Основана: 1973

Образователна степен: Бакалавър

Продължителност: 4 години (8 семестъра)

Форма на обучение: Редовно

 

Ръководител на специалност “Филмово и телевизионно операторство”:

проф. д-р Мартин Димитров 

 

 

 

 

Преподавателски екип:

проф. д-р Станислав Семерджиев (Основи на драматургията, Световна култура), проф. д-р Дочо Боджаков (Основи на филмовата и телевизионна режисура), проф. д-р Светослав Овчаров (Основи на филмовата и телевизионна режисура), д-р Радослав Камбуров (Основи на филмовата и телевизионна режисура), Димитър Геновски (Основи на филмовата и телевизионна режисура), Мария Аверина (Основи на филмовата и телевизионна режисура), Боя Харизанова (Основи на филмовата и телевизионна режисура), проф. д-р Мартин Димитров (Основи на филмовото и телевизионно операторство, Дигитална технология, Въздушни и мобилни снимки, Репортажно операторство, Документален филм, Игрална новела), доц. д-р Емил Рашев (Основи на филмовото и телевизионно операторство, Художествено осветление, ТВ студийна програма), проф. д-р Теодор Янев (Основи на филмовото и телевизионно операторство), проф. д-р Емилия Стоева (Основи на филмовото и телевизионно операторство, Терминологичен английски език, Кинетична композиция, Видео-арт), Здравко Ружев (Основи на филмовото и телевизионно операторство), Христо Бозаджиев (Основи на филмовото и телевизионно операторство), Петър Ненов (Основи на филмовото и телевизионно операторство), д-р Андрей Рашев (Основи на филмовото и телевизионно операторство, Въздушни и мобилни снимки, Телевизионна техника и технология), Пламен Ботовски (Основи на филмовото и телевизионно операторство), Ангел Юруков (Основи на филмовото и телевизионно операторство), Силвия Шулева (Основи на филмовото и телевизионно операторство), доц. д-р Валентина Фиданова-Коларова (Основи на филмовия и телевизионен монтаж), доц. Росица Илиева (Основи на филмовия и телевизионен монтаж), инж. Димитър Стойчев (Основи на филмовия и телевизионен монтаж), проф. д-р Нина Алтъпармакова (Основи на филмовия и телевизионен монтаж), Андреа-Никол Костова (Основи на филмовия и телевизионен монтаж), Любослав Бонев (Основи на филмовия и телевизионен монтаж), Зина Начева (Основи на филмовия и телевизионен монтаж), доц. д-р Валерия Крачунова-Попова (Основи на филмовия и телевизионен звук), доц. д-р Павел Стефанов (Основи на филмовия и телевизионен звук), д-р Цветелина Цветкова (Основи на филмовия и телевизионен звук), Стефан Македонски (Основи на филмовия и телевизионен звук), Десислава Георгиева (Основи на филмовия и телевизионен звук), Ивайло Нацев (Основи на филмовия и телевизионен звук), Георги Пенков (Основи на филмовия и телевизионен звук), доц. д-р Елена Тренчева (Основи на филмовия и телевизионен дизайн), д-р Бояна Бъчварова (Основи на филмовия и телевизионен дизайн), Христо Караиванов (Основи на филмовия и телевизионен дизайн), Десислава Банкова (Основи на филмовия и телевизионен дизайн), Ива Петкова (Основи на филмовия и телевизионен дизайн), Елена Мишева (Основи на филмовия и телевизионен дизайн), доц. Владислав Будинов (Основи на анимационното кино), доц. д-р Господин Неделчев (Основи на анимационното кино), д-р Пеню Кирацов (Основи на анимационното кино), Ивайло Сеферов (Основи на анимационното кино), проф. д-р Красимир Андонов (Основи на фотографията), доц. Иглена Русева (Основи на фотографията), доц. д-р Александър Нишков (Основи на фотографията), Крикор Ванлян (Основи на фотографията), Мариана Жижанова (Основи на фотографията), Таня Дечева (Основи на фотографията), Димитър Владимиров (Основи на фотографията), доц. д-р Ема Константинова (Основи на филмовото и телевизионно продуцентство), д-р Христо Бонев (Основи на филмовото и телевизионно продуцентство), д-р Аспарух Николов (Основи на филмовото и телевизионно продуцентство), Петър Харизанов (Основи на филмовото и телевизионно продуцентство), Иво Николов (Основи на филмовото и телевизионно продуцентство), проф. д. н. Мая Димитрова (Основи на екранните изследвания и журналистиката, Американско кино, Западноевропейско кино), Ирина Иванова (Основи на екранните изследвания и журналистиката), проф. д.н. Владимир Игнатовски (Теория на зрелищните изкуства), проф. д. н. Божидар Манов (Естетика на документалното кино), доц. Юрий Дачев (Принципи на ТВ журналистика), доц. д-р Красимира Герчева (Естетика на анимационното кино), доц. д-р Иван Иванов (Руско кино, Балканско кино, Източноевропейско кино), доц. д-р Андроника Мартонова (Азиатско кино), Боряна Матеева (Латиноамериканско кино), д-р Красимир Кастелов (Българско кино, Увод в историята на киното), проф. д-р Калин Гайдаров (Психология на личността, Детска психология, Социална психология), Нели Димитрова (Основи на драматургията), Николай Йорданов (Основи на драматургията, ТВ риалити формати), Александра Петкова (Основи на драматургията), проф. д.н. Мирослав Дачев (Семиотика, Световна култура), проф. д-р Светлана Стойчева-Андерсън (Световна култура), доц. д-р Ивайло Костов (Световна култура), доц. д-р Бойка Доневска (Световна култура), доц. д-р Румяна Евтимова (Световна култура), проф. д.н. Камелия Николова (Световна култура), проф. д-р Милена Братоева (Световна култура), доц. д-р Борис Минков (Световна култура), проф. д-р Юри Стоянов (Световна култура), проф. д-р Мадлен Данова (Световна култура), доц. д-р Валентина Ганева-Маразова (Световна култура), проф. д-р Юлиан Куюмджиев (Световна култура), доц. д-р Росен Русев (Световна култура), проф. д-р Калина Стефанова (Световна култура), проф. д-р Марияна Лазарова (Авторски и сродни права в аудиовизията), д-р Яна Джарова-Караколева (ТВ риалити формати, История на телевизията), инж. Живко Иванов (Основи на визуалните ефекти, 2D Визуални ефекти, 3D Визуални ефекти), проф. д.н. Любомир Халачев (Подводно операторство, Операторство на диви животни), Тихомир Колев (Специални визуални ефекти), доц. д-р Георги Николов (Актуални тенденции във филмовото операторство), Иван Тонев (Актуални тенденции във филмовото операторство), Антон Бакарски (Актуални тенденции във филмовото операторство), доц. д-р Цветан Недков (Филмова и телевизионна оптика, Музикален клип, Игрална новела), инж. Тони Тодоров (Методи и стандарти в цветното коригиране, Креативни цветни корекции), Кирил Вълчанов (Специални операторски съоръжения), Здравко Ружев (Телевизионна техника и технология, Операторско асистиране)
 

1.ХАРАКТЕРИСТИКА НА СПЕЦИАЛНОСТТА

Целта на обучението е да подготви главни оператори и асистент-оператори за всички жанрове на аудиовизията.

След интердисциплинарното обучение в първи курс, приоритетите се фокусират върху операторската работа в документален и игрален филм, телевизионна реклама и музикални клипове, телевизионни риалити формати и студийни програми, и др.

Специализираната подготовка се фокусира в модули, посветени на операторство в игрални и документални филми, филмова и телевизионна оптика, въздушни и мобилни снимки, репортажно операторство, дигитални технологии, художествено осветление, кинетична композиция, подводно операторство, операторство на диви животни, операторско асистиране, методи и стандарти в цветното коригиране, специални операторски съоръжения, 2D и 3D визуални ефекти, специални визуални ефекти, видео-арт и др.

Надграждащите дисциплини са обединени в специализирани модули, включващи областите на философията, религията, литературата, театъра, музиката, изкуството, архитектурата, психологията, историята на киното, семиотиката и теорията на зрелищните изкуства.

 

2. ОБУЧЕНИЕ

Обучението е само редовно, с продължителност 4 години. Студентите, изпълнили задълженията си по учебния план на специалността, се явяват на устен и писмен държавен изпит по специалността, както и на практическа дипломна защита с работата си като главни оператори в реализиран проект на студент по специалност „Филмова и телевизионна режисура“, не по-къс от 20 минути.

 

3. КВАЛИФИКАЦИЯ И РЕАЛИЗАЦИЯ

Завършилите придобиват образователно-квалификационна степен “Бакалавър”, с професионална квалификация “Филмов и телевизионен оператор” и възможност за работа в творческо-производствения процес в България и чужбина в реализацията на игрални филми и телевизионни сериали и адаптации, документални, корпоративни и учебни филми, музикални и рекламни клипове, онлайн продукция, видео и мултимедийни проекти, както и за продължаване на обучението си в образователно-квалификационна степен “Магистър”. В курса на обучение студентите се запознават с моделите на световната практика и с англоезичната професионална терминология, което им позволява да работят адекватно с чужди продукции или копродукции у нас и в чужбина.

 

4. ПРИЕМ

  1. При подаване на документите, всеки кандидат задължително депозира портфолио с творчески изяви (валидно за всички специалности едновременно). Целта на портфолиото е кандидатите да представят по най-добрия начин своите творчески възможности и естетически интереси. Всички материали трябва да бъдат качени и споделени в облачното пространство Google Drive в обем до 3 GB. В деня на изпита, всеки кандидат задължително носи със себе си и флашка, на която е дублирано депозираното портфолио.
  2. При подаване на документите, всеки кандидат подрежда по реда на желанието си всички специалности във факултет „Екранни изкуства“.Крайното класиране се извършва общо за всички кандидати. Получилите оценка по-ниска от среден (3.00) отпадат от участие в класирането.
  3. Приемният изпит във факултет “Екранни изкуства” се състои в събеседване с комисия (включваща декана и ръководителите на всички бакалавърски специалности) върху материалите от представеното портфолио. По време на събеседването, комисията може да възложи на кандидатите и практически задачи, за да получи по-задълбочена представа за техните умения, знания и художествена рефлективност.

 

ПОРТФОЛИОТО задължително съдържа автобиография на кандидата, представяща къде и кога е роден, какво образование е придобил и къде, какви материали предлага в портфолиото и защо, какви са причините за желанието му да получи образование в областта на аудиовизията в НАТФИЗ и какви са (според него) най-силните и най-слабите му личностни качества.

 

ПОРТФОЛИОТО може да съдържа:

  1. Литературни материали (сценарии, есета, стихотворения, разкази, пиеси, романи, анализи, рецензии и др.) във формат .pdf, които не надхвърлят общо 15 страници.
  2. Изобразителни материали (картини, рисунки, колажи, фотографии, архитектурни проекти, костюмни и декорни проекти, и др.) във формат .jpg, които не надхвърлят общо 20 броя.
  3. Звукови материали (авторска музика, звукови колажи, вокални и музикални изпълнения, и др.) във формат .mp3, които не надхвърлят общо времетраене от 10 минути.
  4. Аудиовизуални материали (игрални, документални, анимационни, хибридни и др. филми, ТВ жанрове и др.) във формат 264 (.mp4), които не надхвърлят общо времетраене от 15 минути.

 

NB: Кандидати с подчертан интерес към областите „Филмово и ТВ операторство“ и „Фотография“ задължително представят и 20 фотографии на фо­то­хар­тия, ка­то резолю­ци­я­та на вся­ка от тях е не по-мал­ка от 300 dpi, при раз­мер 20х30 см. За предимство се смятат фотографии, които показват умения в класическата филмова черно-бяла и цветна технология. Оригиналите в RAW формат трябва да бъдат качени на флашка и заедно с хартиените копия да бъдат представени на изпита.

Пей­за­жи                     – 2 бро­я­

На­тюр­мор­ти              – 2 броя (по 1 при ес­тес­т­ве­но и при из­кус­т­ве­но ос­вет­ле­ние)

Ре­пор­та­жи                 – 2 бро­я ­(по 1 при ес­тес­т­ве­но и при из­кус­т­ве­но ос­вет­ле­ние)

Пор­т­ре­ти                    – 4 броя (по 2 при ес­тес­т­ве­но и при из­кус­т­ве­но ос­вет­ле­ние)

Фо­тог­раф­с­ка по­ре­ди­ца на сво­бод­на те­ма­ти­ка – 10 бро­я­ (номерирани от 1 до 10)

 

Вър­ху гър­ба на вся­ка фо­тог­ра­фия се от­бе­ляз­ват:

  1. Мяс­то и да­та на сни­ма­не (го­ди­на, ме­сец, ден).
  2. На­и­ме­но­ва­ние на фо­то­ка­ме­ра­та.
  3. На­и­ме­но­ва­ние на обек­ти­ва, свет­ло­си­ла­та и фо­кус­но­то раз­с­то­я­ние.
  4. Фил­т­ри и дру­ги оп­ти­чес­ки и ме­ха­ни­чес­ки прис­тав­ки.

 

ПРИМЕРНИ ЗАДАЧИ

1. Заснемете (със собствен фотоапарат или телефон, в рамките на 15 минути) в различни крупности и с движение предметна композиция с три обекта, зададени от комисията.

2. Заснемете (със собствен фотоапарат или телефон, в рамките на 30 минути) в различни крупности и с движение репортажна ситуация в обсег до 200 м. от НАТФИЗ.

3. Заснемете (със собствен фотоапарат или телефон, в рамките на 15 минути) в различни крупности и с движение портрет на зададен от комисията персонаж.

 

ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ФИЛМИ за подготовка за всички профили в бакалавърска степен:

  • 12 разгневени мъже – реж. Сидни Люмет
  • Алегро нон тропо – реж. Бруно Бодзето
  • Амадеус – реж. Милош Форман
  • Амаркорд – реж. Федерико Фелини
  • Американска нощ – реж. Франсоа Трюфо
  • Американски прелести – реж. Сам Мендес
  • Ана Каренина – реж. Джо Райт
  • Ангелско сърце – реж. Алън Паркър
  • Английският пациент – реж. Антъни Мингела
  • Апартаментът – реж. Били Уайлдър
  • Апокалипсис сега – реж. Френис Форд Копола
  • Апокалипто – реж. Мел Гибсън
  • Африканската кралица – реж. Джон Хюстън
  • Ах, този джаз – реж. Боб Фоси
  • Барака – реж. Рон Фрике
  • Бартън Финк – реж. Итън и Джоел Коен
  • Берлин, симфония на големия град – реж. Валтер Рутман
  • Бони и Клайд – реж. Артър Пен
  • Бягството на пилето – реж. Ник Парк и Питър Лорд
  • Великата илюзия – реж. Жан Реноар
  • Великият диктатор – реж. Чарлз Чаплин
  • Великолепната седморка – реж. Джон Стърджес
  • Влюбеният Шекспир – реж. Джон Мадън
  • Военен фотограф – реж. Крисчън Фрай
  • Войната на семейство Роуз – реж. Дани де Вито
  • Възнаграждение за страха – реж. Анри-Жорж Клузо
  • Гладиатор – реж. Ридли Скот
  • Гравитация – реж. Алфонсо Куарон
  • Гражданинът Кейн – реж. Орсън Уелс
  • Дилижансът – реж. Джон Форд
  • До последен дъх – реж. Жан Люк Годар
  • Догвил – реж. Ларс фон Трир
  • Жега – реж. Майкъл Ман
  • Жената от пясъците – реж. Хероши Тешигахара
  • Животът е прекрасен – реж. Роберто Бенини
  • Завръщането – реж. Алехандро Гонзалес Иняриту
  • Иван Грозни – реж. Сергей Айзенщайн
  • Играта на играчките – реж. Джон Ласитър
  • Играчът – реж. Робърт Олтман
  • Извънземното – реж. Стивън Спилбърг
  • Изкуплението Шоушенк – реж. Франк Дарабонт
  • Имало едно време в Америка – реж. Серджо Леоне
  • Имало едно време на Запад – реж. Серджо Леоне
  • Казабланка – реж.Майкъл Къртиз
  • Калина алена – реж. Василий Шукшин
  • Коля – реж. Ян Сверак
  • Космическа одисея 2001 – реж. Стенли Кубрик
  • Крадци на велосипеди – реж. Виторио де Сика
  • Кратка среща – реж. Дейвид Лийн
  • Кръстникът – реж. Френсис Форд Копола
  • Ловът – реж. Томас Винтенберг
  • Метрополис – реж. Фриц Ланг
  • Мефисто – реж. Ищван Сабо
  • Механичен портокал – реж. Стенли Кубрик
  • Микрокосмос – реж. Клод Нурисдани, Мари Перену
  • Модерни времена – реж. Чарлз Чаплин
  • Мостовете на Медисън – реж. Клинт Истууд
  • Мулен Руж – реж. Баз Лурман
  • Нанук от Севера – реж. Робърт Флаерти
  • Не тъгувай! – реж. Георгий Данелия
  • Небето над Берлин – реж. Вим Вендерс
  • Невероятната съдба на Амели Пулен – реж. Жан-Пиер Жьоне
  • Незавършена пиеса за механично пиано – реж. Никита Михалков
  • Нетърпимост – реж. Дейвид Грифит
  • Нещо от сърце – реж. Френсис Форд Копола
  • Нос Страх – реж. Мартин Скорсезе
  • Някои го предпочитат горещо – реж. Били Уайлдър
  • Обикновен фашизъм – реж. Михаил Ром
  • Пеейки в дъжда – реж. Джийн Кели
  • Пепел и диамант – реж. Анджей Вайда
  • Пепел и сняг – реж. Грегори Голбърт
  • Песента на морето – реж. Том Мур
  • Пианото – реж. Джейн Кемпиън
  • Полет над кукувиче гнездо – реж. Милош Форман
  • Поляната с дивите ягоди – реж. Ингмар Бергман
  • Последният магнат – реж. Елия Казан
  • Походът на пингвините – реж. Люк Жаке
  • Принцеса Мононоке – реж. Хаяо Миядзаки
  • Психо – реж. Алфред Хичкок
  • Птиците – реж. Алфред Хичкок
  • Първичен инстинкт – реж. Пол Верховен
  • Пътят – реж. Федерико Фелини
  • Пътят на отмъщението – реж. Сам Мендес
  • Рашомон – реж. Акира Куросава
  • Рим – открит град – реж. Роберто Роселини
  • Седем – реж. Дейвид Финчър
  • Сиянието – реж. Стенли Кубрик
  • Солта на земята – реж. Вим Вендерс
  • Среднощен каубой – реж. Джон Шлезинджър
  • Строго охранявани влакове – реж. Иржи Менцел
  • Телма и Луиз – реж. Ридли Скот
  • Треска за злато – реж. Чарлз Чаплин
  • Триумф на волята – реж. Лени Рифенщал
  • Фани и Александър – реж. Ингмар Бергман
  • Фаренхайт 9/11 – реж. Майкъл Муур
  • Фотоувеличение – реж. Микеланджело Антониони
  • Цар Лъв – реж. Роджър Алърс, Роб Минкоф
  • Часовете – реж. Стивън Долдри
  • Човекът с киноапарата – реж. Дзига Вертов
  • Шофьор на такси – реж. Мартин Скорсезе

 

Класически български филми:

  • 24 часа дъжд – реж. Владислав Икономов
  • Kрадецът на праскови – реж. Въло Радев
  • Авантаж – реж. Георги Дюлгеров
  • Аз, Графинята – реж. Петър Попзлатев
  • Време разделно – реж. Людмил Стайков
  • Всичко е любов – реж. Борислав Шаралиев
  • Вчера – реж. Иван Андонов
  • Господин за един ден – реж. Николай Волев
  • Един снимачен ден – реж. Борислав Шаралиев
  • Звезди в косите, сълзи в очите – реж. Иван Ничев
  • Илюзия – реж. Людмил Стайков
  • Козият рог – реж. Методи Андонов
  • Куче в чекмедже – реж. Димитър Петров
  • Лачените обувки на незнайния войн – реж. Рангел Вълчанов
  • Оркестър без име – реж. Людмил Кирков
  • Отклонение – реж. Тодор Стоянов, Гриша Островски
  • Последно лято – реж. Христо Христов
  • Преброяване на дивите зайци – реж. Едуард Захариев
  • Привързаният балон – реж. Бинка Желязкова
  • Ти, който си на небето – реж. Дочо Боджаков

 

 

ПРЕПОРЪЧИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА:

1.ДИМИТРОВ, Венец – Проблеми на операторското творчество, С., НАТФИЗ, 2002, И/З, 2008
2. ДИМИТРОВ, Мартин – Репортажът-художествен и информационен фактор във филмовото изкуство, С., АБ, 2003
3. КАРАЙОРДАНОВ, Георги – Кино и телевизионно операторско майсторство, БНТ, С.,
4. ЛАЗАРОВ, Николай – Изкуство и техника на визуалните ефекти”, С., Графимакс ООД, 2000
5. МАНОВ, Божидар – Теория на киноизображението, С., 1996
6. НИКОЛОВ, Георги – Съвременни аспекти на екранната пластика, ACTION, 2016
7. РАШЕВ, Емил – Светлината – техника, усещане, магия, Жокер медия ООД, 2008
8. СТОЕВА, Емилия – Визуалният брак между електронно и фотохимично кино, ACTION, С., 2009
9. ХАЛАЧЕВ, Любомир – Документалното киноизкуство и техника, С., Техника, 1993
10. ХАЛАЧЕВ, Любомир – Художници с кинокамера, С., Д-р П. Берон, 1988
11. ЯНЕВ, Теодор – Операторът като автор на изображението и работата му със светлина в съвременната технология, 2014г.