Есента на 1948г. Първите преподаватели на ДВТУ “Кръстьо Сарафов”.
От ляво надясно: горе: Филип Филипов, Стефан Сърчаджиев, Любомир Тенев, Стефан Каракостов, Боян Дановски, Евгений Ващенко, Кръстю Мирски
долу: Георги Стаматов, Олга Кирчева, Д.Б. Митов, Владимир Трандафилов, Пенчо Пенев
Националната академия за театрално и филмово изкуство (НАТФИЗ) “Кръстьо Сарафов” чества своя 70-годишен юбилей през 2018 година. Започнала своята история като двугодишна театрална школа към Народния театър “Иван Вазов”, впоследствие тя прераства в първото българско Държавно висше театрално училище през 1948г.
От 1954г. Държавното висше театрално училище става Висш институт за театрално изкуство “Кръстьо Сарафов” (ВИТИЗ). С Решение на Народното събрание от 21.07.1995 г. ВИТИЗ е преобразуван в академия и получава названието “Национална академия за театрално и филмово изкуство “Кръстьо Сарафов”.
Националната академия за театрално и филмово изкуство е фактор в културния живот на България, към който малцина са останали безразлични. Нейното създаване и изграждане е израз на разбирането, че тези изкуства са необходими за националната ни идентичност. Днес Академията е една модерна учебна институция, неотменна част от българското образование, което е един от символите на българската духовност.
След Втората световна война в страната настъпват промени в политическия, икономическия и обществения живот. Обучението става безплатно и това дава възможност на по-голям брой млади хора да се насочат към театъра. Увеличава се и броят на театрите, което води до необходимостта от повече актьори и режисьори. От друга страна, развитието на театъра повишава изискванията на зрителите към него. Значително се засилва стремежът към професионално усъвършенстване, по-голямо внимание се обръща на ония елементи, които, събрани заедно, образуват сложния художествен език на сценическото произведение. В печата се появяват статии, в които се издига идеята за създаване на висше театрално училище. Така се стига до Постановлението на Министерския съвет от 28 януари 1948 година, с което Държавната театрална школа при Народния театър се превръща в Държавно висше театрално училище за подготовка на актьори, режисьори и театроведи за българския театър. В него завършват образованието си и учениците от Държавната театрална школа.
Основаването на Държавното висше театрално училище е финал на дългогодишната мечта за създаване на учебна институция, която предоставя възможност за придобиване на театрално образование на едно академично равнище.
В първия випуск са приети 22 студенти по актьорско майсторство и 9 по режисура, а две години по-късно и 16 по театрознание. Отначало курсът на обучение за всички специалности е четири години, но по-късно той става пет за режисьори и за театроведи.
Първите назначени седемнайсет преподаватели са изтъкнати майстори на българското театрално изкуство и театрални критици, някои от които вече с доказани възможности като педагози. Това са професорите Димитър Б. Митов, Боян Дановски, Георги А. Стаматов и Владимир Трендафилов, доцентите – Пенчо Пенев, Стефан Каракостов, Любомир Тенев, Пенчо Данчев, Д-р Любомир Андрейчин, Стефан Сърчаджиев, Филип Филипов, Д-р Кръстю Мирски, Герда Глоке и лекторите – Олга Кирчева, Асен Попов, Любен Саев и Галина Тагамлицка. Непосредствено след тях за професори са назначени Николай О. Масалитинов и Георги Костов. С годините броят на преподавателите се увеличава и се подобрява програмата на обучението.
За пръв Ректор на Държавното висше театрално училище е определен видният литературен и театрален критик, публицист, автор на редица монографии за български и чужди писатели, издател на литературен вестник, проф. Димитър Б. Митов. Воден от голямата си любов към българския театър, чието развитие следи неотклонно през целия си живот, той влага много сили и енергия за поставяне театралното образование на научни основи, за издигане авторитета на Училището.
Сградата, в която Училището започва своя живот, се намира на бул. “Толбухин” № 43 (днес бул. “Васил Левски”). В нея има само няколко аудитории и две учебни сцени. Но тя скоро се оказва тясна да побере студентите и да им осигури нормални условия за работа. През 1951 г. по случай 75-годишнината от рождението на големия български артист Кръстьо Сарафов. Училището е наречено на неговото име. А през 1954 г. получава ново название – “Висш институт за театрално изкуство “Кръстьо Сарафов”.
През 1955 г. Институтът получава нова, специално построена за него сграда, която се намира на ул. “Раковски” № 108А. Със своите три сцени и по-голям брой аудитории, тя предлага по-добри възможности за провеждане на учебния процес. На 1 ноември 1957 г. с комедията “Двубой” от Иван Вазов, постановка на Анастас Михайлов, се открива Учебният театър, който е едно от основните звена в Института. Той се намира в същата сграда. Неговата архитектура дава възможност за сложни и разнообразни постановъчни решения. Салонът има 430 места, разположени амфитеатрално.
През 1962 г. се открива специалността “Актьорско майсторство за куклен театър”. Едно десетилетие по-късно – и “Режисура за куклен театър”. Първи преподаватели, които полагат основите на специалностите в тази област, са вече изявените режисьори Атанас Илков и Николина Георгиева. За преподавател е привлечен и арх. Иван Цонев. По-късно броят на преподавателите се увеличава.
От откриването им до днес интересът към тези специалности не намалява. Почти всички актьори в съвременния кук¬лен театър са възпитаници на Академията, както и редица други от различни страни в света, където българската школа в това изкуство е позната и получава високо признание.
През 1966 г. със спектаклите “Карнавал на животните” по музика на Сен-Санс, сценарий и режисура Николина Георгиева и “Светлосиният Петър” от Урбан Гюла, постановка на Атанас Илков, се открива Учебният куклен театър. Той се намира в сградата на ул. “Стефан Караджа” № 20 и е с модерно съоръжена сцена и зала със сто места.
Много от спектаклите на Учебния куклен театър получават признание не само в страната, но и в чужбина и са удостоени с международни награди и отличия.
През 1973 г. се стига до вярното решение и към Института се откриват специалностите Кино и телевизионна режисура, Кино и телевизионно операторство и Кинознание. За преподаватели са привлечени Христо Христов, Борислав Пунчев, Атанас Тасев, Неделчо Милев, Георги Карайорданов, Румен Георгиев. Без колебание през първите години те успя¬ват да преодолеят липсата на добре разработена методика на образователния процес и несгодите на подарената стара техника. Те изграждат основите на висшето филмово образование в страната, заедно с преподавателите, които непосредствено след тях идват в Академията. За да протича нормално сложният процес при обучение на студентите от филмовия отдел, на Института се предоставят в близост до първата още две сгради, които се намират на ул. “Стефан Караджа” № 20.
Основни звена в структурата на Академията са катедрите. Отделните специалности са подредени в осем катедри. Освен тях има и помощни звена, които осигуряват нормалното протичане на учебния процес.
На едно от първите места сред обслужващите звена стои академичната библиотека. Тя активно помага учебно-преподавателската и научноизследователската работа на студентите и на преподавателите. Още от основаването на Държавното висше театрално училище започва да се изгражда и неговата библиотека. Отначало фондът наброява само 1000 книги. Някои от тях са от скромната библиотека на Държавната театрална школа, други са подарени от Народния театър, трети – от частни лица. Библиотеката заема само една стая, която служи едновременно за книгохранилище, заемна служба, читалня, което не позволява нормалното й използване. В новата сграда на Института са й предоставени три помещения, едно от които е за читалня. С годините расте броят на книгите, вестниците и списанията и днес фондът наброява 57 000 тома, от които 52 000 книги и 2 000 периодични издания.
Днес академичната библиотека има определено място в единната библиотечна система като единствената специализирана в областта на театъра, на киното и на редица други изкуства, които се изучават в Академията. Библиотеката притежава богата сбирка от български пиеси от Възраждането до най-новите издания и редица чужди, в оригинал или преведени. Към това трябва да се прибавят българските и чужди книги, в които са разгледани историята и теорията на театралното и на филмовото изкуство, както и биографиите на изтъкнати творци в сферата на изкуството и на културата. Голям дял във фонда заема и художествената литература, има и много стари и ценни издания. Налице е многообразие в езиково отношение на книгите и списанията във фонда, което отговаря на нарасналите езикови възможности и повишените изисквания на читателите.
С откриването на киноспециалностите като самостоятелна структура се създава и Учебна аудиовизуална студия със собствена база. Студията е обслужващо звено в технологично-производствения и художествено-творческия процес в ки-носпециалностите. В нея се реализират всички задължителни практически семестриални задачи, както и производство¬то на дипломните творби на абсолвентите. Тя подпомага учебния процес с осъществяването на кино и видеопрожекции и чрез провеждане на практически учебни занятия; участва при подготовката на студентските филмови прегледи и фестивали, които имат успех не само в рамките на Академията, но и извън нея; организира и участието на студентската филмова продукция на международните форуми. През годините студи¬ята обогати филмовия си фонд, който днес съдържа 350 броя копия от професионални филми, 110 видеокасети със записани на тях аудиовизуални произведения и съхранява дипломните филми на абсолвентите.
В рамките на европейската програма “ТЕМПУС” се изгради и Учебен видео- и компютърен център.
В края на 90-те години в Академията се открива Научно-информационен център. Той предоставя на преподавателите и на студентите най-новата информация в областта на теорията и практиката на съвременното театрално и филмово изкуство в света. От една страна, НИЦ е тясно свързан с цялостната концепция на Академията за международно сътрудничество, а от друга, провежда редица собствени инициативи и проекти от национален и международен мащаб – семинари, гостуване на преподаватели от чужбина, фестивали. Към това трябва да се прибави и посредническата му дейност за установяване на контакти с чуждестранни академични института. Той предоставя на студентите информация за по-нататъшното им образование в чужбина в сродни учебни заведения по изкуствата. НИЦ осъществи контакти и с националните офиси на програмите по линия на Европейския съюз в областта на образованието. НИЦ стана инициатор и координатор на проект по програмата “ТЕМПУС” за изграждане на Интернет-страници на трите академии по изкуствата в България и осъществи включването им в световната информационна система.
Преподавателите в Академията са автори на учебници, на книги, на изследвания в областта на науката, културата, участват в симпозиуми в страната и в чужбина, изграждат постановки и филми извън Академията. Редица изследвания са насочени към проблемите на българския театър и театралното образование. Това наложи появата на специализирано академично издание. По идея на проф. Пенчо Пенев от 1956 г. започва да излиза “Годишник на Висшия институт за театрално изкуство”. Дългогодишен отговорен редактор, проф. Пенчо Пенев изигра голяма роля за неговото утвърждаване и периодично издаване.
За да се определи най-точно характера и същността на учебната институция, от 1 август 1995 г. тя получи днешното име – Национална академия за театрално и филмово изкуство “Кръстьо Сарафов”.
Академията е най-старото и до днес единствено държавно висше училище за театрално и филмово изкуство. Нейното значение е многостранно, но в тази многостранност има един факт, който насочва вниманието към въпроса за поколенията и следователно към самата съдба на българския театър и на българското кино. Приемствеността между отделните поколения в театралния и във филмовия процес е един от факторите за нормалното и възходящо развитие на тези изкуства.
За авторитета на Академията говорят и нейните успехи в национален и международен план. Редица преподаватели и студенти получават награди на най-авторитетни международни форуми. На награди и признание се радват и изявени театрални и филмови творци, които са учили в нея.
През последните години настъпиха качествени промени в политически, икономически и социален план. Академията получи автономия и с нея отпадна досегашната грижа на държавата за разпределението на младите специалисти. Това налага студентите да се подготвят за една конкуренция, която все повече се засилва.
Наред с Академията се появиха школи, училища, факултети, в които нейни възпитаници подготвят актьори и режисьори. Независимо от доказания си голям авторитет, това изисква тя да се включи в състезанието и да продължава да отстоява водещото си място.
