В памет на Юлия Огнянова – Уъркшоп “Образният език на клоунадата” с прожекция на филма “Юлия и Клоуните”
НАТФИЗ не пропусна да почете паметта на емблематичната за българския театър Юлия Огнянова.
Днес, 22.02.2022 г., рождената дата на големия български педагог и режисьор, бе отбелязана от нейния ученик, проф. д-р Велимир Велев.
Проф. Велев организира прожекция на документалния филм на режисьора Иван Ковачев “Юлия и Клоуните” с лекция и проведе уъркшоп на тема “Образният език на клоунадата”.
“Театралният клоун, създаден от Юлия е на базата на италианската площадна театрална традиция и клоунада, с която в определен ракурс е свързана и естетиката на Фелини. Нейните клоунадни спектакли, през мрачните години на “Народната власт”, носеха страх на комунистическата диктатура”, казва проф. Велев
Проф. Велев продължава нравсвтено-естетическите и педагогическите принципи на Юлия Огнянова, като се е посветил да ги изследва и развива творчески, и същевременно да поддържа жива паметта за нейната уникална методология.
“Професионализмът, дори и най-високият, не бе за Юлия уважаван трудно достижим връх. Тя възпитаваше личността на студента и актьора, събуждайки тънката му чувствителност и вроден естетически усет. Помагаше му сам да достигне до всеобхватните художествени принципи в изкуството, за да се издигне до високо майсторство, свободно от професионални постулати и ограничения, основано на човешка нравственост, нестандартна естетика и многовариантно въображение.”, споделя проф. Велев.
А Театралната клоунада на Юлия Огнянова, според него, е един от подходите за култивиране на нестереотипно мислене, за отключване на актьорската творческа природа и органика.
В събитията участваха студенти от класа на проф. Велев, 2 курс Театър на движението – ПМ, студенти от класа на проф. Жени Пашова, 2 курс АКТ и преподаватели.
Юлия Огнянова завършва „Театрознание“ в ГИТИС – Москва. Между 1954 г. и 1957 г. преподава „Театрознание“ във ВИТИЗ „Кр. Сарафов“. Получава режисьорско звание през 1959 г. Като съветник в Комитета за наука, изкуство и култура се запознава с Вили Цанков и Леон Даниел. През 1958 г. тримата започват работа в Бургаския драматичен театър. Заедно с Методи Андонов основават „бургаската четворка“, с която успешно реформират средствата и драматургията в театъра. След прекратяването на дейността на „бургаската група“ през 1960 г., Юлия Огнянова е разпределена в „Трудов фронт“.
През 1964 г. започва работа в ЦКТ, а през 1966 г. пренася търсенията си върху театрално-клоунадния модел в Куклен театър – Пловдив. От 1978 г. е на свободна практика. Поставяла е в театрите в Ямбол, Смолян, Хасково, в частния театър „Ла Страда“.
В чужбина е режисирала спектакли в Латвия, Полша, Италия, Кипър и др., преподавала е в Италия и Франция. През 1981 г. Юлия Огнянова поема обучението на куклено-театралните режисьори във ВИТИЗ – Стефан Москов, Александър Морфов, Леонард Капон, Мариета Ангелова, Антония Вирт, Велимир Велев и др., с което променя принципно и качествено посоките и моделите на развитие пред българския драматичен театър в последното двайсетилетие на ХХ век.
Юлия Огнянова е носител на международни и национални отличия, сред които почетните „Аскеер“ (1999) и „Икар“ (2009) за цялостно творчество.
