Интервю с новия ректор на чл.- кор. проф. дфн. Мирослав Дачев „Човек не трябва съзнателно да се лишава от размах, полет и въображение“
Интервю с новия ректор на чл.- кор. проф. дфн. Мирослав Дачев „Човек не трябва съзнателно да се лишава от размах, полет и въображение“
Научете повече за новия ректор на НАТФИЗ чл.- кор. проф. дфн. Мирослав Дачев от първото му интервю в качеството на ръководещ Академията. Как отговаря на въпроса „Какво беше детето, което след това „направи“ тази биография?“ пред Даниел Димитров от БТА!
Проф. Мирослав Дачев говори пред БТА в първото си интервю като ректор на Националната академия за театрално и филмово изкуство „Кръстьо Сарафов“ (НАТФИЗ). Срещата е в кабинета му, който е в ремонт, и засега има само бюро и маса с няколко стола. „Зад мен ще има единствено икона на Богородица. Страхувам се, когато виждам във всички важни кабинети, по вертикала и хоризонтала на властта, едни и същи портрети. Имаш ли право да бъдеш в една парадигма с Левски и Ботев?“, казва той в отговор на въпрос какво ще има по стените в помещението, което, може би, ще се превърне в негов втори дом.
На кориците на книгите на проф. Дачев, посветени на светци, липсва името на автора, защото, по думите му „името няма място при иконата“. „Това пространство го мисля на последно място, защото много по-важно е какво ще става извън тази стая“, допълва новият ректор на НАТФИЗ.
Според него много е важно да има приемственост, особено към силните неща в традицията: „Не е добър знак, когато дойдеш на власт и започнеш да променяш всичко“, посочва проф. Дачев. Убеден е, че НАТФИЗ трябва да отстоява висотата на своите традиции и, в същото време, да бъде в крак с всичко ново. „Предизвикателствата са други и ние трябва да им отговорим. Пазарът е друг. Трябва да намерим ниша в този пазар“, казва ректорът.
Много е важно, когато един творец владее не просто езика на творението, но и езикът, който може да го обясни, смята проф. Мирослав Дачев. По думите му трябва да има компетенция за владеене на български език: „Тогава той ще звучи – не казвам по-добре или по-лошо – от екрана и от сцената. Ще звучи отношението към езика“. Когато изгубим чувствителност към езика, той може да бъде погубен, казва още той.
На въпрос как би продължил изречението „Аз съм човек, който обича…”, отговаря: „В момента, в който човек може да ограничи себе си само в казването на едно нещо, този човек съзнателно се лишава от размах, от полет, от въображение“…
Цялото интервю може да прочете ТУК
