Филмов и телевизионен звук

Целта на обучението е подготовка и възпитание на звукорежисьори, реализатори на творческия и технологичен процес в снимачен период и пост-продукция при създаване на аудиовизуални произведения за всички филмови и телевизионни жанрове. Образователният процес цели да развие, чрез творческо-практически задачи общи и специфични качества като артистичност и въображение, както и професионални технологични и производствени умения. След интердисциплинарното обучение в първи курс, приоритетите се фокусират върху звукозаписа на терен и в постпордукция, работата върху документален и игрален филм, телевизионна реклама и музикален клип, филмова адаптация и телевизионно предаване, и др. Периметърът на задължителните дисциплини е допълнен от история на: българското кино, пластичните изкуства, философията, митологията и религията; естетика и психология. В учебния процес студентите реализират като годишни курсови работи самостоятелни и екранни произведения като микрофонни техници и звукорежисьори в проектите на студентите по режисура – късометражни филми и телевизионни произведения от различни жанрове в Учебния аудиовизуален комплекс на Академията.

Форма на обучение:

Редовно, с продължителност 4 години

Основана:

Образователна степен:

Бакалавър

Дипломиране:

Студентите завършват с пуб­лична дипломна защита, върху  реализиран проект в НАТФИЗ, съдър­жащ  звуко­ре­жи­­сьорска работа във филмово или телевизионно произве­дение до ми­ни­мум 20 минути и теоретична работа – минимум 25 страници.

Завършилите студенти придобиват образователно-квалификационна степен Ба­ка­лавър” с професионална квалификация  “Филмов и телевизио­нен звукорежисьор” и възможност за работа като звукорежисьори и звукооформители; експерти по филмовото и телевизионно производство в областта на звука; експерти в други области на аудиовизията и новите медии,  във филмови  и електронни  аудовизуални архиви и фондове; как­то и да про­дъл­жат сво­е­то образова­ние в об­ра­зо­ва­тел­но-ква­ли­фи­ка­ци­он­на сте­пен  “Ма­гис­тър”.­

Прием:

СПЕЦИАЛИЗИРАН ИЗПИТ - "Филмов и телевизионен звук"

При подаването на документите кандидатите задължително депозират комплектувано портфолио. То може да съдържа: сценарии, есета, стихотворения, разкази, пиеси, романи, картини, рисунки, фотографии, филми, авторска музика, изпълнения на песни и музикални инструменти, записи на музикални участия и други художествени материали по избор на кандидата. Литературните материали трябва да са във формат PDF и да не надвишават 10 страници. Изобразителните материали трябва да са във формат JPG. Аудиовизуалните материали трябва да са във формат MPG-4 и да не надхвърлят общо времетраене от 15 минути. Звуковите материали трябва да са във формат МР-3 и да не надхвърлят общо времетраене от 15 минути. Целта на портфолиото е да представи максимално подробно възможностите на кандидат-студентите, техните интереси, художествени пристрастия и кръгозор. При приемане на документите, портфолиото се запечатва в плик с името на кандидата.

І КРЪГ – практически изпит

Първа част – тест за проверка на слуха на кандидатите. Продължителност: 30 минути. Тестът включва пет слухови задачи с продължителност до две минути всяка.

 Примерни задачи:

1. Проверка за идентифициране на музикални инструменти. Кандидатите слушат музикален откъс за соло инструмент и трябва да определят какъв е инструментът.

2. Установяване на промени в темпото. На кандидатите се пуска запис на метроном с промяна в темпото (например: бързо-бавно-бързо). Кандидатите трябва да определят промяната.

3. Установяване на корекции в динамичния диапазон на музикален откъс. Кандидатите слушат музикален откъс, в който има три, умишлено монтирани, промени в нивото (например: силна динамика – тиха динамика – силна динамика). Кандидатите трябва да определят корекцията.

4. Откриване на дефекти във фонограмата. Кандидатите слушат три пъти един и същи запис – първият път без дефекти, следващите два пъти – с отчетливи дефекти (например: пукане, пращене, липсващи части и пр.) Кандидатите трябва да опишат дефектите.

5. Откриване на промени в честотната характеристика на музикален откъс. Кандидатите слушат веднъж откъса без корекции, след това два пъти с нанесена с еквилайзер корекция в областта на ниски или високи честоти. Кандидатите избират между четири възможни отговора: а) корекцията повдига ниски честоти; б) корекцията повдига високи честоти; в) корекцията изрязва ниски честоти; г) корекцията изрязва високи честоти.

Втора част: Кандидатите получават от три до пет монтирани видеоматериала от различни филми с дължина на всеки материал до една минута, както и набор от музикални композиции и звуци, които трябва да изберат и подложат под картината, с помощта на монтажист от НАТФИЗ. Монтираният видеоматериал и музикално-звуковия набор са еднакви за всички кандидати. Продължителност: 1 час.

Трета част: тест за проверка на базови познания по физика и физиология на слуха. Продължителност 30 минути. Кандидатите отговарят на 10 въпроса, измежду материала, изучаван в часовете по физика в девети клас и свързан с познаване на физическата природа на звука. Проверяват се познанията на кандидатите за източници на звук, звукови вълни в различни среди, интензитет на звука, ултразвук и инфразвук, отражение и поглъщане на звука, звукът като носител на информация, и др. Получилите обща оценка от двете части по-ниска от среден (3.00) отпадат от участие във втори кръг.

 

ІІ КРЪГ – устен изпит

Комисията разговаря с допуснатите до II кръг кандидат-студенти върху показаните резултати в първи кръг и материалите от представеното портфолио. Целта на този кръг е да се получи задълбочена представа за възможностите, интересите, общата култура, самостоятелното мислене и художествена рефлективност на кандидатите. Получилите оценка по-ниска от среден (3.00) отпадат от участие в класирането.

 

ПРЕПОРЪЧИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА

1. АВТОРСКИ КОЛЕКТИВ – Илюстрована енциклопедия на музикалните инструменти от всички епохи и региони на света, С., ИК "Кибеа", 2000

2. БЕЛТРАНДО-ПАТИЕ, Мари-Клер – История на музиката (в 2 тома), С., Музика, 1997 (І), 1999 (ІІ)

3. ГРАМАДСКИ, Венелин – Невидимият компонент на филма /Звукът като творчески материал на филмовата и телевизионна режисура/, С., Агата, 2009

4. ИГНАТОВСКИ, Владимир – Звукът – третото измерение, сп. “Киноизкуство” бр.4, 1985 г., стр. 36-46

5. КОНОВ, Явор -  Музиката в аспекта на култура и история - Помагало за студентите от НАТФИЗ, София, 2010

6. МАНОВ, Божидар – Зримият звук, сп. “Киноизкуство”, 1984 г., бр. 8, стр. 16-20

7. МИЛЕВ, Неделчо – Нови вариации върху прастара тема. Музиката и звукът в киното”, сп.  Киноизкуство, 1984 г., бр. 5, стр. 21-29

8. МИХЕЛС, У. Атлас Музика (в 2 тома), Пловдив, Летера, 2000

9. ХАДЖИЕВ, Парашкев – Елементарна теория на музиката, С., Музика, 2009

10. ЯНАКИЕВ, Александър – Енциклопедия Българско кино: А-Я, С., Титра, 2000

11. Collins Classical Music Encyclopedia, London, Harper Collins Publishers, 2000

 

Календар