Срещи с азиатското кино в НАТФИЗ: Интервю със Симеон Александър
На 7 януари в Аулата на НАТФИЗ се състоя втората прожекция от инициативата „Среща с азиатското кино“, организирана от магистърската програма „Съвременно кино в световната култура“. Публиката гледа японския филм December (Yurushi, 許し) на индийския режисьор Аншул Чаухан – съвременна драма за скръбта, прошката и изкуплението, разгърнати на фона на училищния тормоз в Япония и законодателството за непълнолетни правонарушители.
След прожекцията се проведе онлайн среща с режисьора Аншул Чаухан и продуцентката Мина Мотеки от Kowatanda Films, в който студенти и зрители имаха възможност да зададат своите въпроси за подхода при избор на тема, режисьорските решения и културните специфики в работата на снимачната площадка.
Събитието е втората среща от поредицата, започнала на 11 ноември 2025 г., когато българската публика за първи път видя на голям екран тайландския филм How to Make Millions Before Grandma Dies на Пат Буунитипат. Прожекцията беше последвана от онлайн дискусия с режисьора за съвременното тайландско кино и международния път на филма, достигнал до шортлистата на 97-ите награди „Оскар“ в категорията „Най-добър международен игрален филм“.
Инициативата „Среща с азиатското кино“ се реализира от магистърска програма „Съвременно кино в световната култура“ в партньорство с Института за изследване на изкуствата при БАН и международни продуцентски компании. Серията има амбицията да се утвърди като платформа за диалог между академичната общност, публиката и автори от съвременното азиатско кино.
В интервюто Симеон Александър, студент в МП „Съвременно кино в световната култура“ и главен двигател на инициативата, разказва повече за поредицата.
Какъв е дългосрочният замисъл на „Среща с азиатското кино“ и в какви географски и тематични посоки планирате да я развивате?
Основната цел на прожекциите е да създадат диалог с Азия в неговата най-вече киноведска перспектива. Вярвам, че винаги действа мотивиращо, когато имаш възможност да разговаряш с професионалист, развиващ се в същата сфера, на десетки хиляди километра разстояние в напълно различен географски контекст, с различна култура и философия и с друг филмопроизводствен модел. Именно директните срещи с творческите екипи на филмите, които показваме, са ценното тук.
Към темите по-скоро няма ограничение – би било чудесно да се представят различни интерпретации на жанровете през азиатската призма. Показахме два филма, силно свързани с драмата. В процес на търсене съм и на други филми извън нея.
Как December (Yurushi) се вписва в концепцията на поредицата и защо избрахте именно този филм?
Гледах December преди две години в Осака, когато беше включен в състезателната програма на Международния осакски филмов фестивал. Тогава Аншул Чаухан вече беше утвърдено име на независимата сцена, а това бе третият му филм – умела дисекция на японското общество през труднопоглъщаеми теми – самотата на съвременния човек, социалното изолиране и индивидуалното себеизключване, насилието, белезите като телесни отпечатъци и душевни рани. Чаухан много майсторски тук концентрира една история за болката и прошката, която изпълва филма на първо място, а под нея като основа стоят непрестанните случаи на ученическо насилие в страната. Филмът наистина заслужава внимание. Отделно December е част от независимото японско кино – една трудна платформа извън студийната система (Toho, Toei, Shochiku, Kadokawa) – и точно на такива срещи вярвам, че е полезно да присъстват професионалисти и от двете полета на филмопроизводството, за да се направи съпоставка и да се разберат механизмите на японското кино (изненада беше да разберем, че държавата не подкрепя финансово или на грантов принцип разпространение на собствените си филми – всичко това става ясно от разказа на работещите в тази структура).
С какво филмът е актуален отвъд контекста на японското общество?
Показва една универсална история за прошката и изцелението. На японски yurushi (許し) означава именно това, английското заглавие е кръстено на месеца. Филм за приемането на загубата и способността да продължиш напред – начин на мислене, дълбоко заложен в източната философия. Актуален остава чрез темите за насилието в училище, за семейния тормоз, за разпадащия се дом и безвъзвратността на взетите решения.
Как протече срещата с публиката и дискусията след прожекцията – имаше ли реакции, които ви изненадаха?
По време на срещите се предлага директен контакт с екипите на филмите, макар и през онлайн средата. Координирам разговорите, но най-приятната част е, когато колегите от другите специалности или гостите взимат думата, споделят впечатленията си от филма директно към създателите, питат за процесите, за проблемите, за режисьорските или продуцентските решения. Обратната страна пък е изненадана от интереса и дълбочината на въпросите. След предварително уговорената среща в 30 минути с Аншул Чаухан и Мина Мотеки накрая видяхме, че сме прекарали около час и половина в разговор. И мина неусетно.
Каква е ролята на подобни прожекции в обучението по „Съвременно кино в световната култура“?
Надявам се да има ролята на един свързващ инструмент, който дава възможност да се гледат филми, до които достъпът иначе е по-труден или ако присъстват в някоя VOD платформа, то минават покрай полезрението заради географския си произход и липсващата реклама. Старая се да избирам филми, които не са показвани официално в страната и не са имали официално разпространение. За нашата специалност това е още един кино хоризонт, който си заслужава да се проучи, изследва и опознае. Имам колеги с явен интерес към азиатското кино и дискусиите с тях са винаги удоволствие.
Смятате ли, че азиатското кино все още остава недостатъчно познато за българската публика?
И да, и не. Това са няколко гигантски територии, населени с кино. В своята цялост азиатското кино съдържа кинематографии, за чието съществуване зрителите може въобще да не подозират – филми от Бутан, от Източен Тимор, Непал, а дори от Малдивите! Останало е това стигматизиращо самоограничение, че азиатското кино се свежда до корейското, японското, китайското, хонконгското. Останалото остава някак далечно и извън полезрението, а всъщност е точно обратното.
По какви критерии подбирате филмите – фестивално присъствие, социални теми, режисьорски подход?
Географски регион, актуалност и трансграничност на темите, защото за да има диалог, филмът трябва да предизвика въпрос с историята си, а той идва от паралелите с личния опит или любопитството към непознатото. Режисьорският подход е винаги бонус, но ми се иска занапред да поканя и професионалисти от другите департаменти на филмовото производство – драматурзи, дизайнери, оператори, представители на други професии. По този начин се надявам и интересът на повече студенти да бъде предизвикан.
Как онлайн разговорите с режисьори и продуценти променят възприятието на филмите?
Съзнателно избягвам да питам режисьорите за техните филми от зрителска гледна точка – защо този подход, а не друг, защо тези актьори, а не други? Придържам се към собственото си разбиране, че всичко преминава през вторична рецепция по време на гледането, че режисьорът не трябва да влиза в ролята на рекомандьор или някое бенши, за да обяснява какво се случва на екрана и защо. По-скоро насочвам разговорите към темите на филма: дали са съвместими с актуалното лице на страната или континента, за състоянието на дадената кинематография, за начините, по които се правят филмите там, за предизвикателства и предимства. Това си мисля, че е полезно за студентите от екранния факултет. За необременения от филмова теория, анализи и факти зрител преживяването ще бъде съвсем различно, но разговорът пак би бил интересен и поставящ филма в акцент на средата.
Как партньорствата с Института за изследване на изкуствата при БАН и международни продуценти допринасят за инициативата?
Азиатските продуценти са ключови партньори, именно към тях се отправя поканата за съвместното организиране на академичните прожекции. Предоставят филмите си безвъзмездно, всеки път с известна доза почуда, че студенти от България се интересуват от определената азиатска кинематография, имат интерес да покажат вече избран филм пред колеги и студенти. Връзката с Института се осъществява основно през сектор „Екранни изкуства“ и с проф. Андроника Мартонова, за да се придаде по-академичен характер на прожекциите започват с кратко въведение за конкретната кинематография – основни имена, влияния, полезна информация, която създава основата, върху която после се гледа филма и се завършва с провеждането на дискусията.
Какво да очакваме в следващата Среща с азиатското кино?
Времеемък е процесът – селектирам филмите сам и се свързвам индивидуално с продуцентските къщи. При някои азиатски кинематографии контактът е по-труден. С GDH 559, продуцентите на How to make millions before grandma dies, осъществяването на контакт отне седмица, с Kowatanda Films отне близо месец с малко настойчивост от моя страна – Аншул Чаухан беше в Индия тогава и искаше да се прибере в Япония. Има си процес на официално кореспондиране от моя страна, след това с официално поискване на разрешение за прожекция от страна на Международен отдел, принципно важно е да има официално разрешение от продуцентите на филмите, които прожектираме, за да можем да отворим вратите на Аулата и за гости и любители на азиатското кино отвъд Академията.
Предстои да се свържа с двама режисьори – един от Китай, един от Малдивите. Още през октомври се свързах с Апичатпонг Веерасетакул с покана за направата на една такава прожекция и дискусия, получих отговор, че пише своя следващ сценарий в момента и предложи да го направим през 2026 г. Предстои и с него пак да разговарям. Това би било фантастично! Едно от най-ярките имена на независимото азиатско кино, което прочу Тайланд, в разговор за първи път в България и то със студентите на НАТФИЗ. Тепърва ще организираме още, надявам се, такива срещи с азиатското кино, вярвам в каузата за запознаване с филмите на този континент.
Имам силна подкрепа от преподавателите си, към които трябва да изкажа специална благодарност и които приемам като ментори в това азиатско кино приключение. Прожекциите са подкрепени от проф. Мартонова от ИИИзк към БАН, от преподавателите в моята магистърската програма – д-р Ирина Иванова, доц. Иван Иванов, д-р Боян Ценев, които винаги са насреща по време на организирането и винаги присъстват на прожекциите, а това прави огромно впечатление и само по себе си е голяма подкрепа! Благодаря и на колегите в Международен отдел, които помагат прожекциите официално да се проведат в Академията.
