В търсене на ефективност в обучението на сценични изкуства онлайн: Международна дигитална дискусия, с участието на преподаватели от НАТФИЗ –  интервю с проф. Лидия Върбанова

В търсене на ефективност в обучението на сценични изкуства онлайн: Международна дигитална дискусия, с участието на преподаватели от НАТФИЗ – интервю с проф. Лидия Върбанова

 

Европейската мрежа на програмите по арт мениджмънт и културна политика ENCATC организира през м.май 2020 международна дигитална дискусия на тема Иновативни методологии и инструменти за преподаване на сценичните изкуства, като покани за модератор проф. Лидия Върбанова. НАТФИЗ е пълноправен член на мрежата, с двете си магистърски програми – по мениджмънт на сценични и мениджмънт на екранни изкуства.

 

  1. Кой се включи в дискусията и кои бяха основните презентатори?

В дигиталното събитие се включиха 30 експерти, преподаватели, директори на програми в областта на сценичните изкуства от Европа, Азия и САЩ, включително и преподаватели от Академията, която е пълноправен член на мрежата ENCATC. Оновни презентатори в дигиталното събитие бяха изявени експерти в областта на арт мениджмънта от САЩ, Тайван, Южна Африка и Сърбия:

  • Проф.Ричард Малони, Директор на програмата по арт администрация в Steinhardt School of Culture, Education and Human Development, Robert F. Wagner Graduate School of Public Service, New York;
  • Уан Джунг Уей, Изпълнителен директор на Международната организация на сценографите, театралните архитекти и техници OISTAT, работеща в областта на сценичните изкуства и културната политика.
  • Фиона Рамсай, лектор във Wits University, Йоханесбург, Южна Африка и актриса с богата кариера в киното, телевизията и театъра, носител на престижни международни награди;
  • Йована Караулич, асистент в Департамента по театрална продукция и мениджмънт в Университета в Белград.

 

  1. Какви бяха основните въпроси, които обсъждаха преподавателите и експертите по културен мениджмънт?

Дискусията акцентира върху следните въпроси: Какви са практиките ни в методологиите и средствата за обучение онлайн в областта на сценичните изкуства? Кои са образователните аспекти онлайн, които работят и онези, които трябва да имаме предвид, за да работим по-ефхектимно в онлайн среда? Какви са възможните стъпки напред? Участниците споделиха опит относно иновативните онлайн образователни инструменти и методики, както и възможност да ги тестват в непосредствената си работа със студентите.

 

  1. Можете ли да споделите някои от проблемите, изводите и препоръките към образователните програми по сценични изкуства, които изкристализираха в резултат на дискусията?

Ето някои от основните аспекти на дискусията и кратките резултати от интерактивната обмяна на мнения, практики и идеи:

  1. Университетите и академиите ни имат нужда от междукултурна и образователна обмяна между академичните програми, работещи в една и съща или сходни области, както и от създаването на хоризонтални академични мрежи-които в последствие да формират консорциуми.
  2. Необходимо е да анализираме и решим какъв модел „нова класна стая“ ще използваме в обучението си през следващата академична година. Варианти:
    1. Нисък риск-виртуални класни стаи, онлайн преподаване
    2. Среден риск – класове в малки групи при спазване на социална дистанция и без обмяна на предмети в час, повтаряне на часовете при необходимост – сутрин и вечер, след това онлайн: “bricks and clicks” and “clicks and bricks” модели

Дистанционно обучение с присъствени срещи- хибридна обучителна среда – blended learning – напр един ден присъствена среща с преподавателя и после-работа онлайн

  1. Висок риск-изцяло офлайн обучение
  1. Съдържанието на програмите и дисциплините е необходимо да се адаптира към онлайн обучение и дигитална среда. Достъпността на обучителните материали онлайн създава проблеми с авторското право на преподавателите.
  2. Подготовка на преподавателския състав за преминаване в онлайн среда на обучение е различна в различните висши учебни заведения, които имат разлчни налични ресурси и прилагат различни технически стандарти.
  3. В ситуация на онлайн обучение нуждите на студентите са различни и понякога това води до увеличаване на часовете на работа на преподавателите, тъй като те стават „достъпни по всяко време“. Балансирането на тези две страни е от съществено значение-удовлетворяване нуждите на студентите и в същото време-спазване рамките на допустимото академично и консултационно натоварване на преподавателите.
  4. Дискусията обхвана и разнообразни платформи за онлайн обучение-възмогжностите, които предоставят и проблемите свързани с използването им: Zoom, MicrosoftTeams, Skype, и други. Много колеги споделиха трудностите при обучение онлайн по предмети, които изискват физически контакт и присъствие-режисура, актьорско майсторство, пеене, сценична реч и много други.
  5. Логистичните проблеми, свързани с онлайн обучението в някои страни възпрепятства образователния процес онлайн и трябва да се има предвид при работата със студентите. Например: спиране на тока, бавна или прекъсваща интерне връзка, многодетни семейства и родители, които учат и работят онлайн от къщи, разполагайки само с един компютър и т.н.
  6. Обсъдени бяха и възможности за виртуални стажове на студентите в творчески организации – по какъв начин да се провеждат и да се признават такива стажове, какви документи да се изискват за приемане на един студент на виртуален стаж и след това-как този стаж да се отчита по най-ефективен начин.
  7. Проблемът със стреса и с менталния аспект на онлайн обучението, което понякога е твърде изискващо и натоварващо и за двете страни, се оказа важен за много от колегите, работещи в областта на сценичните изкуства.

 

Завършихме позитивно, с уверението, че в съвременния свят на увеличена несигурност и риск във всички аспекти на социалния и икономическия живот, е необходимо да си пратнираме, да изграждаме общности от професионалисти, да сме солидарни и да не губим вяра, че образованието ще е един от стожерите на нашето по-добро „Утре“.