Основана: 2016

Образователна степен: Бакалавър

Продължителност: 4 години (8 семестъра)

Форма на обучение: Редовно

 

Ръководител на специалността:

доц. д-р Валерия Крачунова-Попова

 

 

 

 

Преподавателски екип:

доц. д-р Валерия Крачунова-Попова (Основи на Филмовият  и телевизионен звук, Звукозапис и монтаж на фоли ефекти, Слухов тренинг, Дублаж, Звуков дизайн на компютърна игра, Звуков дизайн на сценарния проект), проф. д-р Станислав Семерджиев (Основи на аудиовизуалното производство, Основи на Драматургията), проф. д-р Дочо Боджаков (Основи на аудиовизуалното производство, Основи на Филмовата и телевизионна режисура), проф. д-р Светослав Овчаров (Основи на аудиовизуалното производство, Основи на Филмовата и телевизионна режисура), проф. д.н. Божидар Манов (Основи на Екранни изследвания и журналистика, доц. д-р Емил Рашев (Основи на аудиовизуалното производство, Основи на Филмовото и телевизионно операторство), доц. д-р Ема Константинова (Основи на аудиовизуалното производство, Основи на филмовото и телевизионо продуцентство), проф. д-р Емилия Стоева (Терминологичен английски език), проф. д.н. Мая Димитрова (Американско кино, Западноевропейско кино), проф. д.н. Мирослав Дачев (Семиотика, Световна култура), проф. д-р Калин Гайдаров (Социална психология, Психология на личността), доц. д-р Павел Стефанов (Основи на аудиовизуалната производство, Основи на филмовия и телевизионен звук, Звукозапис и монтаж на музика, Елементарна теория на музиката, Инструментознание, Акустика), доц. д-р Иван Иванов (Руско кино, Балканско кино, Източноевропейско кино), доц. д-р Марияна Лазарова (Авторско право в аудиовизуалното производство), доц. д-р Андроника Мартонова (Азиатско кино), гл. ас. д-р Красимир Кастелов (История на българското кино, Увод в историята на киното), д-р Цветелина Цветкова (Звукозапис и монтаж на музика, Многоканално смесване, Модулация на звуковите сигнали), д-р Мила Драгомирова (Теория на визуалното възприятие), д-р Яна Джарова-Караколева (ТВ риалити формати), ас. Николай Йорданов (ТВ риалити формати), Живко Иванов (Основи на визуалните ефекти), Десислава Георгиева (Основи на аудиовизиуалното производство, Елементарна теория на музиката, Инструментознание, Телевизионна адаптация), Стефан Македонски (Звукотехника, Студийна техника, Броадкастинг, Монтажен софтуер ProTools, Етюд с животни, Броудкастинг), Иван Андреев (Микрофон и звукозаписна техника на терен), Георги Стрезов (Синтезатори на виртуални инструменти, Екранна музика), Боряна Матеева (Латиноамериканско кино), Александър Симеонов (Микрофони и звукова техника на терен)

 

1. ХАРАТЕРИСТИКА НА СПЕЦИАЛНОСТТА

Целта на обучението е подготовка и възпитание на звукорежисьори, реализатори на творческия и технологичен процес в снимачен период и пост-продукция при създаване на аудиовизуални произведения за всички филмови и телевизионни жанрове. Образователният процес цели да развие, чрез творческо-практически задачи общи и специфични качества като артистичност и въображение, както и професионални технологични и производствени умения.


След интердисциплинарното обучение в първи курс, приоритетите се фокусират върху звукозаписа на терен и в постпордукция, работата върху документален и игрален филм, телевизионна реклама и музикален клип, филмова адаптация и телевизионно предаване, и др. Периметърът на задължителните дисциплини е допълнен от история на: българското кино, пластичните изкуства, философията, митологията и религията; естетика и психология. В учебния процес студентите реализират като годишни курсови работи самостоятелни и екранни произведения като микрофонни техници и звукорежисьори в проектите на студентите по режисура – късометражни филми и телевизионни произведения от различни жанрове в Учебния аудиовизуален комплекс на Академията.

2. ФОРМА НА ОБУЧЕНИЕ

Обучението е само редовно с продължителност 4 години. Студентите завършват с пуб­лична дипломна защита, върху реализиран проект в НАТФИЗ, съдър­жащ  звуко­ре­жи­­сьорска работа във филмово или телевизионно произве­дение до ми­ни­мум 20 минути и теоретична работа – минимум 25 страници.

 

3. КВАЛИФИКАЦИЯ И РЕАЛИЗАЦИЯ

Завършилите студенти придобиват образователно-квалификационна степен Ба­ка­лавър”с професионална квалификация  “Филмов и телевизио­нен звукорежисьор” и възможност за работа като звукорежисьори и звукооформители; експерти по филмовото и телевизионно производство в областта на звука; експерти в други области на аудиовизията и новите медии,  във филмови  и електронни  аудовизуални архиви и фондове; как­то и да про­дъл­жат сво­е­то образова­ние в об­ра­зо­ва­тел­но-ква­ли­фи­ка­ци­он­на сте­пен  “Ма­гис­тър”.

­

 

 


4. ПРИЕМ – СПЕЦИАЛИЗИРАН ИЗПИТ – “Филмов и телевизионен звук”

При подаването на документите кандидатите задължително депозират комплектувано портфолио. То може да съдържа: сценарии, есета, стихотворения, разкази, пиеси, романи, картини, рисунки, фотографии, филми, авторска музика, изпълнения на песни и музикални инструменти, записи на музикални участия и други художествени материали по избор на кандидата. Литературните материали трябва да са във формат PDF и да не надвишават 10 страници. Изобразителните материали трябва да са във формат JPG. Аудиовизуалните материали трябва да са във формат MPG-4 и да не надхвърлят общо времетраене от 15 минути. Звуковите материали трябва да са във формат МР-3 и да не надхвърлят общо времетраене от 15 минути. Целта на портфолиото е да представи максимално подробно възможностите на кандидат-студентите, техните интереси, художествени пристрастия и кръгозор. При приемане на документите, портфолиото се запечатва в плик с името на кандидата.


І КРЪГ – практически изпит

Първа част – тест за проверка на слуха на кандидатите. Продължителност: 30 минути. Тестът включва пет слухови задачи с продължителност до две минути всяка.

 

Примерни задачи:

1. Проверка за идентифициране на музикални инструменти. Кандидатите слушат музикален откъс за соло инструмент и трябва да определят какъв е инструментът.

2. Установяване на промени в темпото. На кандидатите се пуска запис на метроном с промяна в темпото (например: бързо-бавно-бързо). Кандидатите трябва да определят промяната.

3. Установяване на корекции в динамичния диапазон на музикален откъс. Кандидатите слушат музикален откъс, в който има три, умишлено монтирани, промени в нивото (например: силна динамика – тиха динамика – силна динамика). Кандидатите трябва да определят корекцията.

4. Откриване на дефекти във фонограмата. Кандидатите слушат три пъти един и същи запис – първият път без дефекти, следващите два пъти – с отчетливи дефекти (например: пукане, пращене, липсващи части и пр.) Кандидатите трябва да опишат дефектите.

5. Откриване на промени в честотната характеристика на музикален откъс. Кандидатите слушат веднъж откъса без корекции, след това два пъти с нанесена с еквилайзер корекция в областта на ниски или високи честоти. Кандидатите избират между четири възможни отговора: а) корекцията повдига ниски честоти; б) корекцията повдига високи честоти; в) корекцията изрязва ниски честоти; г) корекцията изрязва високи честоти.

 

Втора част: Кандидатите получават от три до пет монтирани видеоматериала от различни филми с дължина на всеки материал до една минута, както и набор от музикални композиции и звуци, които трябва да изберат и подложат под картината, с помощта на монтажист от НАТФИЗ. Монтираният видеоматериал и музикално-звуковия набор са еднакви за всички кандидати. Продължителност: 1 час.

Трета част: тест за проверка на базови познания по физика и физиология на слуха. Продължителност 30 минути. Кандидатите отговарят на 10 въпроса, измежду материала, изучаван в часовете по физика в девети клас и свързан с познаване на физическата природа на звука. Проверяват се познанията на кандидатите за източници на звук, звукови вълни в различни среди, интензитет на звука, ултразвук и инфразвук, отражение и поглъщане на звука, звукът като носител на информация, и др. Получилите обща оценка от двете части по-ниска от среден (3.00) отпадат от участие във втори кръг.

 

ІІ КРЪГ – устен изпит

Комисията разговаря с допуснатите до II кръг кандидат-студенти върху показаните резултати в първи кръг и материалите от представеното портфолио. Целта на този кръг е да се получи задълбочена представа за възможностите, интересите, общата култура, самостоятелното мислене и художествена рефлективност на кандидатите. Получилите оценка по-ниска от среден (3.00) отпадат от участие в класирането.

 

ПРЕПОРЪЧИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА

1. АВТОРСКИ КОЛЕКТИВ – Илюстрована енциклопедия на музикалните инструменти от всички епохи и региони на света, С., ИК “Кибеа”, 2000

2. БЕЛТРАНДО-ПАТИЕ, Мари-Клер – История на музиката (в 2 тома), С., Музика, 1997 (І), 1999 (ІІ)

3. ГРАМАДСКИ, Венелин – Невидимият компонент на филма /Звукът като творчески материал на филмовата и телевизионна режисура/, С., Агата, 2009

4. ИГНАТОВСКИ, Владимир – Звукът – третото измерение, сп. “Киноизкуство” бр.4, 1985 г., стр. 36-46

5. КОНОВ, Явор –  Музиката в аспекта на култура и история – Помагало за студентите от НАТФИЗ, София, 2010

6. МАНОВ, Божидар – Зримият звук, сп. “Киноизкуство”, 1984 г., бр. 8, стр. 16-20

7. МИЛЕВ, Неделчо – Нови вариации върху прастара тема. Музиката и звукът в киното”, сп.  Киноизкуство, 1984 г., бр. 5, стр. 21-29

8. МИХЕЛС, У. Атлас Музика (в 2 тома), Пловдив, Летера, 2000

9. ХАДЖИЕВ, Парашкев – Елементарна теория на музиката, С., Музика, 2009

10. ЯНАКИЕВ, Александър – Енциклопедия Българско кино: А-Я, С., Титра, 2000

11. Collins Classical Music Encyclopedia, London, Harper Collins Publishers, 2000