"Солунските съзаклятници"

Сюжетът

Драмата „Солунските съзаклятници“ на Георги Данаилов описва историческите събития около атентатите извършени в Солун през 1903 година. Фактът, че драматургът използва за основния сюжет реални личности, данни и обстоятелства увеличава въздействието и силата, с която българския зрител разпознава и съпреживява историята за солунските гимназисти. Кръстили себе си „гемиджиите“, групата анархисти от Велес извършва редица атентати из Солун с цел да накърнят финансовите и политически интереси на западните сили в Турската империя. Идеята на младежите е да обърнат общественото внимание на Европа върху страданията на българското население в Македония, като крайната им точка е присъединяването ѝ към освободената България. Цел, която те подготвят и реализират с особен плам и героизъм, въпреки нейните идеализирани и утопични измерения. Историята на момчетата от солунската гимназия вълнува и винаги е вълнувала нашето общество като еталон за проява на особен героизъм и саможертва. Запленени от анархически и революционни идеи от своя учител – Иван Гарванов (към този момент председател на ВМОРО), младежите отиват много по-далеч – отделят се от революционната организация и създават своя собствена радикална група и предприемат крайни действия срещу турската държава. Извършените от тях атентати оставят кървав отпечатък в историята на Македония със страстната си саможертва и последвалите кланета и изтезания на българското население. Техните действия не довеждат до постигане на целите им, а реализираните покушения дълго са критикувани от Запада. Години по-късно, Павел Шатев – единственият оцелял в тези спорни събития, разказва обстоятелствата около солунските атентати. Именно през неговата гледна точка Георги Данаилов развива сюжета на пиесата си.