Клаудия Кардинале – Doctor Honoris Causa по киноизкуство

Академичното слово на Клаудия Кардинале прочетете тук.

Клаудия Жозефина Роза Кардинале е родена в Тунис от баща и майка италианци. Първото й желание е да бъде учителка в родното си място.
Но като 17-годишна студентка в „Чентро Спериментале” в Рим е открита за киното. Едва тогава научава италиански език и това е начало на последвалата бляскава кариера.

Дебютира през 1958 година и много скоро става предпочитана актриса за най-големите италиански режисьори. Утвърждава се като една от най-популярните звезди в италианското и европейското кино през 60-те и 70-те години, с изключителен принос през най-силното десетилетие на авторското кино.

Досега има 116 роли на екрана.
Пресъздава забележителни героини в някои от следните избрани заглавия:

Избрани филми:

1960 г. „Роко и неговите братя” на реж. Лукино Висконти
1963 г. „Осем и половина” на реж. Федерико Фелини
1963 г. „Гепардът” на реж. Лукино Висконти
1964 г. „Момичето на Бубе” на реж. Луиджи Коменчини
1968 г. „Имало едно време на запад” на реж. Серджо Леоне
1969 г. „Червената палатка” на реж. Михаил Калатозов
1982 г. „Фицкаралдо” на реж. Вернер Херцог
2002 г. „И сега, дами и господа” на реж. Клод Льолуш
2015 г. „Имало едно време един уестърн”, България на режисьора – дебютант
Борис Десподов
Има изключително много награди, сред които:

1961-1997 Пет награди „Давид на Донатело” (Италия) за изключителните й
женски роли на екрана;
1993 – Почетен „Златен лъв” от фестивала във Венеция;
2002 – Почетна „Златна мечка” от фестивала в Берлин;
2011 – Наградата на София на „София Филм фест”.

Освен италиански, говори свободно още френски, английски, испански и арабски език.
Лицето й се е появявало на повече от 900 корици на списания по целия свят.
От 1999 г. е Посланик на добра воля на ЮНЕСКО в защита на правата на жените.

http://natfiz.bg/images/uploaded/doctor_honoris_causa/_DSC0119-w1200-h1200_large.jpg

http://natfiz.bg/images/uploaded/doctor_honoris_causa/_DSC0074-w1200-h1200_large.jpg