„КОМЕДИИТЕ НА ШЕКСПИР МЕЖДУ ЕРОС И ТАНАТОС“

„Да ни е честита!“ – с тези думи на проф. д. н. Александър Шурбанов завърши представянето на „Комедиите на Шекспир между Ерос и Танатос“ в Младежкия театър, преди няколко дни. Монографията, с рецензенти проф. д.н. Камелия Николова и проф. д.н. Александър Шурбанов, е плод на докторската дисертация на д-р Петър Кауков. Художник на корицата е Венелин Шурелов.  Изданието e финансирано от Програма „Научни изследвания“ на НАТФИЗ. Малка част от него („Сън в лятна нощ – любов в китайски кутийки“), преведена на английски, беше публикувана в Китай – в списание „Theatre Arts“, издание на Шанхайската театрална академия. Предстои превод на „Комедиите на Шекспир между Ерос и Танатос“ на руски език. Българските специалисти и любители-читатели вече могат да открият първата книга на д-р Петър Кауков в книжарницата на Академията, на ул. „Стефан Караджа“ №20.  Дали тя ще се чете повече зад граница или у нас, времето ще покаже.

 „Приносите на Кауков са видими и полезни за науката и практиката на театъра, за театралната педагогика, обвързана с преподаването по режисура. Авторът е навлязъл в неовладяни от театралната наука територии и уверено превежда читателите през тях.“

чл.-кор. проф. Пламен Марков

„Сериозно изследване с оригинални идеи и значителни научно-приложни приноси с оглед сценичната интерпретация на Шекспировите комедии. Трудът е безспорно стойностен и успява да свърже компетентно ведно театрознание и литературознание.“

проф. д.н. Александър Шурбанов

„Основният приносен момент в изследването е формулирането на метод за действен анализ, като е демонстрирано неговото използване и постигнатите резултати. Освен собствената стойност на труда, важна е и приложимостта му като учебно помагало в практическото обучение на студенти по режисура (и не само).“

проф. д.н. Камелия Николова

ОТ АВТОРА

За мен режисурата е преди всичко умение за разказване на истории – смешни или тъжни, комични или трагични, обикновени или изключителни, пищни или аскетични,  линеарни, мозаечни, фрагментарни, но при всички случаи – разказани добре!

В своята режисьорска работа до момента винаги съм стъпвал на драматургична основа, затова и посегнах към творчеството на най-великия автор на текстове за сцена, с неувяхваща вече няколко века слава. Потърсих онези основни принципи, заложени в Шекспировия комедиен корпус, които създават базата на една добре разказана история.

Настоящият труд със сигурност няма да изчерпи темата за Шекспировите комедии. Напротив, много бих се радвал, ако тези мои усилия успеят да предизвикат следващи дискусии, полемики, а още по-добре – и противоборства (разбира се – художествени и научни, а не някакви други!).

Тази монография представлява докторската ми дисертация Комедиите на Шекспир: въпроси на сценичната интерпретация,  с някои малки допълнения и изменения. Тя е своеобразно продължение на магистърската ми теза със заглавие Шекспир, Ноктюрно (с научен ръководител проф. Красимир Спасов), в която бяха разгледани пиесите Дванайсета нощ и Сън в лятна нощ. Идеите, които там бяха изложени в зародиш, тук са доразработени и разширени върху цялото комедийно творчество на Барда. Дисертацията беше защитена на 22.05.2018 г. пред престижно научно жури в състав: чл.-кор. проф. Пламен Марков (председател), проф. д.н. Александър Шурбанов, проф. д.н. Камелия Николова, проф. д.н. Клео Протохристова и проф. Красимир Спасов. Именно те ме насърчиха да пристъпя към издаването на настоящата монография.

Благодаря на Програма „Научни изследвания” към НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” за финансовата подкрепа за това издание.

Благодаря на Катедра „Актьорство и режисура за драматичен театър” в НАТФИЗ, която ме прие в лоното си и добронамерено ми даде възможността да започна работа по това изследване и да дам своя принос като преподавател в Академията.

Благодаря на научните ръководители на докторската ми дисертация – проф. д.н. Камелия Николова и проф. д-р Атанас Атанасов – за доверието, вниманието, подкрепата и грижата.

Благодаря на членовете на научното жури за ценните критики, препоръки и съвети.

В крайна сметка най-дълбока благодарност дължа на моя учител по режисура – проф. Красимир Спасов, който през 2013 г. ме покани за свой асистент в магистърска програма „Режисура в сценичните изкуства” в НАТФИЗ. Без неговите напътствия, педагогическия му опит и подход, които се старая да следвам и доразвивам, преподавателската ми дейност и този труд изобщо нямаше да видят бял свят.

д-р Петър Кауков

ОТКЪС ОТ КНИГАТА:

Театърът ползва наличното човешко познание, преработва го и го поднася на своя партньор – зрителя – под формата на игра, като обмен на енергия – интелектуална, емоционална, физическа, дори и физиологическа. Усещането за топлината на друго човешко същество, което се радва или страда заедно с нас в един и същи момент, ни дава увереност, че не сме сами на този свят. В този смисъл, театърът е Храм – в него хората се събират, за да обменят мисли и чувства и да се обединяват, не само като дишат заедно с героите, но и като обменят с тях и помежду си едни и същи емоции. Шекспир ни е завещал една от най-ярките и устойчиви форми на това изкуство, именно защото се е опитвал да „говори” на (и с) всички свои зрители. Не само с лордовете от галериите, очаровани от красивите стихове за смисъла на Битието, удобно седнали на меки възглавнички с чаша испанско или френско вино в ръка. Но и на занаятчиите от партера, които по време на действието основно са пиели бира, докато отвреме-навреме свойски са подвиквали към актьорите и са се ръгали с лакти при всяка еротична или актуална „смешка”. А може би са използвали анонимността на гъстата човешка маса, за да могат безнаказано да осъществят някакви свои користни цели – да предадат тайно писмо, да откраднат нечия кесия, да ударят в тълпата любовния си съперник/съперница, да поопипат някоя сочна готвачка от съседната на театъра кална улица, дори и да провокират избухването на въстание. Последното го знаем със сигурност. Световният театър е представял всички аспекти на човешкото Битие и зрителите са го усещали не само интелектуално и емоционално, но дори и физически, и физиологически. Впрочем, и до ден днешен продължават да го усещат, инак Бардът би бил вече забравен.