Играта пред публиката като постоянен екзистенциален въпрос – студентите на проф. Иван Добчев за предстоящата премиера на “Иванов-Барабанов”
Интервю на Яна Каменова и Диляна Костадинова (IV курс „Театрална продукция“) със студенти от класа на проф. Иван Добчев, във връзка с предстоящата премиера на „Иванов-Барабанов“
Октомври 2021 г.
В един дъждовен ден ви срещаме с младите актьори Илиян Нонов, Елена Траянова, Боян Фераджиев, Димитър Василев и Рафаел Бижев във фоайето на Театър НАТФИЗ. Пламенно обсъждаме тяхното израстване в актьори под ръководството на проф. Иван Добчев и предстоящата им премиера.
Диляна: Какво репетирате?
Илиян: Иванов с класът на професор Добчев. Заглавието е „Иванов-Барабанов“
Диляна: Какви са вашите персонажи?
Илиян: Играя Лебедев, бащата на Саша и приятел на Иван.
Диляна: Кое е най-хубавото качество, което откриваш в него?
Илиян: В него има наличие на доброта, опитвайки се да помогне на всички колкото и да е трудно.
Елена Траянова: Аз съм Елена Траянова и играя Саша.
Диляна: Какво харесваш в нея?
Елена Траянова: Това, че независимо какви са обстоятелствата и средата, в която е попаднала е много целеустремена, независимо дали е права или не. Харесва ми този неин хъс и тази страст, с която се движи през живота.
Диляна: Доближава ли се до теб?
Елена Траянова: По някакъв начин се припознавам, но си мисля, че мога да науча много неща от нея за в бъдеще, които на мен биха могли да са полезни относно тази воля, която има.
Диляна: Лесно ли успя да се въплътиш в нея? Колко време ти трябваше?
Елена Траянова: Ами аз мисля, че дори сега не съм изцяло успяла да стана Саша. Но така или иначе една картина не може да бъде завършена. Не мисля, че някога ще мога „да кажа край, свърших си работата това е!“. Всеки ден е търсене.
Диляна: Вашето представление за каква възрастова група е най-подходящо?
Елена Траянова: Всеки би могъл да намери нещо за себе си като повечето представления, предполагам. Пиесата е на различни пластове така, че има по малко за всекиго.
Диляна: А да кажете двамата някакви думи за публиката, която ще ви гледа на премиерата. Или какво да очакват. Как да ги приветствате?
Илиян и Елена: И ние не знаем какво да очакваме. (смеят се) Честно казано надяваме се наистина да се хареса на повече зрители. Всеки да намери по нещо за себе си. Мисля, че има какво да се види.
Яна: Здравейте, а вие ще представите ли героите, които играете в „Иванов-Барабанов“?
Боян Фераджиев: Аз играя Лвов
Димитър Василев: Аз играя Боркин
Рафаел Бижев: А аз играя Иванов
Яна: И тримата сте с много силни персонажи. Ще споделите ли какво ви привлича в тях?
Димитър: Мога да започна с Боркин, защото имам много какво да кажа за този персонаж. Той е велик! Просто толкова енергия и ентусиазъм. Постоянно прави някакви неща, работи, сметки оправя. Все пак той е управителят в имението на Иванов, както и негов далечен роднина – племенник. На мен лично ми беше адски чужд, защото е много много разхайтен. „Каквото му е на главата, това му е на устата“, нали така се казва. Беше ми много, много голяма провокация. Да се сблъсквам с този текст, с този персонаж.
Яна: А ти с Иванов? Какво е чувството да си главния герой, този чието име е заглавие?
Рафаел: Така е построена постановката, че в първо действие повечето главни герои са представени през Иванов. Случва се една такава върволица от събития, от срещи, които му носят все повече и повече провали, с които той трябва да се справи и да намери някакъв изход. За мен е много интересно да се изследва неговата жестокост, безмилостност към самия себе си. Как успява да се задържи жив, съзнателен и да търси изход, а не да се отдава на меланхолия, апатия. Накрая търсенето на Смърт е нужда, защото няма друг изход.
Боян: Аз доста се разминавам с Лвов, защото той е много морален човек, играе „по кодекс“ едва ли не. А пък за мен морално и правилно доста се разпадат и се размиват, и се променят. Но пък уважавам този образ, защото е хубаво човек да има негова морална изградена ценностна система, която да го крепи при нужда. Лвов се опитва да помогне на Иванов, защото пропада, но го прави през призмата на своя морален кодекс и там се сблъскват тези двамата. Образува се една огромна пропаст, която не им позволява да се разберат.
Яна: Какво е чувството, очакването да играете пред публика? Какво е за вас театърът?
Боян: Един постоянен екзистенциален въпрос!
Яна: Добре формулирано! Някой има ли нещо да добави?
Димитър: Нашият професор винаги ни е учил, че за да излезем пред публика трябва да преминем през определени процеси. Такива каквито, извинявам се за това което ще кажа, не знам дали сме имали с други режисьори. Аз лично до сега не съм имал такава подготовка. Бих го оприличил като подготовка за бой, за битка като воини от Шаолин.
Боян: Някак си толкова разчепкваме текста. Репетициите са толкова… понякога дълги, понякога мъчителни. Минават през всякакви перипетии, нагоре – надолу. Когато си се справил с толкова много неща, публиката вече не те плаши. Не, че не е предизвикателство. Тя винаги те зарежда, но е както казва Митко – „Един враг, който си готов да пометеш без проблем“.
Рафи: Аз се надявам да сме работили качествено и след представлението хората да имат върху какво да размишляват, не само да съчувстват, но и да бъдат провокирани.
Боян: Нашият професор към това апелира! По-скоро да излезеш от театъра, а не толкова „Колко страдаха хората, колко им беше тежко“! Някак си да излезеш от театъра и да имаш въпросите в главата си. Да мислиш. Да седиш и да размишляваш над живота, над провалите. Какво да оправиш? Какво зависи от теб? Всякакви такива неща.
Яна: И като последен въпрос, кой е най ценният съвет който сте получили от професор Добчев? Може да не е свързан пряко с театъра, може да е за живота?
Боян: Малко е трудно да кажеш най-ценният. Най- първосигнално, според мен, това да не се продаваш твърде лесно и да знаеш, че трябва да се уважаваш като артист и бидейки артист да имаш някакво социална отговорност и социално мнение. И то да не зависи от това какво ще кажеш, а това какво ще направиш, с какво ще участваш и това определя позицията ти в социума. Да речем отидеш да снимаш някакъв чалга клип и си седял и си говорил колко вярваш във високото изкуство – Чехов, Достоевски и изведнъж се „плеснеш“ в един чалга клип. Всичко, което си твърдял, става въздух под налягане. Важно е да имаш съзнание за себе си и да го запазиш и да върви в твоята посока.
Димитър: Абсолютно вярно, това което каза Боян. Мисля, че това е повече за нас като артисти, но и за нас като хора. Имаме една фраза от него, която много често си повтаряме – „През пропастите към звездите“. Мисля, че продължим да я помним и след като завършим.
Рафи: Аз ще завърша с една реплика от цялата пиеса, която стои в края, неслучайно. Мисля, че Професорът винаги е вярвал в това кредо – „Най-големият враг на Живота е живеенето на този Живот“.
Яна: Много благодаря за свежата енергия, която ни дадохте и за отделеното време. Желаем ви на добър час! Благодарим ви!
