СЪБИТИЯ                 

Танго

01.12.2020 - 19:00          Представления
Театър НАТФИЗ, Голяма сцена

 

 

“Танго”

от Славомир Мрожек

превод и редакция проф. Пламен Марков

 

постановка Пламен Марков

сценография и костюми Сияна Пейчинова и Ирина Цапрева

voice and acting coach (словесно действие) гл. ас. д-р Ралица Ковачева-Бежан

хореография проф. д-р Велимир Велев

музикално оформление д-р Петя Диманова

плакат Янина Петрова

фотограф Теодора Тодорова

 

Участват:

студенти специалност „Актьорство за драматичен театър“ ,

клас проф. Пламен Марков

 

 

ФОТОГАЛЕРИЯ  ПРЕСКЛИПИНГ

 

Действащи лица и изпълнители:

Артур – Георги Георгиев, Мартин Киряков

Елеонора – Вилислава Кирилова, Волена Апостолова

Стомил – Владимир Солаков

Еугения – Мелин Ердинч, Александра Койчева

Еугениуш – Симеон Димов, Йордан Куманов

Едек – Исидор Куюмджиев, Недялко Стефанов

Аля – Мария Димитрова, Никол Бойчева

 

 

На път с Мрожек от ВИТИЗ до НАТФИЗ

Бях студент първокурсник във ВИТИЗ, когато открих магическия свят на Славомир Мрожек. Бях толкова впечатлен, че прочетох всичко налично, преведено на български. И не ми стигна. И исках още. Тогава в Полския културен център в София можеха да се намерят новите броеве на полското  списание за нова драматургия „Диалог“. Видях, че в него са публикувани нови пиеси на Мрожек, макар че по това време той беше емигрант-невъзвращенец. Почнах да си търся гадже, което да знае полски, защото иначе никой няма да се залови да ми превежда симултантно Мрожек от оригинал. Това си беше трудоемка работа, за която трябваше специална любов или към автора, или към режисьора. В трети курс вече направих за изпит пиесата на Мрожек „Карол“. Участваха съучениците ми Атанас Атанасов и Ивайло Христов, днешни професори-корифеи, тогава просто третокурсници от ВИТИЗ.

Скоро отново прочетох Мрожек и установих, че той е по-актуален от всякога. Когато пък прочетох пиесата „Танго“ на студентите си от НАТФИЗ, за да разбера дали ще им хареса за дипломно представление, отзивите бяха повече от възторжени и благоприятни. Дано и храбрата ни публика, престрашила се в тези трудни времена да си общува с нас, прецени същото. Дано Мрожек стигне до новата си публика, защото има смисъл да се потопим в света на този ироничен, парадоксален, мъдър, магически поляк, гражданин на света.

На добър час!

                                                                                   Пламен Марков

 

 

БИЛЕТИ МОЖЕ ДА ЗАКУПИТЕ ОТ КАСАТА НА ТЕАТЪР НАТФИЗ

(ул. Г. С. Раковски 108А, тел. 02/ 9231 303)

или на https://www.eventim.bg/bg/bileti/natfiz-golyama-scena-dekemvri-2020-sofiya-teatr-1220466/performance.html

 

 

Славомир Мрожек е емблематичен за театъра на абсурда полски драматург, писател с ярко изразена обществена позиция, също карикатурист.

Сред най-известните пиеси, които Мрожек създава, преди да емигрира във Франция през 1963 г., са „Полиция“, „Пуякът“, „Карол“ и „В открито море“. По това време е вече известен в Полша и зад пределите ѝ. Произведенията му се превеждат на немски и френски език. В края на 1989 г. се установява в Мексико, остава в чужбина до 1996 г. и живее в Италия, САЩ, Париж и Германия. През август 1968 г. използва своите колони в парижкото списание „Култура“, за да протестира срещу нахлуването на Силите на Варшавския договор в Чехословакия. Налага се да подаде молба за политическо убежище във Франция. Там създава „Кланица“ 1973, „Емигранти“ 1974, „Портрет“ 1987, „Пешком“ 1980, „Посланикът“ 1982, „Алфа“ 1984. След въвеждането на военно положение в Полша, постановките на „Алфа“ биват забранени, заедно с две от другите пиеси на драматурга. Последното десетилетие на 20-ти век и началото на 21-ви е труден период от живота и творчеството на Мрожек. През 1996 г. той се завръща от чужбина, за да открие Полша напълно променена. През 2002 г. получава инсулт, от чиято парализа и загуба на памет успява да се възстанови, за да остави на света последните си книги – автобиография и сборник от публикувани художествени статии, в чийто увод се сбогува с обществото. През 2013 Мрожек издъхва в Ница.

 

„Танго“

1964 г. носи пробив в кариерата на Мрожек с публикуването на „Танго“, първата от неговите пиеси, постигнала световно признание. Поставена през 1965 г. сценичната творба предлага психологически анализ върху създаването на тоталитарните механизми. Мрожек използва семейна драма и универсалния мотив за разликата между поколенията, за да разкрие правилата, управляващи социалните процеси валидни и надскачащи 20-ти век. „Танго“ бързо печели признанието на театрална критика и публиката. Продължава да се поставя с успех и днес. По отношение на точността на своите социални диагнози „Танго“ е определена като една от трите най-важни следвоенни пиеси в Полша.