Проф. Иван Добчев поставя „Лазар и Иисус“
Преди 14 години проф. Иван Добчев се обръща към апокрифа на Емилиян Станев „Лазар и Исус“. Първоначалните планове са проектът да бъде реализиран в ДТ „Н. О. Масалитинов“, но острата реакция на Пловдивския владика го спира. Случаят разбунва силно обществените духове и провокира съсловието. На страниците на в-к „Култура“ се разразява остра полемика (бр. 36 от 26 октомври 2007; в. Култура, бр. 39 от 16 ноември 2007).
Няколко месеца по-късно „Лазар и Иисус“ излиза с премиера на сцената на Театрална работилница „Сфумато”. Сценографията и костюмите са на Владимир Славов, музиката на Асен Аврамов, а актьорите са Албена Георгиева, Анастасия Ингилизова, Елена Димитрова, Димитър Марков, Христо Петков, Веселин Мезеклиев, Иван Петрушинов, Таньо Маринов, Цветелина Стоименова, Георги Ружичка, Борче Гяковски, Петър Генков и Йовко Кънев.
В анонса към спектакъла проф. Добчев споделя „Проектът „Лазар и Иисус” има амбицията да възбуди интереса към “проклетите въпроси”, които ни задават писатели като Емилиян Станев и същевременно да отмахне предубеждението, че нашата литература е “котловинна”, занимаваща се предимно с регионалното, непреводимо българското. За всеки, който познава Великият инквизитор на Достоевски е видим този паралел, тази сходност на темите. Същинската цел, разбира се, е да се провокира размисъл за ценностите на нашата европейска, християнска цивилизация, която и след знаменитото огласяване на Смъртта на Бога, продължава да се взира “със страх и трепет” в Онова Там.“ „Лазар и Иисус“ получава „Аскеер“ 2008 за най-добро представление!
14 години по-късно, в светлите седмици преди Възкресение, проф. Добчев поставя „Лазар и Иисус“, но не с професионалните актьори на ТР „Сфумато“, а със студентите от НАТФИЗ. Музиката отново е на композитора Асен Аврамов, сценограф е Елена Иванова, костюми – Сузи Радичкова, асистент – Димитър Сарджев. Проектът е копродукция с Драматично-куклен театър „Константин Величков“ – Пазарджик и ще излезе пред публика на 19 април.
„Лесно му е на онзи на кръста, добре го е измислил: съблазън трябва да дойде, но горко на този, чрез когото дойде съблазън! Кой ще прокълне ръката, върху която тегне проклятието на това ‛трябва‛. Кой пръв е произнесъл ‛трябва‛, кой? Какво е това в нас, което блудства, лъже, краде и убива…“ – Георг Бюхнер.
