Филмово и телевизионно продуцентство

Целта на обучението е да подготви продуценти (изпълнителни, делегирани, теренни, и др.), мениджъри на продукция, организатори и асистенти на продукция за всички жанрове на игралното и неигралното кино, за телевизионни предавания, сериали, реклами и новинарски програми. В учебния процес студентите изграждат професионални навици за работа в екип и защита на проекти, които реализират като годишни курсови работи в Учебния аудиовизуален комплекс на Академията. След интердисциплинарното обучение в първи курс, приоритетите се фокусират върху работата по проекти, съставянето на договори, работата с екипи, преговорите, проблемите на авторското право, счетоводството, финансирането, киноразпространението, телевизионното програмиране, фестивалния показ, и др. Периметърът на задължителните дисциплини е допълнен от драматургия, операторство, монтаж, звук, дизайн, история на световното и българското кино, история на пластичните изкуства, история на музиката, философия, митология и религия, психология, естетика, семиотика, европейска и българска литература, социология, психоанализа, и други.

Форма на обучение:

Редовно, с продължителност 4 години

Основана:

Образователна степен:

Бакалавър

Дипломиране:

Студентите, изпълнили задълженията си по учебния план на специал­ността, се явяват на публична дипломна защита с реализиран продуцентски проект, съдържащ аудиовизуално произве­дение с дължина ми­ни­мум 20 минути и теоретична работа - минимум 25 страници.

Завършилите придобиват образователно-квалификационна степен “Бака­лавър”, с професионална квалификация “Филмов и телевизионен продуцент” и възможност за работа в твор­ческо-производствения про­цес на кинематографиите и телевизиите у нас и в чужбина като продуценти, да ръководят аудиовизуални производствени отдели в други държавни и частни структури, как­то и да про­дъл­жат сво­е­то образова­ние в об­ра­зо­ва­тел­но-ква­ли­фи­ка­ци­он­на сте­пен  “Ма­гис­тър”.­

Прием:

При подаването на документите кандидатите задължително депозират комплектувано портфолио. То може да съдържа: сценарии, есета, стихотворения, разкази, пиеси, романи, картини, рисунки, фотографии, филми, авторска музика, изпълнения на песни и музикални инструменти, записи на музикални участия и други художествени материали по избор на кандидата. Литературните материали трябва да са във формат PDF и да не надвишават 10 страници. Изобразителните материали трябва да са във формат JPG. Аудиовизуалните материали трябва да са във формат MPG-4 и да не надхвърлят общо времетраене от 15 минути. Звуковите материали трябва да са във формат МР-3 и да не надхвърлят общо времетраене от 15 минути. Целта на портфолиото е да представи максимално подробно възможностите на кандидат-студентите, техните интереси, художествени пристрастия и кръгозор. При приемане на документите, портфолиото се запечатва в плик с името на кандидата.

І КРЪГ – практически изпит (анонимен)

Кандидатите получават общ за всички сценарен текст, на базата на който решават тест за проверка на уменията им да осмислят текста, да го разкажат синтезирано и да предложат решения за евентуалното времетраене на бъдещия филмов продукт, за възможните места за снимки, за подходящите актьори, за функциите на творческия екип, за размера на бюджета, за построяването на евентуалния снимачен график, за нужното техническо оборудване, за възможните източници на финансиране, за възможното разпространение по различни канали и в различни територии, за съотносимостта на продукта с други подобни и т.н. Продължителност: 2 часа. Получилите оценка по-ниска от среден (3.00) отпадат от участие във втори кръг.

ІІ КРЪГ– устен изпит

Тестовете на допуснатите до II кръг кандидат-студенти се разглеждат от комисията в присъствието на всеки от тях. Те анализират резултатите и отговарят на въпроси, свързани с продуцентските решения, които са предложили. Комисията разговаря с кандидатите и върху материалите от представеното портфолио. Целта на този кръг е да се получи задълбочена представа за възможностите, интересите, общата култура, самостоятелното мислене и художествена рефлективност на кандидатите. Получилите оценка по-ниска от среден (3.00) отпадат от участие в класирането.

ПРЕПОРЪЧИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА:

1. Авторство и интелектуална собственост в екранните изкуства, сборник. Институт за изследване на изкуствата, 2014
2. БОДЖАКОВ, Дочо – Технология на кинорежисурата. Две и половина, София, 2014
3. ВАЙДА, Анджей – Киното и останалият свят. ИК „Колибри“, 2010
4. ДРАГАНОВ, Иво – Особености на телевизионния мениджмънт. НБУ, 2011
5. Закон за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) – в сила от 01.08.1993
6. КАРАЙОРДАНОВ, Георги – Кино и телевизионно операторско майсторство. София, 1999
7. КОНЧАЛОВСКИ, Андрей – Долни истини. ИК колибри, 2004
8. КОНЧАЛОВСКИ, Андрей – Долни истини седем години по-късно. ИК Колибри, 2008
9. ЛАЗАРОВА, Марияна – Авторски и сродни права в аудиовизията. Водолей, София, 2015
10. МАМЕТ, Дейвид – Бамби срещу Годзила. София, 2008
11. МАНОВ, Божидар – Теория на киноизображението. София, 1996
12. МЕЛТЕВ, Михаил – Кино и електронни медии. НБУ, 2012
13. УАЙЛДЪР, Били – Аз не правя кино, аз правя филми. Колибри, София, 2008
14. ХАЛАЧЕВ, Любомир – Документалното кино — начин на живот. София 2004
15. ХАЛАЧЕВ, Любомир – Искам да стана продуцент. София, 2017
16. ЯНАКИЕВ, Александър – Българско кино. Енциклопедия. София, 2000
 

Интернет сайтове

www.imdb.com

www.nfc.bg

www.sofiakultura.bg

www.timetowrite.com

www.cilect.org

Календар