Боряна Матеева
Родена e в София през 1952. Завършила е Френската езикова гимназия. Учи три години Испанска филология в СУ „Св. Климент Орхидски”. Приета е в първия випуск по „кинознание” във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов” и завършва през 1978 в класа на чл. -кор. проф. Неделчо Милев и доц. д-р. Красимира Герчева.
От 1976 до 2015 работи в Българска национална филмотека като киноексперт, съставител и редактор на месечната печатна програма на филмотечното кино, завеждащ „Връзки с обществеността” и отговорен програматор на филмотечното кино „Одеон”.
От 1976 публикува статии, рецензии, фестивални прегледи, интервюта, портрети и анализи за българското и чуждестранно кино в специализирания печат – сп. „Киноизкуство” и „Кино”, „Филмови новини” и „Филм”, „Кино и време”, „Български филми”, „ЛИК”, „Нови филми”, „Киноработник”, „Екран”, „Алтера”, „Проблеми на изкуството”, „АРТизанин”, вестниците „Народна Култура” и „Култура”, “Демокрация”, “Знаме”, „Литературен вестник”, “Капитал”, „Новинар”, сайтовете www.въпреки.com, https://offnews.bg и др. Участва в радиопредавания по националното радио, Дарик радио, RFI, “Алма матер” и др. и в телевизионни предавания по БНТ, bTV, Нова телевизия и др.
Изнася лекции в „Киноуниверситета” на БНФ, участва в кръгли маси за киното, лектории, изкуствоведски четения, представяне на автори, филми, панорами, ретроспективи, чуждестранни филмови седмици, книги за киното на различни кинофоруми. Пресаташе на документалния филм “Къде душите си почиват” (реж. Боян Папазов, 1999) и френско-канадския “Версенжеторикс” (реж. Жак Дорфман, 2001).
Редактор на 4 книги за кино: “Лица” на Мира Няголова, “Фигури от българското кино на 90-те” на Геновева Димитрова, „Критически и теоретичен речник на киното” на Жан-Мари Мишел и Жак Омон (ИК „Колибри”, 2009) и „Всичко е любов – 4 сценария” на Боян Папазов (ИК „Жанет 45”, 2017).
От 1991 е била член на журита на ФИПРЕССИ (Международна федерация на кинематографичната преса) на международните филмови фестивали в: Сан Себастиан, Анеси, Лайпциг, Хавана, Тулуза, Буенос Айрес, Кан, София; член на жури на международните фестивали в: Анкара и анимационния във Висамбур (Франция); на фестивала на неигралния филм „Златен ритон”, Пловдив, 2007, на XI Световен фестивал на анимационния филм, Варна, 2015, на 33 Фестивал на българския игрален филм „Златна роза”, 2015 (секция късометражни филми). През 2014 представя Панорама на българската анимация на Международния фестивал в Мумбай (Индия).
През 1994 участва с доклад в международната конференция “Тревожната Европа – конфликт, идентичност, култура”, организирана от Британския филмов институт в Лондон
Член на Национални комисии за документални, научно-популярни и анимационни филми и категоризация на филми към Националния филмов център, ИА „НФЦ” и БНТ. Председател на Националната художествена комисия за анимационно кино, 2017.
От 1995 до днес е преподавател в Нов български университет с курсове по: “История на българската анимация”, “История на световната анимация”, “Анализ на анимационен филм”, „Естетика на анимацията”, „Анимационни школи и естетически тенденции в световната анимация”, “Въведение в историята на киното”.
От 2006 до днес е преподавател по „История на Иберо-американското кино” в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”
Сценарист на документалните филми „Един киноман в началото на века” (реж. Петър Одажиевр 2005), „Лорд Бънди от София” (заедно с Константин Петров, реж. Иван Трайков, 2014), „Следваща спирка кино „Одеон” (2015) и „Литературните места на София” (реж. Екатерина Минкова, 2018).
Член на Съюза на българските филмови дейци и Съюза на българските журналисти. Член на ръководството на Гилдия „Критика” към СБФД.
Носител на Наградата за критика на СБФД за 1996-1997, Почетна грамота и плакет на Министерството на културата на Република България за принос в развитието и популяризирането на българската култура, 2002 и Наградата за оперативна критика на Българската филмова академия, 2012
