Основана: 1973 г.

Образователна степен: Бакалавър

Продължителност: 4 години (8 семестъра)

Форма на обучение: Редовно

 

Ръководител на специалност “Екранни изследвания и журналистика”

проф. д.н. Мая Димитрова

 

 

 

 

 

Преподавателски екип:

проф. д-р Станислав Семерджиев (Основи на драматургията, Световна култура, Сюжетостроене), проф. д-р Дочо Боджаков (Основи на филмовата и телевизионна режисура), проф. д-р Светослав Овчаров (Основи на филмовата и телевизионна режисура), д-р Радослав Камбуров (Основи на филмовата и телевизионна режисура), Мартин Геновски (Основи на филмовата и телевизионна режисура), Мария Аверина (Основи на филмовата и телевизионна режисура), Боя Харизанова (Основи на филмовата и телевизионна режисура), доц. д-р Емил Рашев (Основи на филмовото и телевизионно операторство), проф. д-р Теодор Янев (Основи на филмовото и телевизионно операторство), проф. д-р Емилия Стоева (Основи на филмовото и телевизионно операторство, Терминологичен английски език), д-р Красимир Стоичков (Основи на филмовото и телевизионно операторство), Здравко Ружев (Основи на филмовото и телевизионно операторство), Христо Бозаджиев (Основи на филмовото и телевизионно операторство), Петър Ненов (Основи на филмовото и телевизионно операторство), д-р Андрей Рашев (Основи на филмовото и телевизионно операторство), Пламен Ботовски (Основи на филмовото и телевизионно операторство), доц. д-р Валентина Фиданова-Коларова (Основи на филмовия и телевизионен монтаж), доц. Росица Илиева (Основи на филмовия и телевизионен монтаж), инж. Димитър Стойчев (Основи на филмовия и телевизионен монтаж), доц. д-р Нина Алтъпармакова (Основи на филмовия и телевизионен монтаж), Андреа-Никол Костова (Основи на филмовия и телевизионен монтаж), Любослав Бонев (Основи на филмовия и телевизионен монтаж), Зина Начева (Основи на филмовия и телевизионен монтаж), доц. д-р Валерия Крачунова-Попова (Основи на филмовия и телевизионен звук), доц. д-р Павел Стефанов (Основи на филмовия и телевизионен звук), д-р Цветелина Цветкова (Основи на филмовия и телевизионен звук), Стефан Македонски (Основи на филмовия и телевизионен звук), Десислава Георгиева (Основи на филмовия и телевизионен звук), Ивайло Нацев (Основи на филмовия и телевизионен звук), Георги Пенков (Основи на филмовия и телевизионен звук), доц. д-р Елена Тренчева (Основи на филмовия и телевизионен дизайн), д-р Бояна Бъчварова (Основи на филмовия и телевизионен дизайн), Христо Караиванов (Основи на филмовия и телевизионен дизайн), Десислава Банкова (Основи на филмовия и телевизионен дизайн), Ива Петкова (Основи на филмовия и телевизионен дизайн), Елена Мишева (Основи на филмовия и телевизионен дизайн), доц. Владислав Будинов (Основи на анимационното кино), доц. д-р Господин Неделчев (Основи на анимационното кино), д-р Пеню Кирацов (Основи на анимационното кино), Ивайло Сеферов (Основи на анимационното кино), доц. д-р Красимир Андонов (Основи на фотографията), доц. Иглена Русева (Основи на фотографията), доц. д-р Александър Нишков (Основи на фотографията), Крикор Ванлян (Основи на фотографията), Мариана Жижанова (Основи на фотографията), Таня Дечева (Основи на фотографията), Димитър Владимиров (Основи на фотографията), доц. д-р Ема Константинова (Основи на филмовото и телевизионно продуцентство)д-р Христо Бонев (Основи на филмовото и телевизионно продуцентство), д-р Аспарух Николов (Основи на филмовото и телевизионно продуцентство), Петър Харизанов (Основи на филмовото и телевизионно продуцентство), Иво Николов (Основи на филмовото и телевизионно продуцентство), проф. д.н. Мая Димитрова (Основи на екранните изследвания и журналистиката, Американско кино, Западноевропейско кино, Теория на екранното възприятие), Ирина Иванова (Основи на екранните изследвания и журналистиката), проф. д.н. Владимир Игнатовски (Теория на зрелищните изкуства, Теория на медиите), проф. д.н. Божидар Манов (Естетика на документалното кино), доц. Юрий Дачев (Принципи на ТВ журналистика, ТВ журналистика за екранните изкуства, Строеж на филмовата адаптация), доц. д-р Красимира Герчева (Естетика на анимационното кино), доц. д-р Иван Иванов (Руско кино, Балканско кино, Източноевропейско кино), доц. д-р Андроника Мартонова (Азиатско кино), Боряна Матеева (Латиноамериканско кино), д-р Красимир Кастелов (Българско кино, изследователска работа с архиви), проф. д-р Калин Гайдаров (Психология на личността, Детска психология, Социална психология),  Нели Димитрова (Основи на драматургията, Сюжетостроене), Николай Йорданов (Основи на драматургията, Сюжетостроене, ТВ риалити формати), Александра Петкова (Основи на драматургията, Сюжетостроене), проф. д. н. Мирослав Дачев (Семиотика, Световна култура), проф. д-р Светлана Стойчева-Андерсън (Световна култура, Съвременна българска литература, Теория на мита), доц. д-р Ивайло Костов (Световна култура), доц. д-р Бойка Доневска (Световна култура), доц. д-р Румяна Евтимова (Световна култура), проф. д. н. Камелия Николова (Световна култура), проф. д-р Милена Братоева (Световна култура), доц. д-р Борис Минков (Световна култура), проф. д-р Юри Стоянов (Световна култура), проф. д-р Мадлен Данова (Световна култура), доц. д-р Валентина Ганева-Маразова (Световна култура), проф. д-р Юлиан Куюмджиев (Световна култура), доц. д-р Росен Русев (Световна култура), проф. д-р Калина Стефанова (Световна култура), доц. д-р Марияна Лазарова (Авторски и сродни права в аудиовизията), инж. Живко Иванов (Основи на визуалните ефекти), проф. д.н. Вера Найденова (Теория на филмовата адаптация), проф. д-р Иво Драганов (Телевизионно програмиране), доц. д-р Радостина Нейкова (Анализ на анимационен филм), проф. д-р Петя Александрова (Журналистика за екранните изкуства в печатните медии), доц. д-р Александър Донев (Киноразпространение и кинопоказ, Съвременно българско кино), Иво Николов (Платоформи за разпространение на аудиовизуален продукт), Хелия Чавдарова (Радиожурналистика за екранните изкуства),  Десислава Димитрова (Връзки с обществеността), Яна Спаскова (Телевизионно финансиране и програмиране), Мира Сталева (Фестивален мениджмънт), Васил Николов (Реализация на ТВ студийна програма)

 

1. ХАРАКТЕРИСТИКА НА СПЕЦИАЛНОСТТА

Целта на обучението е да подготви специалисти за работа във всички области на теорията, историята и практиката на писането за аудиовизията. По време на обучението студентите подготвят публикации в печатни и електронни медии, в специализирани и масови издания, участват в предавания на радио и ТВ организации, сътрудничат в подготовката и провеждането на кино и ТВ фестивали, практикуват във фирми за производство и разпространение на аудиовизуални продукти, участват в учебната творческа работа на студентите от другите специалности в НАТФИЗ.

студенти от факултет “Екранни изкуства” в часове с поканен лектор (2018)   


Специализираната подготовка се фокусира в модули, посветени на изкуствоведските, социологическите и психоаналитичните подходи в екранните изследвания, теория на медиите и екранното възприятие, история на всички значими кинематографии, журналистика за екранните и печатните медии, журналистика за интернет и радиото, изследователска работа с архиви, фестивален мениджмънт, платформи за разпространение на екранния продукт, връзки с обществеността и др.

Борислав Пешев, Вергиния Милошева, Велислав Даков (специалност ЕИЖ, випуск 2018) – програма на ЮНЕСКО, София град на киното, 2017


Надграждащите дисциплини са обединени в специализирани модули, включващи областите на философията, религията, литературата, театъра, музиката, изкуството, архитектурата, психологията, историята на киното, семиотиката и теорията на зрелищните изкуства.


Представяне на младото българско кино в Ла Фемис – Париж, с докторантка Ралица Асенова и Лена Руксел – съвместен магистърски проект с НАТФИЗ (2016)

 

 

 

2. ОБУЧЕНИЕ

Обучението е само редовно, с продължителност 4 години. Студентите, изпълнили задълженията си по учебния план на специалността, се явяват на устен и писмен държавен изпит по специалността, както и на практическа дипломна защита на бака¬ла-върска теза – теоретично, историческо или критическо изследване в обем не по-малко от 50 страници (без задължителния научен апарат).

Деница Петрова, защитил докторант (2019)

 

3. КВАЛИФИКАЦИЯ И РЕАЛИЗАЦИЯ

За­вър­ши­ли­те спе­ци­ал­ност­та при­до­би­ват об­ра­зо­ва­тел­но-ква­ли­фи­ка­ци­он­на степен “Ба­ка­ла­вър”, с про­фе­си­о­нал­на ква­ли­фи­ка­ция “Ки­но­вед-журналист” и въз­мож­ност за работа като критици и журналисти в пе­чат­ни и елек­т­рон­ни ме­дии; ек­с­пер­ти в об­ласт­та на фил­мо­во­то и те­ле­ви­зи­он­но про­из­вод­с­т­во; ек­с­пер­ти в дру­ги об­лас­ти на ау­ди­о­ви­зи­я­та и но­ви­те ме­дии; спе­ци­а­лис­ти в сфе­ра­та на фил­мо­во­то раз­п­рос­т­ра­не­ние, съх­ра­не­ние и използва­не на ау­ди­о­ви­зу­ал­ни про­дук­ти, фес­ти­вал­ни про­я­ви, кул­тур­ни съ­би­тия; спе­ци­а­лис­ти в уп­рав­ле­ни­е­то и за­ко­но­во­то ре­гу­ли­ра­не на дър­жав­ни, колективни и час­т­ни ин­с­ти­ту­ции в об­ласт­та на ки­но­то, те­ле­ви­зи­я­та и ау­ди­о­ви­зи­я­та (дър­жав­ни ор­га­ни, об­щес­т­ве­ни и час­т­ни ТВ ка­на­ли, дру­жес­т­ва за уп­рав­ле­ние на автор­с­ки пра­ва); как­то и да про­дъл­жат обучението си в образователно-квалификационна степен “Магистър”. В курса на обучение студентите се запознават с моделите на световната практика и с англоезичната професионална терминология, което им позволява да работят адекватно с чужди продукции или копродукции у нас и в чужбина.

 

4. ПРИЕМ

При подаването на документите кандидатите задължително депозират комплектувано портфолио. То може да съдържа: сценарии, есета, стихотворения, разкази, пиеси, романи, картини, рисунки, фотографии, филми, авторска музика, изпълнения на песни и музикални инструменти, записи на музикални участия и други художествени материали по избор на кандидата. Литературните материали трябва да са във формат PDF и да не надвишават 5 страници. Изобразителните материали трябва да са във формат JPG. Аудиовизуалните материали трябва да са във формат MP-4 и да не надхвърлят общо времетраене от 10 минути. Звуковите материали трябва да са във формат МР-3 и да не надхвърлят общо времетраене от 10 минути. Целта на портфолиото е да представи максимално подробно възможностите на кандидат-студентите, техните интереси, художествени пристрастия и кръгозор. При приемане на документите, портфолиото се запечатва в плик с името на кандидата. Всички материали трябва да бъдат ъплоудвани и в облачното пространство Google Drive с лимит на обема до 3 GB.

 

І кръг– практически изпит (анонимен)
Писмен ана¬лиз на игрален филм, непосредствено след прожекцията му.
Продължителност на изпита: 240 минути. Получилите оценка по-ниска от среден (3.00) отпадат от участие във втори кръг.

 

ІІ КРЪГ – устен изпит
Писмените анализи на допуснатите до II кръг кандидати се представят пред комисия, задължително включваща ректора, декана на факултет „Екранни изкуства“ и ръководителите на всички специалности във факултета. Впоследствие, кандидатите анализират пред комисията резултатите си от теста и отговарят на въпроси, свързани с представата им за спецификата на аудиовизията и всички други изкуства. Комисията разговаря с кандидатите и върху материалите от представеното портфолио. Целта на този кръг е да се получи задълбочена представа за възможностите, интересите, общата култура, самостоятелното мислене и художествена рефлективност на кандидатите. Получилите оценка по-ниска от среден (3.00) отпадат от участие в класирането.

ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ФИЛМИ за подготовка за всички профили в бакалавърска степен:

12 разгневени мъже – реж. Сидни Люмет
Алегро нон тропо – реж. Бруно Бодзето
Амадеус – реж. Милош Форман
Амаркорд – реж. Федерико Фелини
Американска нощ – реж. Франсоа Трюфо
Американски прелести – реж. Сам Мендес
Ана Каренина – реж. Джо Райт
Ангелско сърце – реж. Алън Паркър
Английският пациент – реж. Антъни Мингела
Апартаментът – реж. Били Уайлдър
Апокалипсис сега – реж. Френис Форд Копола
Апокалипто – реж. Мел Гибсън
Африканската кралица – реж. Джон Хюстън
Ах, този джаз – реж. Боб Фоси
Барака – реж. Рон Фрике
Бартън Финк – реж. Итън и Джоел Коен
Берлин, симфония на големия град – реж. Валтер Рутман
Бони и Клайд – реж. Артър Пен
Бягството на пилето – реж. Ник Парк и Питър Лорд
Великата илюзия – реж. Жан Реноар
Великият диктатор – реж. Чарлз Чаплин
Великолепната седморка – реж. Джон Стърджес
Влюбеният Шекспир – реж. Джон Мадън
Военен фотограф – реж. Крисчън Фрай
Войната на семейство Роуз – реж. Дани де Вито
Възнаграждение за страха – реж. Анри-Жорж Клузо
Гладиатор – реж. Ридли Скот
Гравитация – реж. Алфонсо Куарон
Гражданинът Кейн – реж. Орсън Уелс
Дилижансът – реж. Джон Форд
До последен дъх – реж. Жан Люк Годар
Догвил – реж. Ларс фон Трир
Жега – реж. Майкъл Ман
Жената от пясъците – реж. Хероши Тешигахара
Животът е прекрасен – реж. Роберто Бенини
Завръщането – реж. Алехандро Гонзалес Иняриту
Иван Грозни – реж. Сергей Айзенщайн
Играта на играчките – реж. Джон Ласитър
Играчът – реж. Робърт Олтман
Извънземното – реж. Стивън Спилбърг
Изкуплението Шоушенк – реж. Франк Дарабонт
Имало едно време в Америка – реж. Серджо Леоне
Имало едно време на Запад – реж. Серджо Леоне
Казабланка – реж. Тони Къртис
Калина алена – реж. Василий Шукшин
Коля – реж. Ян Сверак
Космическа одисея 2001 – реж. Стенли Кубрик
Крадци на велосипеди – реж. Виторио де Сика
Кратка среща – реж. Дейвид Лийн
Кръстникът – реж. Френсис Форд Копола
Ловът – реж. Томас Винтенберг
Метрополис – реж. Фриц Ланг
Мефисто – реж. Ищван Сабо
Механичен портокал – реж. Стенли Кубрик
Микрокосмос – реж. Клод Нурисдани, Мари Перену
Модерни времена – реж. Чарлз Чаплин
Мостовете на Медисън – реж. Клинт Истууд
Мулен Руж – реж. Баз Лурман
Нанук от Севера – реж. Робърт Флаерти
Не тъгувай! – реж. Георгий Данелия
Небето над Берлин – реж. Вим Вендерс
Невероятната съдба на Амели Пулен – реж. Жан-Пиер Жьоне
Незавършена пиеса за механично пиано – реж. Никита Михалков
Нетърпимост – реж. Дейвид Грифит
Нещо от сърце – реж. Френсис Форд Копола
Нос Страх – реж. Мартин Скорсезе
Някои го предпочитат горещо – реж. Били Уайлдър
Обикновен фашизъм – реж. Михаил Ром
Пеейки в дъжда – реж. Джийн Кели
Пепел и диамант – реж. Анджей Вайда
Пепел и сняг – реж. Грегори Голбърт
Песента на морето – реж. Том Мур
Пианото – реж. Джейн Кемпиън
Полет над кукувиче гнездо – реж. Милош Форман
Поляната с дивите ягоди – реж. Ингмар Бергман
Последният магнат – реж. Елия Казан
Походът на пингвините – реж. Люк Жаке
Принцеса Мононоке – реж. Хаяо Миядзаки
Психо – реж. Алфред Хичкок
Птиците – реж. Алфред Хичкок
Първичен инстинкт – реж. Пол Верховен
Пътят – реж. Федерико Фелини
Пътят на отмъщението – реж. Сам Мендес
Рашомон – реж. Акира Куросава
Рим – открит град – реж. Роберто Роселини
Седем – реж. Дейвид Финчър
Сиянието – реж. Стенли Кубрик
Солта на земята – реж. Вим Вендерс
Среднощен каубой – реж. Джон Шлезинджър
Строго охранявани влакове – реж. Иржи Менцел
Телма и Луиз – реж. Ридли Скот
Треска за злато – реж. Чарлз Чаплин
Триумф на волята – реж. Лени Рифенщал
Фани и Александър – реж. Ингмар Бергман
Фаренхайт 9/11 – реж. Майкъл Муур
Фотоувеличение – реж. Микеланджело Антониони
Цар Лъв – реж. Роджър Алърс, Роб Минкоф
Часовете – реж. Стивън Долдри
Човекът с киноапарата – реж. Дзига Вертов
Шофьор на такси – реж. Мартин Скорсезе

 

Класически български филми:

24 часа дъжд – реж. Владислав Икономов
Kрадецът на праскови – реж. Въло Радев
Авантаж – реж. Георги Дюлгеров
Аз, Графинята – реж. Петър Попзлатев
Време разделно – реж. Людмил Стайков
Всичко е любов – реж. Борислав Шаралиев
Вчера – реж. Иван Андонов
Господин за един ден – реж. Николай Волев
Един снимачен ден – реж. Борислав Шаралиев
Звезди в косите, сълзи в очите – реж. Иван Ничев
Илюзия – реж. Людмил Стайков
Козият рог – реж. Методи Андонов
Куче в чекмедже – реж. Димитър Петров
Лачените обувки на незнайния войн – реж. Рангел Вълчанов
Оркестър без име – реж. Людмил Кирков
Отклонение – реж. Тодор Стоянов, Гриша Островски
Последно лято – реж. Христо Христов
Преброяване на дивите зайци – реж. Едуард Захариев
Привързаният балон – реж. Бинка Желязкова
Ти, който си на небето – реж. Дочо Боджаков

 

ПРЕ­ПО­РЪ­ЧИ­ТЕЛ­НА ЛИ­ТЕ­РА­ТУ­РА:

1. АН­Д­РЕЙ­КОВ, Тодор – Ис­то­рия на ки­но­то, том І , С., 2006 и том 2, С., 2004
2. ГЕН­ЧЕ­ВА, Галина – Бъл­гар­с­ко иг­рал­но ки­но, том 2, С., 1989
3. ГЕР­ЧЕ­ВА, Красимира – Ки­но­то вче­ра и днес, С., 1995
4. ГРО­ЗЕВ, Александър – На­ча­ло­то. Из ис­то­ри­я­та на бъл­гар­с­ко­то ки­но, С., 1985
5. ДИ­МИТ­РО­ВА, Мая – Ав­тор­с­ко ки­но, С., 1995
6. НАЙ­ДЕ­НО­ВА, Вера – Съв­ре­мен­ни­ят ки­нос­вят, С., 2006
7. КЪР­ДЖИ­ЛОВ, Петър – Бъл­гар­с­ко­то иг­рал­но ки­но, том І, С., 1987
8. МА­НОВ, Божидар – Ди­ги­тал­на­та сти­хия, С., 2003
9. МИ­ХАЙ­ЛОВ, Владимир – От­к­ри­та ли е те­ле­ви­зи­я­та?, С., 2003
10. ЯНА­КИ­ЕВ, Александър – Ен­цик­ло­пе­дия на бъл­гар­с­ко­то ки­но А-Я, С., Титра, 2000