Нос

от Николай Василиевич Гогол

превод Александър Илиев

драматургия и постановка проф. дин Андрей Толшин – Русия (гост)

музикално оформление Дмитрий Шостакович

сценография и костюми: проф. д-р Александър Илиев

снимки Теодора Тодорова (III курс „Фотография“)

IV курс „Театър на движението – Пантомима“, клас проф. д-р Александър Илиев

гост-актьори Крис Атанасов и Александър Недялков (II ДТ – ПМ, клас доц. Александра Хонг)

Действащи лица и изпълнители:

Майор Ковальов – Филип Дончев

Носът – Александър Недялков (клас доц. Александра Хонг)

Иван Яковлевич – Даниел Найденов

Прасковя Осиповна – Йоана Иванова, Лилиа Христова

Шилер – Крис Атанасов (клас доц. Александра Хонг)

Хофман – Кръстьо Методиев

Жената на Шилер – Йоана Цекова, Надежда Ганчева

Штаб-офицерша Подточина – Глория Георгиева, Дани Атанасова

Пелагия, дъщеря ѝ – Берна Касимова, Инна Димитрова

Докторът – Кръстьо Методиев

Полицаят – Крис Атанасов (клас доц. Александра Хонг)

2 Старици – Глория Георгиева, Дани Атанасова

Портиерът – Александър Недялков (клас доц. Александра Хонг)

Младежът – Александър Недялков (клас доц. Александра Хонг)

Дами – Берна Касимова, Инна Димитрова, Йоана Цекова, Надежда Ганчева

Спектакълът по повестта на Н. В. Гогол „Нос“ включва в себе си и няколко фрагмента от „Невски проспект“, както и герои от други произведения на автора. Основа на представлението е разгръщането на едно неправдоподобно и свръхестествено събитие. Самият Гогол нарича странния си сюжет „чепуха“ или „глупост, безсмислица“. В него се съединяват невероятния свят на Хофман и офортите на Гоя, пречупени през фантазията на Гогол.

Жанрът на спектакъла е гротеска, в която се сблъскват и противопоставят светът на малкия човек, светът на неговите мечти, реалният свят и фантастичният свят на абсурда. В тази „карета от четири свята“ най-важният образ е светът на Петербург, свят на измами, на двойници, на илюзии. Тези светове се преплитат и създават атмосферата на спектакъла, съединявайки реализъм и илюзия. Мотор на действието е образът на малкия човек и неговия двойник, чувството и неговата тъмна страна. Тази двойственост и огледалност изострят социалните и нравствените конфликти, насъсквайки един срещу друг и сблъсквайки характерите.

Център в спектакъла е колективно създавания образ на мрачния Петербург и неговата атмосфера. Дворцовият Петербург с неговите интриги е вън от темата на това представление. Тук той е разкрит само като статичен идеал. В този спектакъл изследваме човека и неговата сянка, съпоставен с ореола на културния петербургски гражданин и неговия златен блясък. Тук се сблъскват „Лицата“ на града. Това са два непримирими свята: на онези жители, които се стремят все нагоре по йерархичната стълба и са готови на всичко, и светът на богатството, разкоша, превърнат в пиедестал на недостижимата „Мечта“. В него попадат само избраните „Носове“. Това са властващите „Носове“, важните „Носове“. Към тях са се насочили малките „Носове“. Включени в тази игра на достигане на недостижимата цел и борба за всяко стъпало, „Носовете“ се срещат, катерят, падат, изправят се и отново се втурват нагоре като във фантастично перпетуум мобиле.