Образование

Анна Топалджикова завършва специалност “Театрознание” във ВИТИЗ “Кр. Сарафов”. Защитава докторска дисертация на тема “Митът в българската драма” в Института по Изкуствознание към БАН през 1979г., доцентура на тема “Авторът в пространството на текста” в НАТФИЗ “Кр. Сарафов” през 2004 г. Получава научната степен „Доктор на науките” в НАТФИЗ “Кр. Сарафов” през 2009 г.

Професионална кариера 

Щатен преподавател е в НАТФИЗ “Кр. Сарафов” по История на българския театър и по Драматургия за съвременен театър.
Занимава се с театрална критика. Член е на редколегията на театралното списание “Homo Ludens”.

Получава наградата за театрална критика на Съюза на артистите – 1982 г. и 2000 г. 
Участва в многобройни семинари, конференции и различни форуми, посветени на драматургията и театъра.

Член е на Сдружението на театроведите към САБ и на Международната организация на театралните критици.
Издава книги в областта на история и теория на театъра.
Пише театрална драматургия, пиеси за радиотеатър, излъчени от радио “Хр. Ботев”, проза.

Книги в областта на историята и теорията на театъра:

1. “НЕОБХОДИМОТО ЧУДО” (“Митът в българската драма”), 1980г.
2. “АВТОРЪТ В ПРОСТРАНСТВОТО НА ТЕКСТА”, 2003 г.

3. „РАЗРИВИ И НОВИ ПОСОКИ. БЪЛГАРСКИЯТ ТЕАТЪР ОТ СРЕДАТА НА 50-те ДО КРАЯ НА 60-те”  Петко Венедиков, С., 2009.

книга с пиеси
„РЕЕЩИ СЕ ГЛЕДНИ ТОЧКИ” , 2006г. ( издадена с конкурс на Национален център за театър), която съдържа пиесите „Никой не отговаря на сьомгата (Без отговор)”, „Пасианс”, „Реещи се гледни точки”, “Аз, Исмена”, “Отражението”.

Пиесата „Отражението” е поставена в Народен театър „Иван Вазов” (съвместна продукция с Френския културен институт в София), режисьор – Елена Цикова, премиера – март, 2001 г.

роман
„ЛЕДОВЕТЕ”, 2007