Политики в областта на културата за творческите иновации в извънградски райони: IN SITU докладва за настоящата ситуация в Европа

Политики в областта на културата за творческите иновации в извънградски райони: IN SITU докладва за настоящата ситуация в Европа

Въз основа на смесени методи, включващи настолно проучване, анализ на документи, интервюта, фокус групи и посещения на място, докладът “Състояние на културните политики за КТИ в извънградски райони”, разработен в рамките на проекта IN SITU, представя и обсъжда констатациите от анализа на разнообразната област от политически концепции, контексти, организации и структури за вземане на решения, свързани с културата в ЕС. Докладът е разработен от изследователския екип на проекта IN SITU на Университета в Хилдесхайм (SUH).

Освен прегледа на политиката на ЕС в областта на културата, бяха направени анализи на национално и териториално равнище, с акцент върху шестте региона на лабораторията IN SITU: Азорски острови, Португалия; Западен крайбрежен регион, Ирландия; Западен регион, Исландия; общини Раума и Еурайоки, Финландия; окръг Валмиера, Латвия; окръг Шибеник-Книн, Хърватия.

За всяко от местата прегледът включва националното ниво на културната политика, свързана с културните и творческите екосистеми на извънградските райони, както и териториалните аспекти и особености на регионално и местно нива, където това е уместно. Освен това в доклада се разглеждат стратегиите и планирането, средствата за изпълнение и програмите в рамките на политиките на много нива.

В този преглед, въпреки че акцентът е поставен върху правителствените структури и механизми, културната политика се разглежда не само като задача на правителствените структури, но включва и мрежи, и други дейности на творчески дейци, които активно работят, макар и със социални иновации, за да допринесат за социалното сближаване и да оформят регионалната трансформация.

Организиран в две части, докладът първо представя и отразява цялостен преглед на съществуващите структури на културната политика на европейско равнище. Този първоначален анализ има за цел да представи сложността на нивата и програмите и да изясни различните референтни системи. В този раздел се подчертава и начинът, по който се изпълняват решенията в различните програми. Изследването установява, че културната политика на равнище ЕС се основава на по-скоро градски и икономически поглед върху творческите продукти и иновации.

Почти не се споменава, че заинтересованите страни, структурите, потенциалът, предизвикателствата и нуждите на културно – творческите институти, включени в подобен тип екосистеми в извънградски райони, участват в политическия дневен ред – а ако са, фокусът е главно върху културното наследство и потенциала за развитие на извънградски или селски райони чрез културен туризъм. Тези наблюдения допълват резултатите от изследванията, представени в предишния доклад IN SITU.

Второ, докладът представя резултатите от проучването на структурите и подходите на културната политика в шестте региона на лабораторията IN SITU. Освен поразителното разнообразие от концепции, стратегии и програми в областта на културната политика и различните административни, политически, социално-икономически и местни условия, бяха установени и няколко сходства:

• Ролята и значението на извънградските културни и творчески индустрии, свързани с иновациите, са предимно невидими;
• Културата и творчеството в извънградските райони са сведени до функцията да “служат” за образование, наследство и изграждане на идентичност;
• Силно ориентиран към градската среда поглед на тези, които решават и разработват приоритети, стратегии и програми;
• Липса на специфични стратегии и програми, които да отчитат различните и разнообразни нужди и потенциал на ТПП в различни извънградски, селски и отдалечени райони;
• необходимост от данни, изследвания и дискусии за тази променлива и припокриваща се област на политиката с неясни граници;
• Голяма част от съответната информация, данни и познания за местните и регионалните участници и въпросите, свързани с местата, остават невидими за научните изследвания, международните дискусии и на равнище ЕС. Това се дължи по-специално на моделите на устна комуникация, езиците, които не се говорят на международно ниво, отдалечеността от градските дискурси и въпросите, свързани с мястото, които понякога са свързани с разкази и динамика, свързани с мястото;
• Настолните изследвания и количествените методи са ограничени поради липсата на данни и достъпни доклади за тези извънградски райони. Качествените и етнографските методи или методите за изследване на общността все още се използват рядко в контекста на изследванията на културната политика.

 “Културна политика? О, не, тук нямаме никаква културна политика!” – това е типичният отговор на въпроса на изследователите за местната и регионалната културна политика в районите на лабораторията IN SITU, който показва широко разпространено явление в извънградските територии на Европа. Дори ако по-подробен поглед върху културната политика, базирана на мястото, разкри някои противоречия с този полемичен израз, като цяло може да се каже, че в резултат на това проучване на извънградските територии на няколко държави – членки на ЕС, в националната културна политика липсва фокус върху извънградските въпроси.

От друга страна, от лабораториите IN SITU на Азорските острови (Португалия), Западната крайбрежна периферия (Ирландия) и Западния регион (Исландия) става ясно, че веднага след като темата беше обсъдена, регионалните мрежи и начини на действие в областта на културната политика изкристализираха и често бяха “признати” само в рамките на съвместни дискусии и семинари. Като цяло се очерта много разнообразна картина на различните участници и отговорности, които характеризират съответните регионални културни политики.

Друга обща констатация е резултат от внимателното разглеждане на местните политики. Потребностите по места и местният потенциал на заинтересованите страни в областта на културното сътрудничество, остават сравнително често незабелязани. Те не разполагат с адекватни структури, които да насърчават техния иновационен капацитет и участието им в оформянето на процесите на местна и регионална трансформация, които биха засилили социалното сближаване и биха допринесли за устойчивостта, жизнеността и устойчивостта на местните и регионалните общности.

Политическите и административните структури и системите за предоставяне на безвъзмездни средства, ако съществуват такива, рядко разглеждат заинтересованите страни от КТИ като партньори в съюзи за постигане на общи цели, а по-често ги разглеждат като получатели на финансиране или доставчици на културни услуги в областта на туризма, опазването на културното наследство, образованието и изграждането на имидж.

Въпреки това е забележително, че дейностите “отдолу-нагоре” за социални иновации често се тестват и организират от участници в КТИ и техните неформални мрежи. Този вид активно и гражданско формиране на политики за местните общества разкрива добри практики за това как да се управляват протичащите процеси на трансформация. Тези дейности са и ценен принос към регионалното развитие. Винаги, когато са подкрепени от гъвкави мерки, които отговарят на индивидуалните нужди на местните и регионалните ТПП, тези движения и действия на гражданството изглежда насърчават жизнеността и устойчивостта.

Събраната информация, въпроси и резултати, както и представените в настоящия доклад структури и рамки, както на европейско ниво, така и на ниво IN SITU Lab, ще послужат за по-нататъшен анализ и обсъждане на културната политика с цел разработване на препоръки за културната политика за извънградските райони в Европа. Те ще бъдат обсъдени със заинтересованите страни на много нива в хода на проекта IN SITU и публикувани в доклада за резултатите – Наръчник за политика, стратегии и планиране на културни дейности в извънградски райони – през юни 2026 г.

Пълният доклад може да свалите свободно на английски език ТУК

“IN SITU: Проектът “INSITU” съчетава изследователски и експериментални дейности за подобряване на практиките, капацитета и потенциала на културните и творческите индустрии, базирани в извънградски райони на ЕС. Проектът се финансира от Европейската комисия в рамките на програма “Хоризонт Европа” (проект № 101061747). Той започна на 1 юли 2022 г. и ще продължи четири години.

Консорциумът на проекта IN SITU включва 13 пълноправни партньори от 12 държави, състоящи се от 11 изследователски институции, общоевропейска културна мрежа и национална културна фондация.