Леон Даниел - Doctor Honoris Causa по театрална режисура

Леон Даниел е български театрален режисьор.

Леон Аврам Даниел е роден на 17 февруари 1927 година в Русе. Завършва режисура при П. К. Вейсбрем и Н. Н. Галин в Ленинградския държавен театрален институт (1952). Режисьорският му дебют е „Еснафи“ от Максим Горки в Драматичен театър – Русе (1952).
Работи в Драматичен театър – Русе (1952-1957), в Драматичен театър – Бургас (1957-1960), в БНТ (1960-1961), в Театър “ Българска армия ” (1961-1963; след 1982), в Театър “ Народна сцена ” (1963/1964), в Студия за хроникални и документални филми (1964-1965), в Театър на поезията и естрадата (1965-1968), в Драматичен театър – Враца (1968-1971), в Държавен музикален театър (1972-1978), в Театър “ София ”(1978-1982), художествен консултант на Драматичен театър – Пазарджик (1981-1986), в Народен театър “ Иван Вазов ” и т.н.

Режисьор е на игралния филм “ На чисто ” (1973), на документални филми и телевизионни предавания. Негови спектакли са участвали в български и чужди фестивали, гостували са в чужбина. Носител е на множество награди.
Автор е на много студии и други публикации, а също така и на книгите: “ Театър и зрител ” (С., 1964); “ Пътешествие в театъра ” (С., 1975); “ Театрални есета ” (С., 1979); “ Чекмеджето на режисьора ” (С., 1988); “ Игрите ”. Есеистична проза. (Опит за мемоари) (С., 1997).
Баща на художника Андрей Даниел и дядо на поетесата Ида Даниел.
През март 2003 президентът Георги Първанов връчва орден “ Стара планина ” първа степен на Леон Даниел за цялостен принос към българската култура. Три пъти е бил лауреат на награди за режисура на Съюза на артистите в България, а през 2007г. Леон Даниел бе удостоен с почетния ИКАР на Съюза на артистите в България за изключителни постижения и за цялостен творчески принос към театралното изкуство в България.
Умира на 2 декември 2008 година в София на 81-годишна възраст.

Постановки:

” В очакване на Годо ” от Самюъл Бекет, копродукция на ТБА и Академия за изкуство “Аполония” (премиера само на Първата част – 1 септември 1988, премиера на цялата пиеса – 28 декември 1988)
” Гувернант ” от Я. Ленц / Б. Брехт, ТБА (15 ноември 1989)
” Червено вино за сбогом ” от Константин Илиев, ТБА (20 април 1990)
” Вернисаж” и “Аудиенция ” от Вацлав Хавел, НДК (ноември 1990)
” Дванадесет разгневени мъже ” от Реджиналд Роуз, Народен театър (14 декември 1990)
” Носорози ” от Йожен Йонеско, ТБА (18 април 1991)
” Чудо ” от Иван Радоев, ТБА (22 януари 1992)
” Лисицата и гроздето (Езоп) ” от Г. Фигейреду, ТБА (21 април 1992)
” Цената ” от Артър Милър, Народен театър (12 ноември 1992)
” Пейка ” от Александър Гелман, ТБА – Сцена-клуб “Максим” (11 март 1993)
” Както ви харесва ” от Шекспир, ТБА (5 октомври 1993)
” Последният янки ” от Артър Милър, ТБА (16 декември 1993)
” Поглед от моста ” от Артър Милър, Младежки театър (23 април 1994)
Две усмивки на А. П. Чехов (” Юбилей “, ” Лебедова песен “), Младежки театър (24 януари 1995)
Три миниатюри из ” Страх и мизерия на Третия райх ” от Б. Брехт, ТБА (17 януари 1996)
” Професията на мисис Уорън ” от Бърнард Шоу, Младежки театър (8 октомври 1996)
” Човекът, който прави дъжд ” от Натаниел Ричард Неш, Народен театър (30 януари 1997)
” Одисей пътува за Итака ” от Константин Илиев, ТБА (8 ноември 1997)
” Пигмалион ” от Бърнард Шоу, Народен театър (7 март 1998)
” Прозорецът ” от Константин Илиев, копродукция на ДТ-Пазарджик и ДСТ (18 декември 1998)
” Колкото побере кашонът ” от Серж Валети, Народен театър (23 април 1999)
” Изкуство ” от Ясмина Реза, ТБА (26 ноември 1999)
” Соло-дует ” от Том Кемпински, ДТ-Пловдив (11 април 2000)
” Великденско вино ” от Константин Илиев, РДТ – Смолян (6 ноември 2000)