Филм от НАТФИЗ на полуфинала на Студентските “Оскари”
Филм от НАТФИЗ на полуфинала на Студентските “Оскари”
Документалният филм „Лимбо“ с реж. Джулия Пъстракова се класира за полуфинала на Студентските “Оскари”. Джулия е четвърти курс в специалност “Филмова и телевизионна режисура” в НАТФИЗ и се пребори с огромно количество филми, за да достигне дотук.
Филмът “Лимбо” има вече признание в България на XX Международен фестивал на червенокръстките и здравни филм /14 – 18 юни 2023/ във Варна, на който спечели специална награда, като също така е отличен от фондация “Стоян Камбарев”.
Ето какво споделя авторът за филма:
“За заболяването деменция, филмът “ЛИМБО” разказва друга история. Това не е научно-популярен филм, който ще се занимава с изследването на болестта, не е и медицински речник, който ще разкрие значението й. Филмът не е за пациента, той е за човека, за неговото минало, живот и съдба.
Идеята за “ЛИМБО” се роди по време на непринуден разговор между мен и сценариста Александър. Разбрахме, че и двамата имаме личен поглед свързан със заболяването. Александър ми сподели, че един от прародителите му е настанен в специализиран дом, а други трима са неофициално диагностицирани с болестта. Аз имам подобен опит с моя дядо. След влошаване на състоянието му трудно се взе решение да бъде настанен в дом. Миналата 2022 година той почина.
Филмът беше голямо предизвикателство. Отначало имах съмнения дали да се захвана с проекта. Емоционалната ми обвързаност към темата беше факт и съществуваше риск за липса на обективна преценка. След известни размишления, стигнах до извода, че всъщност личното отношение би помогнало. Осъзнах, че темата се нуждае от публичност. Тогава везната се наклони и реших да се впусна в това приключение.
Исках да създам филм, в който не преобладава плашещата информативност за диагнозата. Интересувах се главно от човешките истории. Преди да започна работа по филма, първоначалните ми изводи за изпращане на човек в дом бяха в противовес с моралния ми възглед. По време на процеса осъзнах, че греша. Домът не е страшно място, а една последна спирка за едни достойни старини.”
