СЪБИТИЯ                 

Филмов и телевизионен дизайн

  1. ХАРАКТЕРИСТИКА НА СПЕЦИАЛНОСТТА

Обучението по специалността „Филмов и телевизионен дизайн“ осигурява широкопро­филни теоретични знания и практически умения и придобиване на професио­нални навици за работа в екип. В учебния процес студентите защитават проекти, които реализират като годишни курсови работи – от създаване на визуална концепция и превизуализация за филмови или телевизионни произведения от различни жанрове, през техническата им реализация до постпродукция в Учебния аудиовизуален комплекс на Академията.

След интердисциплинарното обучение в първи курс, приоритетите се фокусират върху рисуване и живопис, превизуализация и сторибординг, визуална драматургия и дизайн на документални и игрални филми, телевизионни реклами, сериали и предавания, музикални видеоклипове, 2D и 3D визуални ефекти, дигитален и виртуален дизайн, костюмография и грим. Периметърът на задължителните дисциплини е допълнен от история на световното и българското кино, история на филмовия и телевизионен дизайн, световна и българска култура, психология, семиотика, митология и религия и др.

 

  1. ФОРМА НА ОБУЧЕНИЕ

        Обучението е само редовно, с продължителност 4 години. Студентите се дипломират с публична защита на реализиран дизайн за филмово или телевизионно произведение и държавен изпит.

 

  1. КВАЛИФИКАЦИЯ И РЕАЛИЗАЦИЯ

Завършилите специалността „Филмов и телевизионен дизайн“ придобиват образователно-квалификационна степен “Бакалавър”, с професионална квалификация “Художник-постановчик” и възможност за работа като художници по цялата верига на производствено-творческия процес при създаване на филмови и телевизионни произведения; експерти в областта на филмовото и телевизионно производство; експерти в други области на аудиовизията и новите медии; как­то и да про­дъл­жат сво­е­то образова­ние в об­ра­зо­ва­тел­но-ква­ли­фи­ка­ци­он­на сте­пен  “Ма­гис­тър”.­

 

  1. СПЕЦИАЛИЗИРАН ИЗПИТ – „Филмов и телевизионен дизайн“

При подаването на документите кандидатите задължително депозират комплектувано портфолио. То може да съдържа: сценарии, есета, стихотворения, разкази, пиеси, романи, картини, рисунки, фотографии, филми, авторска музика, изпълнения на песни и музикални инструменти, записи на музикални участия и други художествени материали по избор на кандидата. Литературните материали трябва да са във формат PDF и да не надвишават 10 страници. Изобразителните материали трябва да са във формат JPG. Аудиовизуалните материали трябва да са във формат MPG-4 и да не надхвърлят общо времетраене от 15 минути. Звуковите материали трябва да са във формат МР-3 и да не надхвърлят общо времетраене от 15 минути. Целта на портфолиото е да представи максимално подробно възможностите на кандидат-студентите, техните интереси, художествени пристрастия и кръгозор. При приемане на документите, портфолиото се запечатва в плик с името на кандидата.

 

І кръг – практически изпит

Тест. Продължителност: 6 ча­са. Проверяват се артистичните и изобразителни възможности на кандидатите, както и разбирането им за спецификата на филмовото пространство, чрез задачи, включващи:

  1. Разработване на проект за филмов декор по зададен синопсис за филм (рисунка в свободно избрана техника и графичен план на пространството).
  2. Създаване на графичен сториборд в 6 кадъра на избран откъс от зададения синопсис или по предварително зададено описание от режисьорска книга.
  3. Изобразително решение на костюми на два основни персонажа от зададения синопсис.

Получилите оценка по-ниска от среден (3.00) отпадат от участие във втори кръг.

 

ІІ кръг – устен изпит

Тестовете на допуснатите до II кръг кандидати се разглеждат от комисията в присъствието на всеки от тях. Те анализират резултатите и отговарят на въпроси, свързани с  изобразителното решение на пространството, композицията на сториборд кадрите и изграждането на персонажа чрез костюма. Комисията разговаря с кандидатите и върху материалите от представеното портфолио. Целта на този кръг е да се получи задълбочена представа за възможностите, интересите, общата култура, самостоятелното мислене и художествена рефлективност на кандидатите. Получилите оценка по-ниска от среден (3.00) отпадат от участие в класирането.

 

ПРЕПОРЪЧИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА

  1. АН­Д­РЕЙ­КОВ, Тодор – Ис­то­рия на ки­но­то, том І , С., 2006 и том 2, С., 2004
  2. ГЕР­ЧЕ­ВА, Красимира – Ки­но­то вче­ра и днес, С., 1995
  3. КАЛАНОВА, Мира – Пространство в действие : Функции на пространството в киноразказа. История и практика, С., Тера Балканика, 2014
  4. ТО­МОВ, Димитър – Ри­су­ва­не­то – об­ра­зо­ва­тел­ни и твор­чес­ки ас­пек­ти, С., Сбор­ник НХА, Па­но­ра­ма, 2002
  5. ТРЕНЧЕВА, Елена – От Метрополис до Матрицата, С., Панорама, 2007
  6. HEISNER, Beverly – Production Design in the Contemporary American Film : A Critical Study of 23 Movies and Their Designers, Beverly Heisner,McFarland, 1997