Среща с българската словесна традиция: семинар с доц. д-р Вихра Баева в НАТФИЗ
На 5 октомври в рамките на обучението по дисциплината „Сценична реч“ студентите от II курс, специалност „Актьорство за драматичен театър“ и „Режисура за драматичен театър“ в класа на проф. Пламен Марков, участваха в специален семинар с доц. д-р Вихра Баева – фолклорист в секция „Антропология на словесните традиции“ в Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН.
Срещата беше организирана от преподавателите по „Сценична реч“ – доц. д-р Лора Мутишева, гл. ас. д-р Ралица Ковачева-Бежан и ас. Георги Георгиев, във връзка с работата на студентите през настоящата учебна година върху текстове от сборника „Змей. Змеица. Ламя и хала“, на който доц. Баева е ръководител на проекта и отговорен редактор.
Сборникът представя богатото многообразие на българската народна словесност, обединено около образите на змея, змеицата, ламята и халата. В него са включени песни, приказки, легенди, предания, устни разкази, анекдоти, поговорки, гатанки, клетви и баения, както и описания на празници, ритуали и магически практики, свързани с тези митологични образи. Най-ранните използвани източници са от края на XIX век.
По време на семинара студентите се запознаха с основни понятия и подходи от фолклористиката, етнографията, митологията и народната психология, както и с различните проявления на змея, змеицата, ламята и халата в българската фолклорна традиция – техните характеристики, функции, значения и символика.
Особено внимание беше отделено на вярата, мотивацията и позицията на самите разказвачи – хората, които предават тези истории като свидетели на срещи със свръхестественото или като носители на устната традиция. Така фокусът се насочи не само към самите сюжети и образи, но и към процеса, чрез който едно вярване, преживяване или предание се превръща в разказ и продължава да живее в устната култура.
Семинарът премина при изключително активно участие на студентите и постави основа за предстоящата им практическа работа с фолклорните текстове в часовете по „Сценична реч“. Срещата създаде възможност за пряк диалог между академичното изследване на българската словесна традиция и практиката на сценичното слово, като обогати работата на студентите с допълнителни знания за културния, митологичния и комуникативния контекст на текстовете.
