СЪБИТИЯ                 

Мениджмънт в сценичните изкуства (нови учебни дисциплини)

Форма на обучение:

Редовно, с продължителност 1 година

 

Основана:

2005 г.

 

Образователна степен:

Магистър

 

ХАРАКТЕРИСТИКА НА СПЕЦИАЛНОСТТА

Динамиката и съвременните тенденции за управление на културата налагат необходимостта от специалисти с познания в мениджмънта, грамотни в спецификата на сценичните изкуства, адаптивни и находчиви в новите финансови условия. Българските сценични изкуства все по-настойчиво се опитват да постигнат международното си интегриране. При интензифицирането на тези процеси се открояват нови практики на управление, както и потребността от разработване и мениджмънт на творчески проекти.

Обучението разпределя своите приоритети предимно върху основополагащите области: икономика на културата, финансиране на сценичните изкуства, арт мениджмънт, маркетинг и реклама. Периметърът на основните дисциплини е допълнен от културна политика, европейска интеграция, правна и институционална инфраструктура на сценичните изкуства, бизнес етика, управление на човешките ресурси, театрално продуцентство и културно предприемачество и иновации.

Учебното съдържание през учебната 2018 – 2019-та година е осъвременено с две нови дисциплини, предложени от доц. д-р Лидия Върбанова, международен консултант и гост-преподавател в НАТФИЗ, акцентиращи върху базисни и специфични  проблеми на стратегическото управление на сценичните изкуства, както и върху спецификата на дигитализацията и нейното приложение в различни видове творчески организации, дигитално партньорство, онлайн бизнес модели и маркетингови инсткументи, разработването на бизнес-идея в творческа организация, включително в дигитална среда.

Като неотделим компонент за развитието на магистрите са включени и избираеми дисциплини, даващи теоретико-исторически знания в областта на театъра, литературата, изобразителното изкуство, етиката, митологията и религията, социологията, психологията, както и практически умения в областите на режисурата, драматургията, екранните, зрелищните и пластичните изкуства и др.

Съчетанието на теоретични концепции с практически примери от България и световната практика, включително на организации от Централна и Източна Европа, стои в основата на методологията на магистърската програма.

Магистърската програма е отворена и към студенти завършили други висши училища в страната и чужбина. В тези случаи те се обучават по учебен план с увеличен хорариум от избираеми дисциплини, препоръчани от ръководителя на специалността, носещи тясно специализирани знания в областта на нейната специфика.

 

ДИПЛОМИРАНЕ:

Обучението завършва с публична защита на магистърска теза, включваща мениджърски проект и научна разработка.

Завършилите специалността “Мениджмънт в сценичните изкуства” придобиват образователно–квалификационнастепен “Магистър”, с професионална квалификация“Мениджър в сценичните изкуства” и възможност за работа в следните области:
• във всички държавни или частни институции, които основно или частично имат за цел създаването и разпространението на сценични произведения;
• експерти към институции, свързани със сценичните изкуства и новите медии;
• специалисти в сферата на разпространение на сценични произведения, съхранение и използване на аудиовизуалнипродукти, фестивални прояви, културни събития;
• специалисти в управлението и законовото регулиране на държавни, колективни и частни институции в областта на театъра, киното, телевизията и аудиовизията (държавни органи, обществени и частни телевизионни канали, дружества за управление на авторски права).

 

ПРИЕМ:

При подаване на документите кандидатите представят предварително изготвен проект, насочен към проблем от областта на мениджмънта на сценичните изкуства и кратка творческа автобиография.

 

І. КРЪГ
Обсъждане на проект на кандидата, насочен към проблем от областта на мениджмънта на сценичните изкуства. Проектът се представя при подаване на документите за кандидатстване. Разговор с кандидатите по въпроси от областта на теорията и практиката на изкуствата, правото, икономиката и хуманитарните науки.
Цел: Проверка на способностите на кандидатите за адекватно определяне на целева аудитория и жанрова специфика, логическо мислене и асоциативност.

 

ІІ КРЪГ (анонимен)
Разработка на тема върху проблеми на българското и световното изкуство и култура. Продължителност: 6 часа.

 

ПРЕПОРЪЧИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА

  1. НИКОЛОВА, К. „Театърът в началото на XXI век“, „ПАНОРАМА+ПЛЮС“, С., 2015
  2. НИКОЛОВА, К. „Театърът на границата на ХХ и ХХI век”, „Фигура”, С., 2007
  3. „Българската културна политика в състояние на преход”, Национален доклад, Институт по културознание”, С., 1997
  4. ЛАНДРИ, Ч. „Културната политика в България” (Доклад на Европейски експертен екип), С., 1997
  5. БЕНЯМИН, В. „Художествена мисъл и културно съмосъзнание”, „Наука и изкуство”, С., 1989
  6. БУРДИЙО, П. „Правилата на изкуството”, С., 2004
  7. ЗНЕПОЛСКИ, Ив. „Културни политики в ерата на глобализацията” в Културна политика и законодателство, Сорос център за културни политики, С., 2003
  8. ДРАКЪР, П. „Управление на организации с идеална цел”, Фондация „София”, 1997
  9. ДРАКЪР, П. „Мениджмънт на бъдещето”, Варна, 1997
  10. ВЪРБАНОВА, Л. „Управление на изкуствата”, „Стопанство”, С., 1997
  11. ВЪРБАНОВА, Л. „Спонсорство и дарителство в изкуствата”, „Стопанство”, С. 1999
  12. ТОМОВА, Б. „Изкуство и пазар”, „Образование”, С., 2003
  13. „Стъпки в управлението на проекти”, издание на Фондация „Ресурсен център”
  14. „Европейският съюз: история, институции, политики”, Институт по публична администрация и европейска интеграция (ИПАЕИ), С., 2005
  15. КОЛЕВА, Петя „Иновационни проекти като фактор за стратегическо развитие на организации в културния сектор”, София: Оргон/Интеркултура Консулт, 2013