Основана: 2004 г.
Образователна степен: Магистър
Продължителност: 1 години (2 семестъра)
Форма на обучение: Редовно
Ръководител на специалността:
Преподавателски екип:
проф. д.н. Любомир Халачев (Подготовка и развитие на екранния проект, Организация на снимачния период и постпродукцията), проф. д.н. Вера Найденова (Мулиткултурни практики в киното и телевизията, Проблемът на жанра и стила в театъра и киното), проф. д.н. Владимир Игнатовски (Теория на зрелищните изкуства), проф. д-р Александър Грозев (Киноразпространение), проф. д-р Даниела Сотирова (Бизнес етика), проф. д-р Иван Драганов (Телевизионно програмиране), проф. д-р Михаил Мелтев (Управление на институцията в екранните изкуства), проф. д-р Калин Гайдарски (Психология на личността, Социална психология), проф. д-р Спаска Зафирова (История на философията), доц. д-р Ема Константинова (История на продуцентството), доц. д-р Боряна Томова (Икономика на културата), доц. д-р Красимир Кастелов (Практическо редактиране на текст), доц. д-р Марияна Лазарова (Авторски и сродни права в аудиовизията), д-р Мартичка Божилова (Продуциране на неигрално кино), д-р Диана Андреева (Финансиране и маркетинг на изкуствата), Десислава Димитрова (Връзки с обществеността)
1. ХАРАКТЕРИСТИКА НА СПЕЦИАЛНОСТТА
Формирането на личности, които могат да решават пълноценно проблемите в сложния свят на независимото екранно производство и разпространение, е от стратегическо значение както за навлизането на българското кино и телевизия в новия етап на обществено развитие, така и за приспособяването им към съществуващия модел на подобно производство в световен мащаб. Целта на специалността “Мениджмънт в екранните изкуства” е да осъществи именно такъв модерен тип обучение, съобразявайки го със световните тенденции, но и ориентирайки го към многопластовата специфика на удивително бързо развиващите се нови условия в България. Магистърската програма е отворена и към студенти завършили други висши училища в страната и чужбина. В тези случаи те се обучават по учебен план с увеличен хорариум от избираеми дисциплини, препоръчани от ръководителя на специалността, носещи тясно специализирани знания в областта на нейната специфика.
2. ДИПЛОМИРАНЕ
Обучението завършва с публична защита на магистърска теза, включваща мениджърски проект и научна разработка.
Завършилите специалността “Мениджмънт в екранните изкуства” придобиват образователно-квалификационна степен “Магистър” с професионална квалификация “Мениджър в екранните изкуства” и възможност за работа:
• във всички държавни или частни институции, които основно или частично имат за цел създаването и разпространението на екранни произведения;
• самостоятелното създаване и управление на подобни институции;
• като експерти в други области на аудиовизията и новите медии;
• специалисти в сферата на филмовото разпространение, съхранение и използване на аудиовизуални продукти, фестивални прояви, културни събития;
• специалисти в управлението и законовото регулиране на държавни, колективни и частни институции в областта на киното, телевизията и аудиовизията (държавни органи, обществени и частни телевизионни канали, дружества за управление на авторски права).
3. ПРИЕМЕН ИЗПИТ
При подаване на документите кандидатите представят предварително изготвен творчески проект и кратка творческа автобиография.
І КРЪГ (анонимен, писмен)
Разработка на тема върху проблеми на българското и световното изкуство и култура. Продължителност: 6 часа
ІІ. КРЪГ (устен)
Обсъждане на проект на кандидата, насочен към проблем от областта на управлението на екранните изкуства. Проектът се представя при подаване на документите за кандидатстване. Разговор с кандидатите по въпроси от областта на теорията и практиката на изкуствата, правото, икономиката и хуманитарните науки.
ПРЕПОРЪЧИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА:
1. Авторство и интелектуална собственост в екранните изкуства, сборник. Институт за изследване на изкуствата, 2014
2. БОДЖАКОВ, Дочо – Технология на кинорежисурата. Две и половина, София, 2014
3. ВАЙДА, Анджей – Киното и останалият свят. ИК „Колибри“, 2010
4. ДРАГАНОВ, Иво – Особености на телевизионния мениджмънт. НБУ, 2011
5. Закон за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) – в сила от 01.08.1993
6. КАРАЙОРДАНОВ, Георги – Кино и телевизионно операторско майсторство. София, 1999
7. КОНЧАЛОВСКИ, Андрей – Долни истини. ИК колибри, 2004
8. КОНЧАЛОВСКИ, Андрей – Долни истини седем години по-късно. ИК Колибри, 2008
9. ЛАЗАРОВА, Марияна – Авторски и сродни права в аудиовизията. Водолей, София, 2015
10. МАМЕТ, Дейвид – Бамби срещу Годзила. София, 2008
11. МАНОВ, Божидар – Теория на киноизображението. София, 1996
12. МЕЛТЕВ, Михаил – Кино и електронни медии. НБУ, 2012
13. УАЙЛДЪР, Били – Аз не правя кино, аз правя филми. Колибри, София, 2008
14. ХАЛАЧЕВ, Любомир – Документалното кино — начин на живот. София 2004
15. ХАЛАЧЕВ, Любомир – Искам да стана продуцент. София, 2017
16. ЯНАКИЕВ, Александър – Българско кино. Енциклопедия. София, 2000
Интернет сайтове:
www.imdb.com
www.nfc.bg
www.timetowrite.blogs.com
www.cilect.org