Основана: 1973

Образователна степен: Бакалавър

Продължителност: 4 години (8 семестъра)

Форма на обучение: Редовно

 

Ръководител на специалността:

доц. д-р Емил Рашев

 

 

 

 

 

Преподавателски екип:

доц. д-р Емил Рашев (Основи на аудиовизуалното производство, Основи на Филмовото и телевизионно операторство, Художествено осветление, Телевизионна техника и технология), проф. д-р Емилия Стоева (Кинетична композиция, Видео-арт, Технологичен английски език), проф. д-р Станислав Семерджиев (Основи на аудиовизуалното производство, Основи на Драматургията), проф. д-р Дочо Боджаков (Основи на аудиовизуалното производство, Основи на Филмовата и телевизионна режисура), проф. д-р Светослав Овчаров (Основи на аудиовизуалното производство, Основи на филмовата и телевизионна режисура), проф. д.н. Божидар Манов (Основи на Екранни изследвания и журналистика), доц. д-р Ема Константинова (Основи на аудиовизуалното производство, Основи на Филмовото и телевизионно продуцентство), доц. д-р Елена Тренчева (Основи на аудиовизуалното производство, Основи на Филмовия и телевизионен дизайн), доц. д-р Валерия Крачунова-Попова (Основи на аудиовизуалното производство, Основи на Филмовият  и телевизионен звук), доц. д-р Мартин Димитров (Дигитална технология, Въздушни и мобилни снимки, Репортажно операторство, Документален филм), проф. д.н. Любомир Халачев (Подводно операторство), проф. д.н. Николай Лазаров (Специални визуални ефекти), проф. д.н. Мая Димитрова (Американско кино, Западноевропейско кино), проф. д.н. Мирослав Дачев (Семиотика, Световна култура), проф. д-р Калин Гайдаров (Социална психология, Психология на личността), доц. д-р Иван Иванов (Руско кино, Балканско кино, Източноевропейско кино), доц. д-р Георги Николов (Актуални тенденции във филмовото операторство), доц. д-р Цветан Недков (Филмова и телевизионна оптика, Музикален клип), инж. Тони Тодоров (Методи и стандарти в цветното коригиране, Креативни цветни корекции), доц. д-р Марияна Лазарова (Авторско право в аудиовизуалното производство), доц. д-р Андроника Мартонова (Азиатско кино), гл. ас. д-р Красимир Кастелов (История на българското кино, Увод в историята на киното), ас. Красимир Стоичков (Екстериорни операторски упражнения, Художествено осветление), д-р Яна Джарова-Караколева (ТВ риалити формати, История на телевизията), д-р Андрей Рашев (Въздушни и мобилни снимки, Телевизионна техника и технология), д-р Мила Драгомирова (Теория на визуалното възприятие), д-р Василена Горанова (Операторско асистиране), ас. Николай Йорданов (ТВ риалити формати), Живко Иванов (Основи на визуалните ефекти, 2D Визуални ефекти, 3D Визуални ефекти), Боряна Андреева (Латиноамериканско кино), Кирил Вълчанов (Специални операторски съоръжения), Здравко Ружев (Телевизионна техника и технология)

 

1. ХАРАКТЕРИСТИКА НА СПЕЦИАЛНОСТТА

Целта на обучението е придобиване на максимални научни, теоретични, естетически и професионални познания в дисциплината, както и в останалите области на филмовите и телевизионни компоненти – като режисура, драматургия, линеен и електронен монтаж, музика и звук, история на световното и националното киноизкуство, продуцентство, съвременни специални визуални ефекти. След интердисциплинарното обучение в първи курс, приоритетите се фокусират върху операторството в документалния и игралния филм, телевизионната реклама и музикалните клипове, телевизионните предавания и сериали, и др. Периметърът на задължителните дисциплини е допълнен от история на световното и българското кино, история на пластичните изкуства, история на музиката, философия, митология и религия, психология, естетика, семиотика, европейска и българска литература, социология, психоанализа, и др. По време на обучението си студентите снимат на филмова лента и видеоносител.

 

 

2. ФОРМА НА ОБУЧЕНИЕ

Обучението е само редовно, с продължителност 4 години. Дипломирането се осъществява с пуб­лич­на дип­лом­на за­щи­та вър­ху ре­а­ли­зи­ран про­ект, съ­дър­жащ: ау­ди­о­-ви­зу­ал­но про­из­ве­де­ние до ми­ни­мум 20 ми­ну­ти и те­о­ре­тич­на ра­бо­та – ми­ни­мум 25 стра­ни­ци.

 

3. КВАЛИФИКАЦИЯ И РЕАЛИЗАЦИЯ

За­вър­ши­ли­те спе­ци­ал­ност­та при­до­би­ват об­ра­зо­ва­тел­но-ква­ли­фи­ка­ци­он­на сте­пен “Ба­ка­ла­вър” с про­фе­си­о­нал­на ква­ли­фи­ка­ция “Фил­мов и те­ле­ви­зи­о­нен опе­ра­тор” и въз­мож­ност за ра­бо­та на всички позиции от операторския спектър и във вся­ка­къв вид ек­ран­ни фор­ми и жан­ро­ве, как­то и да про­дъл­жат сво­е­то образова­ние в об­ра­зо­ва­тел­но-ква­ли­фи­ка­ци­он­на сте­пен  “Ма­гис­тър”.­

 

ЕДНОГОДИШНИ ШКОЛИ (Екранни изкуства)

 

4. ПРИЕМ – СПЕЦИАЛИЗИРАН ИЗПИТ

При подаването на документите кандидатите задължително депозират комплектувано портфолио с комплект от 14 броя чернобели или цветни фотографии – хоризонтална композиция: при класическо копиране негатив/позитив, формат 18/24 см, а при мини лаб – 20/30 см, но не по-малко от дадения размер. Фотографиите трябва да бъдат:

1. Портрет (близък план) при естествено осветление – 1 брой
2. Натюрморт при естествено осветление – 1 брой
3. Снимка на архитектурен обект при естествено осветление – 1 брой
4. Репортажна снимка – 1 брой
5. Тематично обединени (тема по избор на кандидата) в серия – 10 броя.
Във фотографиите, създадени по цифров път, не се допуска допълнителна компютърна обработка. Върху гърба на всяка фотография се отбелязват следните технически данни:
1. Трите имена на кандидат-студента.
2. Пореден номер (от 1 до 4 за задължителните жанрове и от 5 до 14 за свободната тематика).
3. Наименование на творбата (за свободната тематика e задължително).
4. Място и дата на снимане (година, месец, ден).
5. Наименование на фотокамерата.
6. Обектив, светлосилата и фокусно разстояние.
7. Филтри и други оптически и механически приставки.

Портфолиото може да съдържа и: сценарии, есета, стихотворения, разкази, пиеси, романи, картини, рисунки, фотографии, филми, авторска музика, изпълнения на песни и музикални инструменти, записи на музикални участия и други художествени материали по избор на кандидата. Литературните материали трябва да са във формат PDF и да не надвишават 10 страници. Изобразителните материали трябва да са във формат JPG. Аудиовизуалните материали трябва да са във формат MPG-4 и да не надхвърлят общо времетраене от 15 минути. Звуковите материали трябва да са във формат МР-3 и да не надхвърлят общо времетраене от 15 минути. Целта на портфолиото е да представи максимално подробно възможностите на кандидат-студентите, техните интереси, художествени пристрастия и кръгозор. При приемане на документите, портфолиото се запечатва в плик с името на кандидата.

 

І КРЪГ – практически изпит (анонимен)

В присъствието на всички кандидати се изтегля тема, по която всеки от тях снима документален видеоматериал в екстериор, в една от няколко предварително определени локации (по жребий), с камера и статив, осигурени от НАТФИЗ. Според желанието на кандидата, камерата може да бъде нагласена за снимки на ръчен или автоматичен режим от придружващия го квестор на НАТФИЗ. Препоръчително е кандидатите да използват характерни за кинетичната композиция операторски изразни средства (панорами, проследяване на движещи се обекти, различни кинематографични планове). Дължината на представения изпитен суров материал не може да бъде повече от 5 минути. Кандидатът представя неговия творчески и изпълнителски поглед към изтеглената тема в рамките на 20 кадъра. Продължителност на снимките: 2 часа. Получилите оценка по-ниска от среден (3.00) отпадат от участие във втори кръг.

ІІ КРЪГ – устен изпит

Заснетият видеоматериал на допуснатите до II кръг кандидати се гледат от комисията в присъствието на всеки от тях. Те анализират резултатите и отговарят на въпроси, свързани с композицията, изобразителното решение и други компоненти. Комисията разговаря с кандидатите и върху материалите от представеното портфолио. Целта на този кръг е да се получи задълбочена представа за възможностите, интересите, общата култура, самостоятелното мислене и художествена рефлективност на кандидатите. Получилите оценка по-ниска от среден (3.00) отпадат от участие в класирането.

 

ПРЕПОРЪЧИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА:

1. ДИМИТРОВ, Венец – Проблеми на операторското творчество, С., НАТФИЗ, 2002, И/З, 2008
2. ДИМИТРОВ, Мартин – Репортажът-художествен и информационен фактор във филмовото изкуство, С., АБ, 2003
3. КАРАЙОРДАНОВ, Георги – Кино и телевизионно операторско майсторство, БНТ, С.,
4. ЛАЗАРОВ, Николай – Изкуство и техника на визуалните ефекти”, С., Графимакс ООД, 2000
5. МАНОВ, Божидар – Теория на киноизображението, С., 1996
6. НИКОЛОВ, Георги – Съвременни аспекти на екранната пластика, ACTION, 2016
7. РАШЕВ, Емил – Светлината – техника, усещане, магия, Жокер медия ООД, 2008
8. СТОЕВА, Емилия – Визуалният брак между електронно и фотохимично кино, ACTION, С., 2009
9. ХАЛАЧЕВ, Любомир – Документалното киноизкуство и техника, С., Техника, 1993
10. ХАЛАЧЕВ, Любомир – Художници с кинокамера, С., Д-р П. Берон, 1988
11. ЯНЕВ, Теодор – Операторът като автор на изображението и работата му със светлина в съвременната технология, 2014

 

 

ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ФИЛМИ за подготовка за всички профили в бакалавърска степен:

  • 12 разгневени мъже – реж. Сидни Люмет
  • Алегро нон тропо – реж. Бруно Бодзето
  • Амадеус – реж. Милош Форман
  • Амаркорд – реж. Федерико Фелини
  • Американска нощ – реж. Франсоа Трюфо
  • Американски прелести – реж. Сам Мендес
  • Ана Каренина – реж. Джо Райт
  • Ангелско сърце – реж. Алън Паркър
  • Английският пациент – реж. Антъни Мингела
  • Апартаментът – реж. Били Уайлдър
  • Апокалипсис сега – реж. Френис Форд Копола
  • Апокалипто – реж. Мел Гибсън
  • Африканската кралица – реж. Джон Хюстън
  • Ах, този джаз – реж. Боб Фоси
  • Барака – реж. Рон Фрике
  • Бартън Финк – реж. Итън и Джоел Коен
  • Берлин, симфония на големия град – реж. Валтер Рутман
  • Бони и Клайд – реж. Артър Пен
  • Бягството на пилето – реж. Ник Парк и Питър Лорд
  • Великата илюзия – реж. Жан Реноар
  • Великият диктатор – реж. Чарлз Чаплин
  • Великолепната седморка – реж. Джон Стърджес
  • Влюбеният Шекспир – реж. Джон Мадън
  • Военен фотограф – реж. Крисчън Фрай
  • Войната на семейство Роуз – реж. Дани де Вито
  • Възнаграждение за страха – реж. Анри-Жорж Клузо
  • Гладиатор – реж. Ридли Скот
  • Гравитация – реж. Алфонсо Куарон
  • Гражданинът Кейн – реж. Орсън Уелс
  • Дилижансът – реж. Джон Форд
  • До последен дъх – реж. Жан Люк Годар
  • Догвил – реж. Ларс фон Трир
  • Жега – реж. Майкъл Ман
  • Жената от пясъците – реж. Хероши Тешигахара
  • Животът е прекрасен – реж. Роберто Бенини
  • Завръщането – реж. Алехандро Гонзалес Иняриту
  • Иван Грозни – реж. Сергей Айзенщайн
  • Играта на играчките – реж. Джон Ласитър
  • Играчът – реж. Робърт Олтман
  • Извънземното – реж. Стивън Спилбърг
  • Изкуплението Шоушенк – реж. Франк Дарабонт
  • Имало едно време в Америка – реж. Серджо Леоне
  • Имало едно време на Запад – реж. Серджо Леоне
  • Казабланка – реж. Тони Къртис
  • Калина алена – реж. Василий Шукшин
  • Коля – реж. Ян Сверак
  • Космическа одисея 2001 – реж. Стенли Кубрик
  • Крадци на велосипеди – реж. Виторио де Сика
  • Кратка среща – реж. Дейвид Лийн
  • Кръстникът – реж. Френсис Форд Копола
  • Ловът – реж. Томас Винтенберг
  • Метрополис – реж. Фриц Ланг
  • Мефисто – реж. Ищван Сабо
  • Механичен портокал – реж. Стенли Кубрик
  • Микрокосмос – реж. Клод Нурисдани, Мари Перену
  • Модерни времена – реж. Чарлз Чаплин
  • Мостовете на Медисън – реж. Клинт Истууд
  • Мулен Руж – реж. Баз Лурман
  • Нанук от Севера – реж. Робърт Флаерти
  • Не тъгувай! – реж. Георгий Данелия
  • Небето над Берлин – реж. Вим Вендерс
  • Невероятната съдба на Амели Пулен – реж. Жан-Пиер Жьоне
  • Незавършена пиеса за механично пиано – реж. Никита Михалков
  • Нетърпимост – реж. Дейвид Грифит
  • Нещо от сърце – реж. Френсис Форд Копола
  • Нос Страх – реж. Мартин Скорсезе
  • Някои го предпочитат горещо – реж. Били Уайлдър
  • Обикновен фашизъм – реж. Михаил Ром
  • Пеейки в дъжда – реж. Джийн Кели
  • Пепел и диамант – реж. Анджей Вайда
  • Пепел и сняг – реж. Грегори Голбърт
  • Песента на морето – реж. Том Мур
  • Пианото – реж. Джейн Кемпиън
  • Полет над кукувиче гнездо – реж. Милош Форман
  • Поляната с дивите ягоди – реж. Ингмар Бергман
  • Последният магнат – реж. Елия Казан
  • Походът на пингвините – реж. Люк Жаке
  • Принцеса Мононоке – реж. Хаяо Миядзаки
  • Психо – реж. Алфред Хичкок
  • Птиците – реж. Алфред Хичкок
  • Първичен инстинкт – реж. Пол Верховен
  • Пътят – реж. Федерико Фелини
  • Пътят на отмъщението – реж. Сам Мендес
  • Рашомон – реж. Акира Куросава
  • Рим – открит град – реж. Роберто Роселини
  • Седем – реж. Дейвид Финчър
  • Сиянието – реж. Стенли Кубрик
  • Солта на земята – реж. Вим Вендерс
  • Среднощен каубой – реж. Джон Шлезинджър
  • Строго охранявани влакове – реж. Иржи Менцел
  • Телма и Луиз – реж. Ридли Скот
  • Треска за злато – реж. Чарлз Чаплин
  • Триумф на волята – реж. Лени Рифенщал
  • Фани и Александър – реж. Ингмар Бергман
  • Фаренхайт 9/11 – реж. Майкъл Муур
  • Фотоувеличение – реж. Микеланджело Антониони
  • Цар Лъв – реж. Роджър Алърс, Роб Минкоф
  • Часовете – реж. Стивън Долдри
  • Човекът с киноапарата – реж. Дзига Вертов
  • Шофьор на такси – реж. Мартин Скорсезе

 

Класически български филми:

  • 24 часа дъжд – реж. Владислав Икономов
  • Kрадецът на праскови – реж. Въло Радев
  • Авантаж – реж. Георги Дюлгеров
  • Аз, Графинята – реж. Петър Попзлатев
  • Време разделно – реж. Людмил Стайков
  • Всичко е любов – реж. Борислав Шаралиев
  • Вчера – реж. Иван Андонов
  • Господин за един ден – реж. Николай Волев
  • Един снимачен ден – реж. Борислав Шаралиев
  • Звезди в косите, сълзи в очите – реж. Иван Ничев
  • Илюзия – реж. Людмил Стайков
  • Козият рог – реж. Методи Андонов
  • Куче в чекмедже – реж. Димитър Петров
  • Лачените обувки на незнайния войн – реж. Рангел Вълчанов
  • Оркестър без име – реж. Людмил Кирков
  • Отклонение – реж. Тодор Стоянов, Гриша Островски
  • Последно лято – реж. Христо Христов
  • Преброяване на дивите зайци – реж. Едуард Захариев
  • Привързаният балон – реж. Бинка Желязкова
  • Ти, който си на небето – реж. Дочо Боджаков