Основана: 1973

Образователна степен: Бакалавър

Продължителност: 4 години (8 семестъра)

Форма на обучение: Редовно

 

Ръководител на специалност “Филмово и телевизионно операторство”:

проф. д-р Мартин Димитров 

 

 

 

 

Водещи преподаватели:

доц. д-р Емил Рашев, проф. д-р Цветан Недков, гл. ас. д-р Здравко Ружев, проф. д-р Теодор Янев, ас. Тони Тодоров

 

1.ХАРАКТЕРИСТИКА НА СПЕЦИАЛНОСТТА

Филмовото и телевизионно операторство в НАТФИЗ разкрива художествената същност на една от най-важните професии в киното. Чрез светлина, движение на камерата, цвят и избор на кадър се изгражда визуален образ, който въздейства пряко и емоционално на зрителя.

Операторът създава лицето на филма. Докато режисьорът задава посоката и смисъла, операторът ги превежда на езика на образа. Той оформя атмосферата, стила и визуалната идентичност на всяка история, както в игралното кино, така и в телевизията и съвременните медии.

На снимачната площадка операторът координира работата на отделите: камера, осветление и грип, обединявайки усилията им в единна визуална концепция. Владее изкуството на визуалния разказ, като превръща сценария в силни, запомнящи се образи, които остават в съзнанието на публиката.

Обучението в кинофакултета на НАТФИЗ, „Екранни изкуства“, предлага структурирана академична среда, достъп до съвременна техника и менторство от активни професионалисти. Студентите изграждат портфолио, работят в екип с бъдещи режисьори и продуценти и развиват както техническите си умения, така и своя авторски почерк. Съчетанието от дисциплина, практика и творческа среда превръща обучението в реална стъпка към професионалното кино.

 

 

2. ОБУЧЕНИЕ

Обучението във Факултет „Екранни изкуства“ е само редовно и започва с общ интердисциплинарен първи курс, в който всички приети студенти, независимо от специалността, по която са класирани при приема, изучават единен учебен план.

През първата година студентите преминават през общообразователни, теоретични и практически дисциплини, които изграждат базови художествени, визуални и технически умения. Обучението включва теоретични модули, индивидуални упражнения, екипни работи и практически проекти, както и текущо оценяване.

 Профилиране след първи курс

След успешно завършване на първи курс студентите имат възможност да продължат обучението си в конкретен профил (специалност).

Студенти, които отговарят едновременно на следните условия:

  • средна оценка не по-ниска от 4.50 по дисциплините, свързани с желания профил;
  • среден годишен успех не по-нисък от 4.50;
  • средна оценка не по-ниска от 4.50 по Екипна работа,

имат право самостоятелно да изберат профил, в който да продължат обучението си от втори курс.

Студенти, които не покриват тези изисквания, получават професионална препоръка от преподавателска комисия. Препоръката включва между два и три възможни профила, съобразени с постигнатите резултати, умения и художествени интереси на студента. Окончателният избор винаги се прави от студента в рамките на предложените възможности.

Класиране по профили

Профилирането се осъществява на базата на бал, като класирането е в низходящ ред. Броят на местата във всеки профил се определя ежегодно. Студентите с по-висок бал избират първи, а при изчерпване на местата в даден профил останалите избират алтернативен профил.

Специализирана подготовка (II–IV курс)

След интердисциплинарното обучение в първи курс, приоритетите се фокусират върху операторската работа в документален и игрален филм, телевизионна реклама и музикални клипове, телевизионни риалити формати и студийни програми, и др.

Специализираната подготовка се фокусира в модули, посветени на операторство в игрални и документални филми, филмова и телевизионна оптика, въздушни и мобилни снимки, репортажно операторство, дигитални технологии, художествено осветление, кинетична композиция, подводно операторство, операторство на диви животни, операторско асистиране, методи и стандарти в цветното коригиране, специални операторски съоръжения, 2D и 3D визуални ефекти, специални визуални ефекти, видео-арт и др.

Надграждащите дисциплини са обединени в специализирани модули, включващи областите на философията, религията, литературата, театъра, музиката, изкуството, архитектурата, психологията, историята на киното, семиотиката и теорията на зрелищните изкуства.

Дипломиране

Студентите, изпълнили задълженията си по учебния план на специалността, се явяват на устен и писмен държавен изпит по специалността, както и на практическа дипломна защита с работата си като главни оператори в реализиран проект на студент по специалност „Филмова и телевизионна режисура“, не по-къс от 20 минути. Целта на обучението е да подготви главни оператори и асистент-оператори за всички жанрове на аудиовизията.

 

3. КВАЛИФИКАЦИЯ И РЕАЛИЗАЦИЯ

Завършилите придобиват образователно-квалификационна степен “Бакалавър”, с професионална квалификация “Филмов и телевизионен оператор” и възможност за работа в творческо-производствения процес в България и чужбина в реализацията на игрални филми и телевизионни сериали и адаптации, документални, корпоративни и учебни филми, музикални и рекламни клипове, онлайн продукция, видео и мултимедийни проекти, както и за продължаване на обучението си в образователно-квалификационна степен “Магистър”. В курса на обучение студентите се запознават с моделите на световната практика и с англоезичната професионална терминология, което им позволява да работят адекватно с чужди продукции или копродукции у нас и в чужбина.

 

4. ПРИЕМ

  1. При подаване на документите, всеки кандидат задължително депозира портфолио с творчески изяви (валидно за всички специалности едновременно). Целта на портфолиото е кандидатите да представят по най-добрия начин своите творчески възможности и естетически интереси. Всички материали трябва да бъдат качени и споделени в облачното пространство Google Drive в обем до 3 GB. В деня на изпита, всеки кандидат задължително носи със себе си и флашка, на която е дублирано депозираното портфолио.
  2. При подаване на документите, всеки кандидат подрежда по реда на желанието си всички специалности във факултет „Екранни изкуства“.Крайното класиране се извършва общо за всички кандидати. Получилите оценка по-ниска от среден (3.00) отпадат от участие в класирането.
  3. Приемният изпит във факултет “Екранни изкуства” се състои в събеседване с комисия (включваща декана и ръководителите на всички бакалавърски специалности) върху материалите от представеното портфолио. По време на събеседването, комисията може да възложи на кандидатите и практически задачи, за да получи по-задълбочена представа за техните умения, знания и художествена рефлективност.

 

ПОРТФОЛИОТО задължително съдържа автобиография на кандидата, представяща къде и кога е роден, какво образование е придобил и къде, какви материали предлага в портфолиото и защо, какви са причините за желанието му да получи образование в областта на аудиовизията в НАТФИЗ и какви са (според него) най-силните и най-слабите му личностни качества.

 

ПОРТФОЛИОТО може да съдържа:

  1. Литературни материали (сценарии, есета, стихотворения, разкази, пиеси, романи, анализи, рецензии и др.) във формат .pdf, които не надхвърлят общо 15 страници.
  2. Изобразителни материали (картини, рисунки, колажи, фотографии, архитектурни проекти, костюмни и декорни проекти, и др.) във формат .jpg, които не надхвърлят общо 20 броя.
  3. Звукови материали (авторска музика, звукови колажи, вокални и музикални изпълнения, и др.) във формат .mp3, които не надхвърлят общо времетраене от 10 минути.
  4. Аудиовизуални материали (игрални, документални, анимационни, хибридни и др. филми, ТВ жанрове и др.) във формат H.264 (.mp4), които не надхвърлят общо времетраене от 15 минути.

 

NB: Кандидати с подчертан интерес към областите „Филмово и ТВ операторство“ и „Фотография“ задължително депозират и 20 фотографии, ка­то резолю­ци­я­та на вся­ка от тях е не по-мал­ка от 300 dpi, при раз­мер 20х30 см. Не се допуска груба постпродукционна намеса, освен леки корекции на цвят, контраст и яркост. Не се допуска намеса на AI. Оригиналите в RAW формат трябва да бъдат качени на флашка и депозирани заедно с подадените документи. Ако кандидатът желае, може да представи и фотографии на фотохартия. За предимство се смята представянето на изображения, които показват умения в класическата филмова черно-бяла и цветна технология.

 

Пей­за­жи                     – 2 бро­я­

На­тюр­мор­ти              – 2 броя (по 1 при ес­тес­т­ве­но и при из­кус­т­ве­но ос­вет­ле­ние)

Ре­пор­та­жи                 – 2 бро­я ­(по 1 при ес­тес­т­ве­но и при из­кус­т­ве­но ос­вет­ле­ние)

Пор­т­ре­ти                    – 4 броя (по 2 при ес­тес­т­ве­но и при из­кус­т­ве­но ос­вет­ле­ние)

Фо­тог­раф­с­ка по­ре­ди­ца на сво­бод­на те­ма­ти­ка – 10 бро­я­ (номерирани от 1 до 10)

 

Вър­ху гър­ба на вся­ка фо­тог­ра­фия се от­бе­ляз­ват:

  1. Мяс­то и да­та на сни­ма­не (го­ди­на, ме­сец, ден).
  2. На­и­ме­но­ва­ние на фо­то­ка­ме­ра­та.
  3. На­и­ме­но­ва­ние на обек­ти­ва, свет­ло­си­ла­та и фо­кус­но­то раз­с­то­я­ние.
  4. Фил­т­ри и дру­ги оп­ти­чес­ки и ме­ха­ни­чес­ки прис­тав­ки.

 

ПРИМЕРНИ ЗАДАЧИ

1. Заснемете (със собствен фотоапарат или телефон, в рамките на 15 минути) в различни крупности и с движение предметна композиция с три обекта, зададени от комисията.

2. Заснемете (със собствен фотоапарат или телефон, в рамките на 30 минути) в различни крупности и с движение репортажна ситуация в обсег до 200 м. от НАТФИЗ.

3. Заснемете (със собствен фотоапарат или телефон, в рамките на 15 минути) в различни крупности и с движение портрет на зададен от комисията персонаж.

 

Забележка: отпада задължителното показване на фотографии на хартиен носител! Бройката от 20 фотографии по различни теми се запазва. Ако кандидатът (за операторство) показва видеоматериал, той е с времетраене до 3 мин. и задължително заснет в хоризонтален формат! Може да има до 3 видеоматериала.

 

ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ФИЛМИ за подготовка за всички профили в бакалавърска степен:

  • 12 разгневени мъже – реж. Сидни Люмет
  • Алегро нон тропо – реж. Бруно Бодзето
  • Амадеус – реж. Милош Форман
  • Амаркорд – реж. Федерико Фелини
  • Американска нощ – реж. Франсоа Трюфо
  • Американски прелести – реж. Сам Мендес
  • Ана Каренина – реж. Джо Райт
  • Ангелско сърце – реж. Алън Паркър
  • Английският пациент – реж. Антъни Мингела
  • Апартаментът – реж. Били Уайлдър
  • Апокалипсис сега – реж. Френис Форд Копола
  • Апокалипто – реж. Мел Гибсън
  • Африканската кралица – реж. Джон Хюстън
  • Ах, този джаз – реж. Боб Фоси
  • Барака – реж. Рон Фрике
  • Бартън Финк – реж. Итън и Джоел Коен
  • Берлин, симфония на големия град – реж. Валтер Рутман
  • Бони и Клайд – реж. Артър Пен
  • Бягството на пилето – реж. Ник Парк и Питър Лорд
  • Великата илюзия – реж. Жан Реноар
  • Великият диктатор – реж. Чарлз Чаплин
  • Великолепната седморка – реж. Джон Стърджес
  • Влюбеният Шекспир – реж. Джон Мадън
  • Военен фотограф – реж. Крисчън Фрай
  • Войната на семейство Роуз – реж. Дани де Вито
  • Възнаграждение за страха – реж. Анри-Жорж Клузо
  • Гладиатор – реж. Ридли Скот
  • Гравитация – реж. Алфонсо Куарон
  • Гражданинът Кейн – реж. Орсън Уелс
  • Дилижансът – реж. Джон Форд
  • До последен дъх – реж. Жан Люк Годар
  • Догвил – реж. Ларс фон Трир
  • Жега – реж. Майкъл Ман
  • Жената от пясъците – реж. Хероши Тешигахара
  • Животът е прекрасен – реж. Роберто Бенини
  • Завръщането – реж. Алехандро Гонзалес Иняриту
  • Иван Грозни – реж. Сергей Айзенщайн
  • Играта на играчките – реж. Джон Ласитър
  • Играчът – реж. Робърт Олтман
  • Извънземното – реж. Стивън Спилбърг
  • Изкуплението Шоушенк – реж. Франк Дарабонт
  • Имало едно време в Америка – реж. Серджо Леоне
  • Имало едно време на Запад – реж. Серджо Леоне
  • Казабланка – реж.Майкъл Къртиз
  • Калина алена – реж. Василий Шукшин
  • Коля – реж. Ян Сверак
  • Космическа одисея 2001 – реж. Стенли Кубрик
  • Крадци на велосипеди – реж. Виторио де Сика
  • Кратка среща – реж. Дейвид Лийн
  • Кръстникът – реж. Френсис Форд Копола
  • Ловът – реж. Томас Винтенберг
  • Метрополис – реж. Фриц Ланг
  • Мефисто – реж. Ищван Сабо
  • Механичен портокал – реж. Стенли Кубрик
  • Микрокосмос – реж. Клод Нурисдани, Мари Перену
  • Модерни времена – реж. Чарлз Чаплин
  • Мостовете на Медисън – реж. Клинт Истууд
  • Мулен Руж – реж. Баз Лурман
  • Нанук от Севера – реж. Робърт Флаерти
  • Не тъгувай! – реж. Георгий Данелия
  • Небето над Берлин – реж. Вим Вендерс
  • Невероятната съдба на Амели Пулен – реж. Жан-Пиер Жьоне
  • Незавършена пиеса за механично пиано – реж. Никита Михалков
  • Нетърпимост – реж. Дейвид Грифит
  • Нещо от сърце – реж. Френсис Форд Копола
  • Нос Страх – реж. Мартин Скорсезе
  • Някои го предпочитат горещо – реж. Били Уайлдър
  • Обикновен фашизъм – реж. Михаил Ром
  • Пеейки в дъжда – реж. Джийн Кели
  • Пепел и диамант – реж. Анджей Вайда
  • Пепел и сняг – реж. Грегори Голбърт
  • Песента на морето – реж. Том Мур
  • Пианото – реж. Джейн Кемпиън
  • Полет над кукувиче гнездо – реж. Милош Форман
  • Поляната с дивите ягоди – реж. Ингмар Бергман
  • Последният магнат – реж. Елия Казан
  • Походът на пингвините – реж. Люк Жаке
  • Принцеса Мононоке – реж. Хаяо Миядзаки
  • Психо – реж. Алфред Хичкок
  • Птиците – реж. Алфред Хичкок
  • Първичен инстинкт – реж. Пол Верховен
  • Пътят – реж. Федерико Фелини
  • Пътят на отмъщението – реж. Сам Мендес
  • Рашомон – реж. Акира Куросава
  • Рим – открит град – реж. Роберто Роселини
  • Седем – реж. Дейвид Финчър
  • Сиянието – реж. Стенли Кубрик
  • Солта на земята – реж. Вим Вендерс
  • Среднощен каубой – реж. Джон Шлезинджър
  • Строго охранявани влакове – реж. Иржи Менцел
  • Телма и Луиз – реж. Ридли Скот
  • Треска за злато – реж. Чарлз Чаплин
  • Триумф на волята – реж. Лени Рифенщал
  • Фани и Александър – реж. Ингмар Бергман
  • Фаренхайт 9/11 – реж. Майкъл Муур
  • Фотоувеличение – реж. Микеланджело Антониони
  • Цар Лъв – реж. Роджър Алърс, Роб Минкоф
  • Часовете – реж. Стивън Долдри
  • Човекът с киноапарата – реж. Дзига Вертов
  • Шофьор на такси – реж. Мартин Скорсезе

 

Класически български филми:

  • 24 часа дъжд – реж. Владислав Икономов
  • Kрадецът на праскови – реж. Въло Радев
  • Авантаж – реж. Георги Дюлгеров
  • Аз, Графинята – реж. Петър Попзлатев
  • Време разделно – реж. Людмил Стайков
  • Всичко е любов – реж. Борислав Шаралиев
  • Вчера – реж. Иван Андонов
  • Господин за един ден – реж. Николай Волев
  • Един снимачен ден – реж. Борислав Шаралиев
  • Звезди в косите, сълзи в очите – реж. Иван Ничев
  • Илюзия – реж. Людмил Стайков
  • Козият рог – реж. Методи Андонов
  • Куче в чекмедже – реж. Димитър Петров
  • Лачените обувки на незнайния войн – реж. Рангел Вълчанов
  • Оркестър без име – реж. Людмил Кирков
  • Отклонение – реж. Тодор Стоянов, Гриша Островски
  • Последно лято – реж. Христо Христов
  • Преброяване на дивите зайци – реж. Едуард Захариев
  • Привързаният балон – реж. Бинка Желязкова
  • Ти, който си на небето – реж. Дочо Боджаков

 

ПРЕПОРЪЧИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА:

  1. Димитров, В. Проблеми на операторското творчество. София: НАТФИЗ, 2002; И/З, 2008.
  2. Димитров, М. Репортажът – художествен и информационен фактор във филмовото изкуство. София: АБ, 2003.
  3. Карайорданов, Г. Кино и телевизионно операторско майсторство. София: БНТ.
  4. Лазаров, Н. Изкуство и техника на визуалните ефекти. София: Графимакс ООД, 2000.
  5. Манов, Б. Теория на киноизображението. София: б.и., 1996.
  6. Николов, Г. Съвременни аспекти на екранната пластика. София: ACTION, 2016.
  7. Рашев, Е. Светлината – техника, усещане, магия. София: Жокер Медия ООД, 2008.
  8. Стоева, Е. Визуалният брак между електронно и фотохимично кино. София: ACTION, 2009.
  9. Халачев, Л. Документалното киноизкуство и техника. София: Техника, 1993.
  10. Халачев, Л. Художници с кинокамера. София: Д-р Петър Берон, 1988.
  11. Янев, Т. Операторът като автор на изображението и работата му със светлина в съвременната технология. София: б.и., 2014.