Основана: 1990 г.

Образователна степен: Бакалавър

Продължителност: 4 години (8 семестъра)

Форма на обучение: Редовно

 

Ръководител на специалността „Театрознание и театрален мениджмънт”

проф. д.н. Камелия Николова   

 

 

Преподавателски екип:

проф. д.н. Камелия Николова (История на европейския театър; Теория и история на режисурата; Съвременни сценични практики); проф. д.н. Анна Топалджикова (История на българския театър); проф. д-р Венета Дойчева (Анализ на текст за театър; Теория на драмата); проф. д-р Калина Стефанова (История на американския театър; Критически жанрове); доц. д-р Асен Терзиев (Театрална журналистика за радио и телевизия; История на европейския театър), доц. д-р Борис Минков (История на европейската литература); гл. ас. д-р Ангелина Георгиева (Театрална журналистика и интернет; Анализ на текст за театър; Съвременен танц и пърформанс); ас. Елена Ангелова (История на българския театър; Анализ на спектакъл); проф. д-р Светлана Стойчева (История на българската литература); проф. д-р Атанас Атанасов (Основи на актьорството), доц. д-р Пенко Господинов (Основи на актьорството); гост проф. д.н. Николай Йорданов (Анализ на спектакъл; Теория на представлението); гост проф. д.н. Дойчина Синигерска (История на кукления театър); гост ас. д-р Румяна Николова (История на руския театър; Подготовка и развитие на проект в сценичните изкуства);  гост ас. д-р Десислава Стойчева (Арт мениджмънт); гост ас. д-р Михаил Байков (История на кукления театър; Анализ на спектакъл); гост ас. д-р Ина Божидарова (Анализ на текст за театър).

 

ХАРАКТЕРИСТИКА НА СПЕЦИАЛНОСТТА

Специалността “Театрознание и театрален мениджмънт” наследява специалността “Театрознание”, създадена в НАТФИЗ през 1950 г. Обучението в нея е единственото в страната, което подготвя висококвалифицирани специалисти в областта на театралната история и теория, на театралната критика и на театралния мениджмънт, притежаващи широка информация и базисни умения за работа и в сферата на журналистиката, другите изкуства и културата. Образованието изгражда практически способности за теоретични театрални изследвания, за критическо писане в широк спектър от специализирани и журналистически жанрове в печатни и електронни медии, както и за ръководна, експертна и координационна работа в субсидирани театри, независими трупи, проекти, фестивали и други формации.

Обучението разпределя своите приоритети върху основополагащите области: история и теория на българския, европейския и световния театър; теория на драмата, представлението и зрителското възприятие; основни принципи на театралния мениджмънт, маркетинг и културна политика в областта на сценичните изкуства. В хода на следването студентите развиват базисни умения за анализ на драматургични текстове, спектакли, театрални процеси, състояние на театралните организации и на културния пазар.

 

 

 

ФОРМА НА ОБУЧЕНИЕ

Обучението е само редовно, с продължителност 4 години. Завършва със защита на бакалавърска теза от областта на сценичната практика, драматургията или театралния мениджмънт (в обем не по-малък от 50 страници)

 

КВАЛИФИКАЦИЯ И РЕАЛИЗАЦИЯ

Завършилите специалността придобиват образователно-квалификационна степен “Бакалавър”, с  професионална квалификация “Театровед”  и “Театрален мениджър”. Те могат да работят като драматурзи, консултанти на театри, трупи и медии; театрални критици и журналисти в печатните и електроните медии; ръководители и координатори на проекти в областта на сценичните изкуства и културата; експерти  в сферата на театралното производство, маркетинг и разпространение; служители в държавна и общинска администрация по култура; как­то и да про­дъл­жат сво­е­то образова­ние в об­ра­зо­ва­тел­но-ква­ли­фи­ка­ци­он­на сте­пен  “Ма­гис­тър”.­

 

 

ПРИЕМЕН ИЗПИТ

І КРЪГ (анонимен, писмен)

Есе върху тема, зададена от комисията, свързана с представите на кандидата за театъра. Продължителност: 4 часа.

 

ІІ КРЪГ

Събеседване с кандидатите върху общата и театралната им култура. Коментар на личните впечатления на кандидата от спектакъл, предложен от комисията.

 

Препоръчителна литература:

Пиеси:

  1. Иван Вазов – “Службогонци”
  2. Антон Страшимиров – “Вампир”
  3. Пейо К. Яворов –  “В полите на Витоша”
  4. П. Ю. Тодоров –  “Змейова сватба”
  5. Рачо Стоянов –  “Майстори”
  6. Ст. Л. Костов –  “Големанов”
  7. Йордан Йовков – “Албена”
  8. Йордан Радичков – “Януари”
  9. Иван Радоев – “Човекоядката”
  10. Никола Русев – “От земята до небето”
  11. Константин Илиев – “Нирвана”
  12. Станислав Стратиев – “Сако от велур”
  13. Стефан Цанев – “Последната нощ на Сократ”
  14. Маргарит Минков – “Камината”

 

Теоретични текстове

  1. К. С. Станиславски. Моят живот в изкуството. Наука и изкуство. София. 1976
  2. Бертолт Брехт. Малък органон за театъра. В: Избрани творби в четири тома. Т. ІV. Народна култура. София. 1985
  3. Питър Брук . Празното пространство. В: Избрани произведения. Наука и изкуство. София. 1979

 

 

За допълнителна информация: ttm@natfiz.bg