ВААЛ
по Бертолт Брехт
Режисура и сценична версия: Дамян Тенев
Сценография и костюми: Камелия Маркова
Хореограф: Велислава Дипчикова
Композитор: Милен Апостолов
Музика и текст на песните: Янко Бреков – Бръснаря
Словесно действие: доц. д-р Лора Мутишева
Фотограф: Венета Паунова
Плакат: Лина Петрова
Участват:
студентите от „Актьорство за драматичен театър“, профил „Мюзикъл“,
клас проф. д-р Пенко Господинов
В режисьорския прочит на Дамян Тенев „Ваал“ се разглежда като история, написана от млад човек за връстниците му – Брехт е едва двадесетгодишен, когато завършва първата версия на пиесата. В този текст има сила, стремеж, гордост, нагон, безумие и усещане за безсмъртие – качества, присъщи на младостта, но и много болка от неразбиране, самота, липса на посока и смисъл.
„Ваал“ е опит за любов, за осмисляне чрез любовта и стремеж към освобождаване от самия себе си в един свят, задвижван от материалното, от употребата на стоки и хора. Това е история за сблъскване между тела в опит да се запълнят празнотите отвътре – колкото по-големи са празнотите, толкова по-силен, по-необходим и неудържим е стремежът към другия.
Но какво търси Ваал? Слава, пари или просто онази „малка градина със синьо небе над нея и нищо друго“, рая, от който преди толкова време е бил изгонен, онзи кът на хармония и любов, изгубен в стремежа към свобода. Но получава единствено заместители, сякаш всичко естествено и органично отдавна е било заменено с нещо вторично – както отвън, така и отвътре.
Любовта е начин да се осъществиш чрез другия, но в света на Ваал тя сякаш вече не съществува: самотата е присъща на всички и всеки е затворен в собствените си потребности. В този смисъл Ваал не е срещу обществото и нормите му, а се явява един от най-ярките симптоми на заболяването му.
Ваал е Дионис, който носи веселие и смърт, празник и похот, мъдрост и простота; той е силата на животното в човека, което иска да разкъсва и да използва, но е и човекът, който има сетивата и разума да осъзнае собствената си низост и да разкъса сърцето си заради нея.
„Ваал“ е парадоксът у човека, у когото жаждата за любов се превръща в насилие, а стремежът към свобода – в стремеж към самоунищожение. Именно тези противоречия доказват – той все още е жив.
Времетраене: 110 минути
Възрастово ограничение: над 16 години
БИЛЕТИ МОЖЕ ДА ЗАКУПИТЕ ОТ КАСАТА НА ТЕАТЪР НАТФИЗ
(ул. “Г. С. Раковски” 108А, тел. 02/9231 303)
и на EVENTIM.BG
Работно време на билетната каса: вторник – събота, от 10.00 до 14.00 ч. и от 15.30 до 19.30 ч.
