ПРЕМИЕРА – „СУМАТОХА“
Независимо, че остава ден до официалната премиера на класа на проф. д-р Ивайло Христов, билетите за „Суматоха“ свършиха за следващите четири представления. Свободни места могат да се намерят едва за 26-и март!
Нетърпеливи да споделят Радичковия свят, студентите на проф. Ивайло Христов преминаха през интензивен и много интересен репетиционен период и са повече от готови да споделят плодовете му с публиката. Средата и костюмите в спектакъла са създадени от Марина Янева – сценограф в проекти на Народен театър „Иван Вазов“, Театър 199 „Валентин Стойчев“, Сатиричен театър „Алеко Константинов“, Младежки театър „Николай Бинев“ и т.н. Музиката е на композитора Кирил Дончев – автор на музиката към повече от 240 театрални постановки в страната и зад граница, над 65 игрални филма и 30 документални филма, носител на „Аскеер 2008“ за „Цялостен принос към театралното изкуство“.
Премиерата на Голяма сцена в Театър НАТФИЗ е на 29-и февруари и вече е сигурно, че ни очаква среща с невиждана „Суматоха“!
„ЗАЩО СУМАТОХА?
За творчеството и биографията на Йордан Радичков е изписано много! Аз нямам какво да добавя, нито съм театрален критик, още по-малко литературовед, но все пак ще разкажа една история, която не е описана, а и малко хора я знаят. Трябва да подчертая, че историята ми е разказана от „достоверен източник“ и е напълно истинска!
През далечната 1965 г. едно момче от ВИТИЗ прочита току-що излезлия сборник с разкази на Радичков „Свирепо настроение“ и толкова е впечатлен от разните му там бели вълци, изгубени прасета, високомерни патки и хитри лисици, че веднага решава да направи театрален откъс по не театрален текст. Това е упражнение в класовете по актьорско майсторство, което се прави в края на първи или началото на втори курс. Момчето кани свой колега и двамата се заемат със сценичната реализация на текста. „Достоверният източник“ пропуска подробности около репетициите на двете момчета, но резултатът, както твърди той, е поразителен! Целият клас е възхитен от работата на своите колеги, а най-много техния преподавател. Преподавателят кани Радичков и след като наново гледат откъса, преподавателят се обръща към автора и казва:
–Видя ли Йордане, че твоите текстове стават за театър!
И забележете! Две години по-късно в Сатиричния театър се ражда пиесата и прочутото представление „Суматоха“!
Мисля си, какво ли щеше да стане, ако това момче не беше прочело „Свирепо настроение“? Е, сигурно пак щяхме да се радваме и на „Суматоха“, и на „Януари“, и на „Опит за летене“… Но пък историята е хубава, нали? Само забравих да кажа, че главните герои в историята са: Милен Пенев, Стефан Бубадов и техния преподавател Методи Андонов! Мир на праха им!
Та на въпроса: Защо „Суматоха“? Ще отговоря: А, защо не? Тя и без това, почти, е зачената във ВИТИЗ!
Приятно гледане и стискайте палци!“ – проф. д-р Ивайло Христов