НАТФИЗ ПОЧЕТЕ ПАМЕТТА НА ЮЛИЯ ОГНЯНОВА

 

Студенти и преподаватели на НАТФИЗ не пропуснаха да почетат паметта на емблематичната за българската режисура и театър Юлия Огнянова. На 22-ри февруари тя щеше да навърши 96 години. В нейна чест се проведе лекционно-практически уъркшоп на тема „Подстъпи към същността на Клоуна от Театралната клоунада на Юлия Огнянова – I част“ от доц. д-р Велимир Велев.

 

Юлия Огнянова

 

Тренингът е създаден от Велев във връзка с работата му върху ролята на “Белия клоун” във “Фантасмагории” по Е.Т.А. Хофман, реж. Теди Москов.

Високата му приложна ефективност е отбелязана от самата Юлия Огнянова по време на съвместната й работа с Велимир Велев в постановката “Тапетите на времето” (по текстове на К. Павлов)  – драматургия и режисура Ю. Огнянова, Държавен сатиричен театър “Ал. Константинов” – София, 2011).

 

“Тапетите на времето”

 

Юлия Огнянова завършва „Театрознание“ в ГИТИС – Москва. Между 1954 г. и 1957 г. преподава „Театрознание“ във ВИТИЗ „Кр. Сарафов“. Получава режисьорско звание през 1959 г. Като съветник в Комитета за наука, изкуство и култура се запознава с Вили Цанков и Леон Даниел. През 1958 г. тримата започват работа в Бургаския драматичен театър. Заедно с Методи Андонов основават „бургаската четворка“, с която успешно реформират средствата и драматургията в театъра. След прекратяването на дейността на „бургаската група“ през 1960 г., Юлия Огнянова е разпределена в „Трудов фронт“. През 1964 г. започва работа в ЦКТ, а през 1966 г. пренася търсенията си върху театрално-клоунадния модел в Куклен театър – Пловдив.  От 1978 г. е на свободна практика. Поставяла е в театрите в Ямбол, Смолян, Хасково, в частния театър „Ла Страда“. В чужбина е режисирала спектакли в Латвия, Полша, Италия, Кипър и др., преподавала е в Италия и Франция. През 1981 г. Юлия Огнянова поема обучението на куклено-театралните режисьори във ВИТИЗ – Стефан Москов, Александър Морфов, Леонард Капон, Мариета Ангелова, Антония Вирт, Велимир Велев и др., с което променя принципно и качествено посоките и моделите на развитие пред българския драматичен театър в последното двайсетилетие на ХХ век.

Юлия Огнянова е носител на международни и национални отличия, сред които почетните „Аскеер“ (1999) и „Икар“ (2009) за цялостно творчество.