Основана: 2017

Образователна степен: Бакалавър

Продължителност: 4 години (8 семестъра)

Форма на обучение: Редовно

 

Ръководител на специалност “Филмов и телевизионен дизайн”:

проф. д-р Елена Тренчева

 

 

 

 

 

Преподавателски екип:

Проф. д-р Елена Тренчева: Основи на филмовия и телевизионен дизайн: Сториборд и визуална концепция, Визуален дизайн на сценарния проект,Костюмография, Игрална възстановка за документално кино, Игрална новела

Гл. ас. д-р Бояна Бъчварова: Основи на филмовия и телевизионен дизайн: Декор, костюм и реквизит, Декоростроене, Организация на работния процес на терен

Ст. пр. Христо Караиванов: Графичен дизайн, Рисуване, Живопис

Йоанн Стоев: ТВ риалити формати

Цветелина Лютакова: Софтуер за дизайн

Кристиян Караиванов: 3D визуални ефекти, 3D моделиране и принтиране

Елина Хинкова: История на костюма, Грим и прическа

д-р Силвия Пападаки: Материали и патиниране

Зорница Асенова: Материали и патиниране, Конструиране на облеклото

арх. Антоанета Бояджиева: Архитектура

 

1. ХАРАКТЕРИСТИКА НА СПЕЦИАЛНОСТТА

Специалност „Филмов и телевизионен дизайн” предлага широкопрофилно образование в областта на визуалния дизайн за киноиндустрията. Целта е студентите да придобият знания и компетенции във всяка една от професиите в арт отдела от концептуалния дизайн и костюмографията до декоростроенето, визуалните ефекти и графичния дизайн. Обучението подготвя завършилите за пълноценна работа в целия спектър от аудиовизуални продукти като игрални и документални филми, телевизионни сериали, социална и комерсиална реклама, музикални видеоклипове, риалити формати и мултимедийни проекти.

В хода на обучението се изграждат четири взаимосвързани групи компетенции: теоретично-аналитични – познаване на историческите епохи, визуалните стилове и естетическите традиции в киното и изкуството, семиотичен анализ на пространството, костюма и реквизита, разбиране на психологията на персонажа; изследователски – задълбочен анализ на драматургичния текст, работа с архивни и референтни материали, изследване на исторически и културни контексти; концептуално-творчески – от превизуализацията и сторибординга до създаването на цялостна визуална концепция и цветова схема; и производствено-практически – от проектирането и бюджетирането до физическата реализация на декори, костюми, реквизит и визуални ефекти в реална производствена среда.

Екипността е ключова компетенция в обучението. Студентите участват като дизайнери в професионално структурирани екипи (режисьор, оператор, монтажист, звукооператор, продуцент), в които реализират реални аудиовизуални произведения. Всеки проект преминава през пълния производствен цикъл: предпродукция, снимки на локация и в студио, постпродукция и публична прожекция пред преподавателска комисия. Дизайнерът отговаря за визуалната концепция, превизуализацията, подбора и одекоряването на локации, дизайна на костюмите и реквизита, бюджета на арт отдела и организацията на работата на терен.

Като част от европейския университетски алианс FilmEU, НАТФИЗ предлага на студентите възможности за международни модули, смесени интензивни програми, обучение в партньорски университети в Европа и ad-hoc модули с водещи професионалисти.

 

2. ОБУЧЕНИЕ

Обучението във Факултет „Екранни изкуства“ е само редовно и започва с общ интердисциплинарен първи курс, в който всички приети студенти, независимо от специалността, по която са класирани при приема, изучават единен учебен план.

През първата година студентите преминават през общообразователни, теоретични и практически дисциплини, които изграждат базови художествени, визуални и технически умения. Обучението включва теоретични модули, индивидуални упражнения, екипни работи и практически проекти, както и текущо оценяване.

Профилиране след първи курс

След успешно завършване на първи курс студентите имат възможност да продължат обучението си в конкретен профил (специалност).

Студенти, които отговарят едновременно на следните условия:

  • средна оценка не по-ниска от 4.50 по дисциплините, свързани с желания профил;
  • среден годишен успех не по-нисък от 4.50;
  • средна оценка не по-ниска от 4.50 по Екипна работа,

имат право самостоятелно да изберат профил, в който да продължат обучението си от втори курс.

Студенти, които не покриват тези изисквания, получават професионална препоръка от преподавателска комисия. Препоръката включва между два и три възможни профила, съобразени с постигнатите резултати, умения и художествени интереси на студента. Окончателният избор винаги се прави от студента в рамките на предложените възможности.

Класиране по профили

Профилирането се осъществява на базата на бал, като класирането е в низходящ ред. Броят на местата във всеки профил се определя ежегодно. Студентите с по-висок бал избират първи, а при изчерпване на местата в даден профил останалите избират алтернативен профил.

Специализирана подготовка (II–IV курс)

От втори курс обучението се фокусира върху изграждането на професионални умения за визуално решение на аудиовизуалното произведение. Специализираната подготовка се развива в две паралелни направления: профилни модули и екипни работи.

Визуален дизайн на сценарния проект: концептуален дизайн, сторибординг и превизуализация, анализ на драматургичния текст, създаване на муудборд, цветови схеми и цялостна визуална концепция на филмовия проект.

Архитектура: проектиране на филмова среда, работа с пространството като експресивен елемент, създаване на планове, чертежи и макети на декорни пространства.

Организация на работния процес на терен: структура на арт отдела, брейкдаун на сценария, бюджетиране и проектен мениджмънт на дизайнерския процес.

Софтуер за дизайн: графично оформление на чертежи и проектна документация чрез специализиран софтуер.

Костюмография: дизайн на костюми за различни жанрове, работа с референтни материали, семиотичен анализ на персонажа.

Декоростроене: проектиране, изработване и строеж на декори в студио и на локация, работа с конструкции, материали и технически решения.

Материали и патиниране: експериментиране с текстури, състаряване, работа с нестандартни материали за постигане на визуална достоверност.

Графичен дизайн: изграждане на цялостна графична визия на филмовия продукт, типография, визуална идентичност и комуникация.

2D и 3D визуални ефекти: моделиране, текстуриране, осветление, композитинг и интегриране на 3D елементи в реална филмова среда.

3D моделиране и принтиране: нов модул за създаване на триизмерни обекти, реквизит и макети чрез цифрови технологии и адитивно производство.

Изкуствен интелект в дизайна: нов модул с фокус върху приложението на AI инструменти в творческия процес.

Рисуване и Живопис: класически изобразителни дисциплини, развиващи визуалното мислене и ръчните умения.

История на костюма, Пластична анатомия: теоретична база за работа с човешкото тяло и историческата достоверност.

Игрална възстановка в документалното кино: специфични умения за пресъздаване на исторически събития и епохи в документален контекст.

Наред с профилните дисциплини, студентите изучават и надграждащи теоретични модули в областта на философията, религията, литературата, театъра, музиката, изкуството, психологията, историята на киното, семиотиката и теорията на зрелищните изкуства.

Дипломиране

Студентите, изпълнили задълженията си по учебния план на специалността, се явяват на устен и писмен държавен изпит по специалността, както и на практическа дипломна защита с дизайн за реализиран режисьорски проект на студент по специалност „Филмова и телевизионна режисура“, не по-къс от 20 минути. Дипломният проект включва завършен и практически осъществен проект за филмов или телевизионен дизайн, разработен от визуална концепция до крайна реализация, в съответствие с професионалните стандарти.

 

3. КВАЛИФИКАЦИЯ И ПРОФЕСИОНАЛНА РЕАЛИЗАЦИЯ

Завършилите придобиват образователно-квалификационна степен „Бакалавър“, с професионална квалификация „Филмов и телевизионен художник-постановчик“.

Дипломата осигурява възможност за реализация в следните професионални области: художник-постановчик (production designer), концептуален художник (concept artist), костюмограф, декоростроител, реквизитор, графичен дизайнер за кино и телевизия, специалист по визуални ефекти (VFX artist), 3D моделист и специалист по адитивно производство.

Завършилите могат да работят в реализацията на игрални филми, телевизионни сериали, документални и корпоративни филми, музикални и рекламни видеоклипове, онлайн продукции и мултимедийни проекти — както в България, така и в чужбина. В курса на обучение студентите се запознават с моделите на световната практика и с англоезичната професионална терминология, което им позволява да работят адекватно с чужди продукции или копродукции.

Бакалавърската степен осигурява широкопрофилна подготовка, покриваща всички ключови области в арт отдела. Завършилите имат възможност да продължат обучението си в образователно-квалификационна степен „Магистър“, където могат да се профилират и задълбочат професионализма си в точно определена сфера на филмовия и телевизионен дизайн.

 

4. ПРИЕМ

  1. При подаване на документите, всеки кандидат задължително депозира портфолио с творчески изяви (валидно за всички специалности едновременно).Целта на портфолиото е кандидатите да представят по най-добрия начин своите творчески възможности и естетически интереси. Всички материали трябва да бъдат качени и споделени в облачното пространство Google Drive в обем до 3 GB. В деня на изпита, всеки кандидат задължително носи със себе си и флашка, на която е дублирано депозираното портфолио.
  2. При подаване на документите, всеки кандидат подрежда по реда на желанието си пет специалности във факултет „Екранни изкуства“. Крайното класиране се извършва общо за всички кандидати. Получилите оценка по-ниска от среден (3.00) отпадат от участие в класирането.
  3. Приемният изпит във факултет “Екранни изкуства” се състои в събеседване с комисия (включваща декана и ръководителите на всички бакалавърски специалности) върху материалите от представеното портфолио. По време на събеседването, комисията може да възложи на кандидатите и практически задачи, за да получи по-задълбочена представа за техните умения, знания и художествена рефлективност.

 

ПОРТФОЛИОТО задължително съдържа автобиография на кандидата, представяща къде и кога е роден, какво образование е придобил и къде, какви материали предлага в портфолиото и защо, какви са причините за желанието му да получи образование в областта на аудиовизията в НАТФИЗ и какви са (според него) най-силните и най-слабите му личностни качества.

 

ПОРТФОЛИОТО може да съдържа:

  1. Литературни материали (сценарии, есета, стихотворения, разкази, пиеси, романи, анализи, рецензии и др.) във формат .pdf, които не надхвърлят общо 15 страници.
  2. Изобразителни материали (картини, рисунки, колажи, фотографии, архитектурни проекти, костюмни и декорни проекти, и др.) във формат .jpg, които не надхвърлят общо 20 броя.
  3. Звукови материали (авторска музика, звукови колажи, вокални и музикални изпълнения, и др.) във формат .mp3, които не надхвърлят общо времетраене от 10 минути.
  4. Аудиовизуални материали (игрални, документални, анимационни, хибридни и др. филми, ТВ жанрове и др.) във формат  264 (.mp4), които не надхвърлят общо времетраене от 15 минути.

 

NB: Кандидати с подчертан интерес към областите „Филмово и ТВ операторство“ и „Фотография“ задължително депозират и 20 фотографии на фо­то­хар­тия, ка­то резолю­ци­я­та на вся­ка от тях е не по-мал­ка от 300 dpi, при раз­мер 20х30 см. За предимство се смята представянето на фотографии, които показват умения в класическата филмова черно-бяла и цветна технология. Оригиналите в RAW формат трябва да бъдат качени на флашка и депозирани заедно с хартиените копия.

 

Пей­за­жи                     – 2 бро­я­

На­тюр­мор­ти              – 2 броя (по 1 при ес­тес­т­ве­но и при из­кус­т­ве­но ос­вет­ле­ние)

Ре­пор­та­жи                 – 2 бро­я ­(по 1 при ес­тес­т­ве­но и при из­кус­т­ве­но ос­вет­ле­ние)

Пор­т­ре­ти                    – 4 броя (по 2 при ес­тес­т­ве­но и при из­кус­т­ве­но ос­вет­ле­ние)

Фо­тог­раф­с­ка по­ре­ди­ца на сво­бод­на те­ма­ти­ка – 10 бро­я­ (номерирани от 1 до 10)

 

Вър­ху гър­ба на вся­ка фо­тог­ра­фия се от­бе­ляз­ват:

  1. Мяс­то и да­та на сни­ма­не (го­ди­на, ме­сец, ден).
  2. На­и­ме­но­ва­ние на фо­то­ка­ме­ра­та.
  3. На­и­ме­но­ва­ние на обек­ти­ва, свет­ло­си­ла­та и фо­кус­но­то раз­с­то­я­ние.
  4. Фил­т­ри и дру­ги оп­ти­чес­ки и ме­ха­ни­чес­ки прис­тав­ки.

 

ПРИМЕРНИ ЗАДАЧИ

  1. Нарисувайте (в рамките на 15 минути) изобразително решение на костюм по следното описание:
    • Стефан е винаги ядосан, висок мъж, който живее сам в края на селото. Някои от децата вярват, че под големите орехови дървета в двора му са заровени труповете на убитите от него хора, а други допълват, че от кожите на жертвите си прави страшните маски, които са навсякъде в къщата му.
  1. Нарисувайте (в рамките на 15 минути) скица на пространство със следното описание:
    • Мазето е голямо и тъмно. Натъпкано е със стелажи, на които са подредени буркани със съмнително съдържание. Пред един от стелажите има стара дървена маса с прецизно подредени триони, чукове, клещи и други зловещо изглеждащи инструменти.
  1. Нарисувайте (в рамките на 15 минути) скица на реквизит със следното описание:
    • Той отива до долапа и вади своето оръжие – малка жълтеникава тръба, която завършва с три малки меха и автоматичен спусък. То непрекъснато бръмчи като кошер и може с един силен трясък да изстреля рояци златисти пчели, които жилят, отравят и падат мъртви като семена на пясъка.

 

ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ФИЛМИ за подготовка за всички профили в бакалавърска степен:

  • 12 разгневени мъже – реж. Сидни Люмет
  • Алегро нон тропо – реж. Бруно Бодзето
  • Амадеус – реж. Милош Форман
  • Амаркорд – реж. Федерико Фелини
  • Американска нощ – реж. Франсоа Трюфо
  • Американски прелести – реж. Сам Мендес
  • Ана Каренина – реж. Джо Райт
  • Ангелско сърце – реж. Алън Паркър
  • Английският пациент – реж. Антъни Мингела
  • Апартаментът – реж. Били Уайлдър
  • Апокалипсис сега – реж. Френис Форд Копола
  • Апокалипто – реж. Мел Гибсън
  • Африканската кралица – реж. Джон Хюстън
  • Ах, този джаз – реж. Боб Фоси
  • Барака – реж. Рон Фрике
  • Бартън Финк – реж. Итън и Джоел Коен
  • Берлин, симфония на големия град – реж. Валтер Рутман
  • Бони и Клайд – реж. Артър Пен
  • Бягството на пилето – реж. Ник Парк и Питър Лорд
  • Великата илюзия – реж. Жан Реноар
  • Великият диктатор – реж. Чарлз Чаплин
  • Великолепната седморка – реж. Джон Стърджес
  • Влюбеният Шекспир – реж. Джон Мадън
  • Военен фотограф – реж. Крисчън Фрай
  • Войната на семейство Роуз – реж. Дани де Вито
  • Възнаграждение за страха – реж. Анри-Жорж Клузо
  • Гладиатор – реж. Ридли Скот
  • Гравитация – реж. Алфонсо Куарон
  • Гражданинът Кейн – реж. Орсън Уелс
  • Дилижансът – реж. Джон Форд
  • До последен дъх – реж. Жан Люк Годар
  • Догвил – реж. Ларс фон Трир
  • Жега – реж. Майкъл Ман
  • Жената от пясъците – реж. Хероши Тешигахара
  • Животът е прекрасен – реж. Роберто Бенини
  • Завръщането – реж. Алехандро Гонзалес Иняриту
  • Иван Грозни – реж. Сергей Айзенщайн
  • Играта на играчките – реж. Джон Ласитър
  • Играчът – реж. Робърт Олтман
  • Извънземното – реж. Стивън Спилбърг
  • Изкуплението Шоушенк – реж. Франк Дарабонт
  • Имало едно време в Америка – реж. Серджо Леоне
  • Имало едно време на Запад – реж. Серджо Леоне
  • Казабланка – реж. Майкъл Къртиз
  • Калина алена – реж. Василий Шукшин
  • Коля – реж. Ян Сверак
  • Космическа одисея 2001 – реж. Стенли Кубрик
  • Крадци на велосипеди – реж. Виторио де Сика
  • Кратка среща – реж. Дейвид Лийн
  • Кръстникът – реж. Френсис Форд Копола
  • Ловът – реж. Томас Винтенберг
  • Метрополис – реж. Фриц Ланг
  • Мефисто – реж. Ищван Сабо
  • Механичен портокал – реж. Стенли Кубрик
  • Микрокосмос – реж. Клод Нурисдани, Мари Перену
  • Модерни времена – реж. Чарлз Чаплин
  • Мостовете на Медисън – реж. Клинт Истууд
  • Мулен Руж – реж. Баз Лурман
  • Нанук от Севера – реж. Робърт Флаерти
  • Не тъгувай! – реж. Георгий Данелия
  • Небето над Берлин – реж. Вим Вендерс
  • Невероятната съдба на Амели Пулен – реж. Жан-Пиер Жьоне
  • Незавършена пиеса за механично пиано – реж. Никита Михалков
  • Нетърпимост – реж. Дейвид Грифит
  • Нещо от сърце – реж. Френсис Форд Копола
  • Нос Страх – реж. Мартин Скорсезе
  • Някои го предпочитат горещо – реж. Били Уайлдър
  • Обикновен фашизъм – реж. Михаил Ром
  • Пеейки в дъжда – реж. Джийн Кели
  • Пепел и диамант – реж. Анджей Вайда
  • Пепел и сняг – реж. Грегори Голбърт
  • Песента на морето – реж. Том Мур
  • Пианото – реж. Джейн Кемпиън
  • Полет над кукувиче гнездо – реж. Милош Форман
  • Поляната с дивите ягоди – реж. Ингмар Бергман
  • Последният магнат – реж. Елия Казан
  • Походът на пингвините – реж. Люк Жаке
  • Принцеса Мононоке – реж. Хаяо Миядзаки
  • Психо – реж. Алфред Хичкок
  • Птиците – реж. Алфред Хичкок
  • Първичен инстинкт – реж. Пол Верховен
  • Пътят – реж. Федерико Фелини
  • Пътят на отмъщението – реж. Сам Мендес
  • Рашомон – реж. Акира Куросава
  • Рим – открит град – реж. Роберто Роселини
  • Седем – реж. Дейвид Финчър
  • Сиянието – реж. Стенли Кубрик
  • Солта на земята – реж. Вим Вендерс
  • Среднощен каубой – реж. Джон Шлезинджър
  • Строго охранявани влакове – реж. Иржи Менцел
  • Телма и Луиз – реж. Ридли Скот
  • Треска за злато – реж. Чарлз Чаплин
  • Триумф на волята – реж. Лени Рифенщал
  • Фани и Александър – реж. Ингмар Бергман
  • Фаренхайт 9/11 – реж. Майкъл Муур
  • Фотоувеличение – реж. Микеланджело Антониони
  • Цар Лъв – реж. Роджър Алърс, Роб Минкоф
  • Часовете – реж. Стивън Долдри
  • Човекът с киноапарата – реж. Дзига Вертов
  • Шофьор на такси – реж. Мартин Скорсезе

 

Класически български филми:

  • 24 часа дъжд – реж. Владислав Икономов
  • Kрадецът на праскови – реж. Въло Радев
  • Авантаж – реж. Георги Дюлгеров
  • Аз, Графинята – реж. Петър Попзлатев
  • Време разделно – реж. Людмил Стайков
  • Всичко е любов – реж. Борислав Шаралиев
  • Вчера – реж. Иван Андонов
  • Господин за един ден – реж. Николай Волев
  • Един снимачен ден – реж. Борислав Шаралиев
  • Звезди в косите, сълзи в очите – реж. Иван Ничев
  • Илюзия – реж. Людмил Стайков
  • Козият рог – реж. Методи Андонов
  • Куче в чекмедже – реж. Димитър Петров
  • Лачените обувки на незнайния войн – реж. Рангел Вълчанов
  • Оркестър без име – реж. Людмил Кирков
  • Отклонение – реж. Тодор Стоянов, Гриша Островски
  • Последно лято – реж. Христо Христов
  • Преброяване на дивите зайци – реж. Едуард Захариев
  • Привързаният балон – реж. Бинка Желязкова
  • Ти, който си на небето – реж. Дочо Боджаков

 

ПРЕПОРЪЧИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА

  1. Андрейков, Тодор. История на киното. Том 1. София, 2006.
  2. Андрейков, Тодор. История на киното. Том 2. София, 2004.
  3. Герчева, Красимира. Киното вчера и днес. София, 1995.
  4. Каланова, Мира. Пространство в действие: Функции на пространството в киноразказа. История и практика. София: Тера Балканика, 2014.
  5. Томов, Димитър. Рисуването – образователни и творчески аспекти. София: Сборник НХА, Панорама, 2002.
  6. Тренчева, Елена. От Метрополис до Матрицата. София: Панорама, 2007.
  7. Heisner, Beverly. Production Design in the Contemporary American Film: A Critical Study of 23 Movies and Their Designers. Jefferson, NC: McFarland, 1997.