Новият роман на проф. д.н. Анна Топалджикова „Андроник“ излезе от печат

Новият роман на проф. д.н. Анна Топалджикова „Андроник“ излезе от печат

 

Новият роман на проф. д.н. Анна Топалджикова „Андроник“ излезе от печат и вече може да бъде намерен в книжарниците, както и в Библиотеката на НАТФИЗ.

 

Из романа:

„Може би вътре в себе си, там, където никой не можеше да надзърне, той живееше като отшелник. Свободата беше илюзия навън, но вътре, там, където се раждаха и оформяха мислите, там беше необятно, безкрайно, абсолютно свободен.“

„Коне препускат на ръба между брега и морето, от сушата ли са дошли или излизат от водата… Той стои на неподвижната земя, вътре в него стихиите се гонят, смесват и преобразуват.  И все пак се учи да се задържа тук, подобен на втвърдения отвън и жив вътре в себе си камък. Да остава.“

 

 „Пълнотата на „Андроник“ е резултат от съчетаването на поетически пластове и внушения, на притегателна със своята релефна образност атмосфера, пренасяща читателя във въображаеми пространства и съновидения. Тази пълнота идва от острото фокусиране на отделни важни за решенията на персонажите сцени, от сгъстяването на времето, от последователните стилизации, създаващи усещане за иносказателност и мъдрост в безусловното приемане на живота с неговия безкраен кръговрат от парадокси и последователности. (…) В плана на тази поетическа представа за противодействие и единство на пространствата (близко и далечно; свое и чуждо; познато и непознато) се разполага и мисълта за привличането, за любовта, но също така и за техните следи през времето. Тези следи са понякога прави, понякога криволичат, но никога не се губят напълно, а подлежат на периодични (но не и равноделни) завръщания. Във връзка с това „Андроник“ успява да заговори по оригинален начин за предопределението, което ни води сигурно по пътя независимо от лутанията или – напротив – тъкмо заради тях.“ – Борис Минков

 

За романа:

Спокойствието не е уютна територия за Андроник. Често противоречив, но настойчив, едновременно по детски доверчив и невъздържан в гнева си, той се вглежда в природата, в небесните светила, в усещанията, спомените, предчувствията. Учи се да различава знаците на необятното, в което всички съществуваме, осъзнава сложния кръговрат на живота, където случайно и закономерно се преплитат в невероятни превращения.

Наследени от детството магически представи се преплитат с житейското познание и с вълнението да откриваш красотата, когато я срещнеш в живота си. Пътешествията му не са само прекосяване на географски пространства, а и пътуване вътре в себе си

Пътешествия между различни култури, между реални и въобразени пространства, между митологии и житейски изпитания. Раздяла с митовете на детството и втурване след нови и нови илюзии.

Вдъхновение за романа е малкото, което е известно за действително съществувал грузински преселник, родоначалник на един от големите Еленски родове. Известно е само, че е роден в областта Имеретия, в Кавзказ, където прекарал ранната си младост. По-късно се установил в Кайсери, Турция, отглеждал коне. Участвал като интендант във втория поход на Османската империя срещу Виена през 1683 г. и в обсадата. На връщане, след поражението на османските войски, се заселил в България, близо до Балчик. Историите на неговите правнуци и пра-пра внуци са историите на епископа на Цариградската патриаршия, един от водачите на борбите за национална църква Иларион Макариополски (Стоян Стоянов Михайловски), писателя Стоян Михайловски, писателя Петко Ю. Тодоров и сестра му Мина Тодорова, братята банкери Иван и Атанас Бурови. Останалото е фикция – въображаемия динамичен живот на една интересна личност, неспокоен дух, който търси и не намира удовлетворение.

 

Проф. д.и.н. Анна Топалджикова е театровед и професор по история на българския театър в НАТФИЗ. Участва в многобройни семинари, конференции и различни форуми, посветени на драматургията и театъра. Автор е на книги в областта на историята и теорията на театъра –„Необходимото чудо. Митът в българската драма“, „Авторът в пространството на текста“, „Разриви и нови посоки. Българският театър от средата на 50-те до края на 60-те“, „Играта театър“, „Фобии и утопии“, на книги с театрална драматургия – „Реещи се гледни точки“, „Робин“, „Маугли“, „Красавиците“ и др.,  и на романите – „Ледовете“, „Отлитащото време – лъч светлина през обектива. (Фотографската фамилия Карастоянови)“, „Амарила не обича текила“, „Колелото на живота“ и „Андроник“. Има публикации на рецензии в областта на изобразителното изкуство – живопис, скулптура, сценография. Член е на Сдружението на театроведите към САБ, на Международната организация на театралните критици IATC и на редколегията на театралното списание “Homo Ludens”. Председател е на Театрално сдружение “Антракт”. Проф. д.и.н. Анна Топалджикова е двукратен носител на „Икар“ за критически текст на Съюза на артистите в България за 1982 г и 2000 г., и  „Икар 2015” за книгата „Фобии и утопии“.