Новият роман на проф. д.н. Анна Топалджикова „Андроник“ излезе от печат

Новият роман на проф. д.н. Анна Топалджикова „Андроник“ излезе от печат и вече може да бъде намерен в книжарниците, както и в Библиотеката на НАТФИЗ.

Из романа:

„Може би вътре в себе си, там, където никой не можеше да надзърне, той живееше като отшелник. Свободата беше илюзия навън, но вътре, там, където се раждаха и оформяха мислите, там беше необятно, безкрайно, абсолютно свободен.“

…

„Коне препускат на ръба между брега и морето, от сушата ли са дошли или излизат от водата… Той стои на неподвижната земя, вътре в него стихиите се гонят, смесват и преобразуват.  И все пак се учи да се задържа тук, подобен на втвърдения отвън и жив вътре в себе си камък. Да остава.“

 „Пълнотата на „Андроник“ е резултат от съчетаването на поетически пластове и внушения, на притегателна със своята релефна образност атмосфера, пренасяща читателя във въображаеми пространства и съновидения. Тази пълнота идва от острото фокусиране на отделни важни за решенията на персонажите сцени, от сгъстяването на времето, от последователните стилизации, създаващи усещане за иносказателност и мъдрост в безусловното приемане на живота с неговия безкраен кръговрат от парадокси и последователности. (…) В плана на тази поетическа представа за противодействие и единство на пространствата (близко и далечно; свое и чуждо; познато и непознато) се разполага и мисълта за привличането, за любовта, но също така и за техните следи през времето. Тези следи са понякога прави, понякога криволичат, но никога не се губят напълно, а подлежат на периодични (но не и равноделни) завръщания. Във връзка с това „Андроник“ успява да заговори по оригинален начин за предопределението, което ни води сигурно по пътя независимо от лутанията или – напротив – тъкмо заради тях.“ – Борис Минков

За романа:

Спокойствието не е уютна територия за Андроник. Често противоречив, но настойчив, едновременно по детски доверчив и невъздържан в гнева си, той се вглежда в природата, в небесните светила, в усещанията, спомените, предчувствията. Учи се да различава знаците на необятното, в което всички съществуваме, осъзнава сложния кръговрат на живота, където случайно и закономерно се преплитат в невероятни превращения.

Наследени от детството магически представи се преплитат с житейското познание и с вълнението да откриваш красотата, когато я срещнеш в живота си. Пътешествията му не са само прекосяване на географски пространства, а и пътуване вътре в себе си

Пътешествия между различни култури, между реални и въобразени пространства, между митологии и житейски изпитания. Раздяла с митовете на детството и втурване след нови и нови илюзии.

Вдъхновение за романа е малкото, което е известно за действително съществувал грузински преселник, родоначалник на един от големите Еленски родове. Известно е само, че е роден в областта Имеретия, в Кавзказ, където прекарал ранната си младост. По-късно се установил в Кайсери, Турция, отглеждал коне. Участвал като интендант във втория поход на Османската империя срещу Виена през 1683 г. и в обсадата. На връщане, след поражението на османските войски, се заселил в България, близо до Балчик. Историите на неговите правнуци и пра-пра внуци са историите на епископа на Цариградската патриаршия, един от водачите на борбите за национална църква Иларион Макариополски (Стоян Стоянов Михайловски), писателя Стоян Михайловски, писателя Петко Ю. Тодоров и сестра му Мина Тодорова, братята банкери Иван и Атанас Бурови. Останалото е фикция – въображаемия динамичен живот на една интересна личност, неспокоен дух, който търси и не намира удовлетворение.

Проф. д.и.н. Анна Топалджикова е театровед и професор по история на българския театър в НАТФИЗ. Участва в многобройни семинари, конференции и различни форуми, посветени на драматургията и театъра. Автор е на книги в областта на историята и теорията на театъра –„Необходимото чудо. Митът в българската драма“, „Авторът в пространството на текста“, „Разриви и нови посоки. Българският театър от средата на 50-те до края на 60-те“, „Играта театър“, „Фобии и утопии“, на книги с театрална драматургия – „Реещи се гледни точки“, „Робин“, „Маугли“, „Красавиците“ и др.,  и на романите – „Ледовете“, „Отлитащото време – лъч светлина през обектива. (Фотографската фамилия Карастоянови)“, „Амарила не обича текила“, „Колелото на живота“ и „Андроник“. Има публикации на рецензии в областта на изобразителното изкуство – живопис, скулптура, сценография. Член е на Сдружението на театроведите към САБ, на Международната организация на театралните критици IATC и на редколегията на театралното списание “Homo Ludens”. Председател е на Театрално сдружение “Антракт”. Проф. д.и.н. Анна Топалджикова е двукратен носител на „Икар“ за критически текст на Съюза на артистите в България за 1982 г и 2000 г., и  „Икар 2015” за книгата „Фобии и утопии“.