СЪБИТИЯ                 

Екранни изследвания и журналистика

Форма на обучение:

Редовно, с продължителност 4 години

 

Основана:

1973 г.

 

Образователна степен:

Бакалавър

ХАРАКТЕРИСТИКА НА СПЕЦИАЛНОСТТА

Специалността „Екранни изследвания и журналистика” подготвя студентите за работа във всички области на теорията, историята и практиката на писането за аудивизията. По време на обучението студентите подготвят публикации в печатни и електронни медии, в специализирани и масови издания, участват в предавания на радио и тв организации, сътрудничат в подготовката и провеждането на кино и тв фестивали, практикуват във фирми за производство и разпространение на аудиовизуални продукти, участват в учебната творческа работа на студентите от другите специалности в НАТФИЗ. След интердисциплинарното обучение в първи курс, приоритетите се фокусират върху телевизионната, радио и интернет журналистиката за екранните изкуства, връзки с обществеността, фестивален мениджмънт, киноразпространение, телевизионно програмиране, договори и авторски права в екранните изкуства, и др. Периметърът на задължителните дисциплини е допълнен от теория на зрелищните изкуства, екранното изображение и възприятие; история на философията, митологията и религията, история и теория на медиите, литературата, естетиката, масовите комуникации, мениджмънта в киното и аудиовизията.

 

ДИПЛОМИРАНЕ

Обучението за­вър­ш­ва с под­го­тов­ка и за­щи­та на ба­ка­ла­вър­с­ка те­за – те­о­ре­тич­но, ис­то­ри­чес­ко или кри­ти­чес­ко из­с­лед­ва­не в обем не по-мал­ко от 50 стра­ни­ци.

За­вър­ши­ли­те спе­ци­ал­ност­та при­до­би­ват об­ра­зо­ва­тел­но-ква­ли­фи­ка­ци­он­на степен “Ба­ка­ла­вър”, с про­фе­си­о­нал­на ква­ли­фи­ка­ция “Ки­но­вед – журналист” и въз­мож­ност за работа като критици и журналисти в пе­чат­ни и елек­т­рон­ни ме­дии; ек­с­пер­ти в об­ласт­та на фил­мо­во­то и те­ле­ви­зи­он­но про­из­вод­с­т­во; ек­с­пер­ти в дру­ги об­лас­ти на ау­ди­о­ви­зи­я­та и но­ви­те ме­дии; спе­ци­а­лис­ти в сфе­ра­та на фил­мо­во­то раз­п­рос­т­ра­не­ние, съх­ра­не­ние и използва­не на ау­ди­о­ви­зу­ал­ни про­дук­ти, фес­ти­вал­ни про­я­ви, кул­тур­ни съ­би­тия; спе­ци­а­лис­ти в уп­рав­ле­ни­е­то и за­ко­но­во­то ре­гу­ли­ра­не на дър­жав­ни, колективни и час­т­ни ин­с­ти­ту­ции в об­ласт­та на ки­но­то, те­ле­ви­зи­я­та и ау­ди­о­ви­зи­я­та (дър­жав­ни ор­га­ни, об­щес­т­ве­ни и час­т­ни тв ка­на­ли, дру­жес­т­ва за уп­рав­ле­ние на автор­с­ки пра­ва); как­то и да про­дъл­жат сво­е­то образова­ние в об­ра­зо­ва­тел­но-ква­ли­фи­ка­ци­он­на сте­пен  “Ма­гис­тър”.­

 

ПРИЕМ

СПЕЦИАЛИЗИРАН ИЗПИТ – „Екранни изследвания и журналистика“

При подаването на документите кандидатите задължително депозират комплектувано портфолио. То може да съдържа: сценарии, есета, стихотворения, разкази, пиеси, романи, картини, рисунки, фотографии, филми, авторска музика, изпълнения на песни и музикални инструменти, записи на музикални участия и други художествени материали по избор на кандидата. Литературните материали трябва да са във формат PDF и да не надвишават 10 страници. Изобразителните материали трябва да са във формат JPG. Аудиовизуалните материали трябва да са във формат MPG-4 и да не надхвърлят общо времетраене от 15 минути. Звуковите материали трябва да са във формат МР-3 и да не надхвърлят общо времетраене от 15 минути. Целта на портфолиото е да представи максимално подробно възможностите на кандидат-студентите, техните интереси, художествени пристрастия и кръгозор. При приемане на документите, портфолиото се запечатва в плик с името на кандидата.

 

І КРЪГ – практически изпит (анонимен)

Писмен ана­лиз на иг­ра­лен филм, не­пос­ред­с­т­ве­но след про­жек­ци­я­та му. Про­дъл­жи­тел­ност: 4 ча­са. Получилите оценка по-ниска от среден (3.00) отпадат от участие във втори кръг.

 

ІІ КРЪГ – устен изпит

Анализите на допуснатите до II-ри кръг кандидати се разглеждат от комисията в присъствието на всеки от тях. Комисията разговаря с кандидатите и върху материалите от представеното портфолио. Целта на този кръг е да се получи задълбочена представа за възможностите, интересите, общата култура, самостоятелното мислене и художествена рефлективност на кандидатите. Получилите оценка по-ниска от среден (3.00) отпадат от участие в класирането.

 

ПРЕ­ПО­РЪ­ЧИ­ТЕЛ­НА ЛИ­ТЕ­РА­ТУ­РА:

1. АН­Д­РЕЙ­КОВ, Тодор – Ис­то­рия на ки­но­то, том І , С., 2006 и том 2, С., 2004
2. ГЕН­ЧЕ­ВА, Галина – Бъл­гар­с­ко иг­рал­но ки­но, том 2, С., 1989
3. ГЕР­ЧЕ­ВА, Красимира – Ки­но­то вче­ра и днес, С., 1995
4. ГРО­ЗЕВ, Александър – На­ча­ло­то. Из ис­то­ри­я­та на бъл­гар­с­ко­то ки­но, С., 1985
5. ДИ­МИТ­РО­ВА, Мая – Ав­тор­с­ко ки­но, С., 1995
6. НАЙ­ДЕ­НО­ВА, Вера – Съв­ре­мен­ни­ят ки­нос­вят, С., 2006
7. КЪР­ДЖИ­ЛОВ, Петър – Бъл­гар­с­ко­то иг­рал­но ки­но, том І, С., 1987
8. МА­НОВ, Божидар – Ди­ги­тал­на­та сти­хия, С., 2003
9. МИ­ХАЙ­ЛОВ, Владимир – От­к­ри­та ли е те­ле­ви­зи­я­та?, С., 2003
10. ЯНА­КИ­ЕВ, Александър – Ен­цик­ло­пе­дия на бъл­гар­с­ко­то ки­но А-Я, С., Титра, 2000