The Sonic Series: среща на академичното знание и професионалната практика в създаването на музика за екран и сцена – интервю с доц. д-р Валерия Крачунова
От 10 до 18 декември в НАТФИЗ се проведе семинарът „The Sonic Series: Музика за екран и сцена“ с организатор, модератор и лектор доц. д-р Валерия Крачунова-Попова, преподавател в катедра “Продукция и постпродукция” на факултет “Екранни изкуства”. Събитието събра водещи композитори, звукорежисьори, оркестратори и режисьори с опит в киното, театъра, мюзикъла, операта, телевизията и видеоигрите.
Лекторите и гостите представиха интересни проекти, иновативни техники и практически подходи, илюстрирайки богатството и разнообразието на съвременната музика за сцена и екран. Сред тях бяха Георги Стрезов, Симеон Сокеров, Владислав Бояджиев, Милен Апостолов, Румен Бояджиев-син, доц. д-р Нона Кръстникова (НМА), гл. ас. д-р Красимира Иванова (БАН), Минко Ламбов и Валерия Крачунова-Попова – творци, чиито демонстрации и дискусии вдъхновиха участниците и разшириха хоризонтите им.
1.Къде се позиционира в момента филмовата и театрална музика от български композитори спрямо създадената от техни колеги в другите европейски държави?
Филмовата и театралната музика, създавана от български композитори, е напълно съпоставима с европейските практики по художествени критерии и професионални стандарти. Немалка част от авторите, участващи в The Sonic Series, работят активно по европейски и холивудски продукции, което е ясен показател за нивото и адаптивността на българските професионалисти. Предизвикателството остава по-скоро в устойчивата международна видимост, отколкото в качеството на самата музика.
2. Филмовата и театралната музика често се възприема като подчинена на образа. Имаше ли лекция или позиция, която особено силно постави под въпрос това разбиране?
В редица лекции и практически демонстрации музиката беше разгледана като активен драматургичен компонент, който функционира в рамките на режисьорската визия и допринася за структурата, ритъма и емоционалната логика на цялото.
3. Защо беше важно за Вас в The Sonic Series да присъстват не само композитори, но и участници с академичен и изследователски профил?
Защото професионалната практика има нужда от осмисляне и контекст. Академичният и изследователският подход позволява процесите да бъдат анализирани и формулирани, което е особено ценно за младите автори и за развитието на дисциплината като цяло.
4. Забелязахте ли обща линия в начина, по който поканените композитори говореха за сътрудничеството си с режисьори?
Да – ясно се открои разбирането, че йерархията е необходима и че режисьорът носи водещата отговорност за цялостната концепция. Музиката се развива в диалог с тази визия, чрез ранен разговор, доверие и ясно дефинирани роли в процеса.
5. Всеки от майсторските класове имаше своя фокус и естетика. Какво беше най-ценното, което участниците извлякоха от това разнообразие?
Най-ценното беше срещата с различни професионални подходи и работни модели. Това разнообразие показа, че няма универсален път и че смислените решения се раждат от осъзнато позициониране спрямо конкретния проект и неговите нужди.
6. Какви теми и въпроси се повтаряха най-често в диалога с публиката? Имаше ли нещо, което Ви изненада?
Често се обсъждаха въпроси, свързани с баланса между художествената свобода и реалните условия на работа, както и с професионалната реализация в международен контекст. Приятно ме изненада зрелостта на диалога и интересът към дългосрочно професионално развитие, а не към бързи решения.
7. Ако трябва да опишете The Sonic Series с едно изречение пред човек, който не е присъствал, какво бихте казали?
The Sonic Series беше пространство за задълбочен разговор между практика, теория и международен опит, в което музиката за екран и сцена беше разгледана като неотделима част от цялостната драматургия и режисьорска визия.
