Анимация и филмов дизайн

Образователна степен: Бакалавър

Продължителност: 4 години (8 семестъра)

Форма на обучение: Редовно 

Ръководител на специалност “Анимация и филмов дизайн”

проф. д-р Радостина Нейкова

Преподавателски екип:

проф. Надежда Маринчевска (История на българското анимационно кино), проф. д-р Елена Тренчева (Основи на филмовия и телевизионен дизайн, Визуален дизайн на сценарен проект, Костюмография), ас. Симеон Сокеров (Анимационен типаж, Анимационен декор, Технология на анимационния филм, 3D Анимационен софтуер, Моделиране за 3D анимация, Текстуриране за 3D анимация, Ригване, Анимиране и рендъринг за 3D анимация, Постпродукция на 3D анимация), ас. Свилен Димитров (Технология на анимационния филм, Анимационна миниатюра, Анимиране), доц. д-р Господин Неделчев(Дипломен проект: анимиране на кадър, Пострподукция), гл. ас. д-р Бояна Бъчварова (Декоростроене, Организация на работнияпроцес на терен), Теодор Ушев (Пространствено моделиране), Христо Караиванов (Рисуване, Живопис), ас. Пеньо Киряцов (Производствени модели в анимационни форми), доц. Фернандо Галрито (Експериментална анимация), доц. д-р Цветелина Цветкова (Звук и музика в анимационния филм), Златка Декова (Пластична анатомия), доц. Златин Радев (Създаване и анимиране на куклен типаж), проф. д-р Радостина Нейкова (Анимационна драматургия, Естетика на анимационното кино), проф. д.н. Мирослав Дачев (Семиотика, Световна култура), проф. д-р Светлана Стойчева-Андерсън (Световна култура), доц. д-р Ивайло Костов (Световна култура), ст. пр. Нели Димитрова (Основи на драматургията) и др.

1. ХАРАКТЕРИСТИКА НА СПЕЦИАЛНОСТТА

2. ОБУЧЕНИЕ

Обучението в специалност „Анимация и филмов дизайн“ е високо специализирано и последователно изградено в рамките на четиригодишна програма, която обединява художествена подготовка, теоретични знания, технологични умения и практически производствен опит. То съчетава класическите основи на изобразителното изкуство с професионалните стандарти на съвременното анимационно и филмово производство.

Още от първи курс студентите навлизат едновременно в основите на аудиовизуалния език и в специфичните дисциплини на анимацията и филмовия дизайн. Изучават се режисьорски изразни средства, композиция на кадъра, монтаж, звук, сториборд и визуална концепция, както и основи на анимационните изразни средства, създаване на персонаж и декор, рисуване, пластична анатомия, фотография, история на костюма и работа със специализиран  софтуер. Практическите задачи са насочени към изграждане на умения за създаване на персонаж и среда и към първи стъпки в анимационното мислене.

През следващите години обучението се задълбочава в последователни специализирани модули. Студентите усвояват 2D анимация, анимационно движение, разработване на анимационен типаж и декор, сториборд, аниматик и лейаут, както и цялостната технология на създаване на анимационен филм. Паралелно се развиват умения за визуален дизайн на сценарен проект – среда, персонаж и реквизит, както и работа със звук и музика в анимацията. Включени са дисциплини, свързани с производствените модели в анимационното кино и естетиката на анимацията.

В трети курс програмата преминава към разширена специализация, включваща 3D моделиране и 3D анимация, текстуриране, визуална концепция и постпродукция, експериментална анимация, визуални ефекти и специализирани уъркшопи. Студентите работят върху комплексни проекти, които обединяват драматургия, визуална концепция и техническа реализация. Обучението включва и дисциплини, свързани с костюмография, сценографски решения и визуален дизайн за игрално кино и обемна анимация, както и работа с нови технологии като 3D принтиране.

През четвърти курс фокусът е върху реализацията на цялостен авторски проект. Студентите преминават през всички етапи на създаване на куклен или анимационен филм или визуална концепция за филмов проект – проектиране, работа в материал, анимиране и постпродукция. Провеждат се специализирани уъркшопи и интензивна практическа работа в екипна среда, максимално близка до реалния производствен процес. Обучението е съпътствано от теоретични дисциплини като история на анимационното и българското кино, история на киното, световна култура, естетика и драматургия, които изграждат широк културен контекст и подпомагат формирането на авторска позиция.

Програмата завършва с дипломиране чрез разработване и защита на дипломен проект – кратък анимационен филм или визуална концепция и дизайн за игрален филм. Дипломният проект включва анализ, концепция, постановъчна организация, практическа реализация и постпродукция и се защитава пред държавна изпитна комисия.

3. КВАЛИФИКАЦИЯ И РЕАЛИЗАЦИЯ

Завършилите придобиват образователната степен “Бакалавър“ с професионална квалификация „Художник – анимация и дизайн“ и възможност за работа в творческо-производствения процес в България и чужбина по цялата верига на създаване на анимационно кино, като специалисти в превизуализацията и дизайна в областта на филмовото и телевизионно производство, в новите медии и геймърската индустрия, в реализацията на хибридни филми и телевизионни сериали, корпоративни и учебни филми, музикални и рекламни клипове, онлайн продукция, видео и мултимедийни проекти. Както и да продължат своето образование в образователно-квалификационна степен “Магистър”. В курса на обучение студентите се запознават с моделите на световната практика, минават модули с международно признати професионалисти в сферата на анимационното кино и с англоезичната професионална терминология, което им позволява да работят адекватно с чужди продукции или копродукции у нас и в чужбина.

3. ПРИЕМ

1. При подаване на документите, всеки кандидат задължително депозира портфолио с творчески изяви (валидно за всички специалности едновременно).Целта на портфолиото е кандидатите да представят по най-добрия начин своите творчески възможности и естетически интереси. Всички материали трябва да бъдат качени и споделени в облачното пространство Google Drive в обем до 3 GB. В деня на изпита, всеки кандидат задължително носи със себе си и флашка, на която е дублирано депозираното портфолио.
2. При подаване на документите, всеки кандидат подрежда по реда на желанието си всички специалности във факултет „Екранни изкуства“.Крайното класиране се извършва общо за всички кандидати. Получилите оценка по-ниска от среден (3.00) отпадат от участие в класирането.
3. Приемният изпит във факултет “Екранни изкуства” се състои в събеседване с комисия (включваща декана и ръководителите на всички бакалавърски специалности) върху материалите от представеното портфолио. По време на събеседването, комисията може да възложи на кандидатите и практически задачи, за да получи по-задълбочена представа за техните умения, знания и художествена рефлективност.

ПОРТФОЛИОТО задължително съдържа автобиография на кандидата, представяща къде и кога е роден, какво образование е придобил и къде, какви материали предлага в портфолиото и защо, какви са причините за желанието му да получи образование в областта на аудиовизията в НАТФИЗ и какви са (според него) най-силните и най-слабите му личностни качества.

ПОРТФОЛИОТО може да съдържа:

1. Литературни материали (сценарии, есета, стихотворения, разкази, пиеси, романи, анализи, рецензии и др.) във формат .pdf, които не надхвърлят общо 15 страници.
2. Изобразителни материали (картини, рисунки, колажи, фотографии, архитектурни проекти, костюмни и декорни проекти, и др.) във формат .jpg, които не надхвърлят общо 20 броя.
3. Звукови материали (авторска музика, звукови колажи, вокални и музикални изпълнения, и др.) във формат .mp3, които не надхвърлят общо времетраене от 10 минути.
4. Аудиовизуални материали (игрални, документални, анимационни, хибридни и др. филми, ТВ жанрове и др.) във формат 264 (.mp4), които не надхвърлят общо времетраене от 15 минути.

NB: Кандидати с подчертан интерес към областите „Филмово и ТВ операторство“ и „Фотография“ задължително депозират и 20 фотографии на фо­то­хар­тия, ка­то резолю­ци­я­та на вся­ка от тях е не по-мал­ка от 300 dpi, при раз­мер 20х30 см. За предимство се смята представянето на фотографии, които показват умения в класическата филмова черно-бяла и цветна технология. Оригиналите в RAW формат трябва да бъдат качени на флашка и депозирани заедно с хартиените копия.

Пей­за­жи                     – 2 бро­я­

На­тюр­мор­ти              – 2 броя (по 1 при ес­тес­т­ве­но и при из­кус­т­ве­но ос­вет­ле­ние)

Ре­пор­та­жи                 – 2 бро­я ­(по 1 при ес­тес­т­ве­но и при из­кус­т­ве­но ос­вет­ле­ние)

Пор­т­ре­ти                    – 4 броя (по 2 при ес­тес­т­ве­но и при из­кус­т­ве­но ос­вет­ле­ние)

Фо­тог­раф­с­ка по­ре­ди­ца на сво­бод­на те­ма­ти­ка – 10 бро­я­ (номерирани от 1 до 10)

Вър­ху гър­ба на вся­ка фо­тог­ра­фия се от­бе­ляз­ват:

1. Мяс­то и да­та на сни­ма­не (го­ди­на, ме­сец, ден).
2. На­и­ме­но­ва­ние на фо­то­ка­ме­ра­та.
3. На­и­ме­но­ва­ние на обек­ти­ва, свет­ло­си­ла­та и фо­кус­но­то раз­с­то­я­ние.
4. Фил­т­ри и дру­ги оп­ти­чес­ки и ме­ха­ни­чес­ки прис­тав­ки.

ПРИМЕРНИ ЗАДАЧИ

1. Нарисувайте (в рамките на 15 минути) три различни физически пози и състояния на предварително зададен типаж.
2. Разкажете (след 15 минути съсредоточаване) сюжет за кратък анимационен филм по следното заг­ла­вие:

• • Страшна смешка
  • Бутилката
  • Морскосиньо

3. Довършете (в рамките на 15 минути) започнатата карикатура.

ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ФИЛМИ за подготовка за всички профили в бакалавърска степен:

• 12 разгневени мъже – реж. Сидни Люмет
• Алегро нон тропо – реж. Бруно Бодзето
• Амадеус – реж. Милош Форман
• Амаркорд – реж. Федерико Фелини
• Американска нощ – реж. Франсоа Трюфо
• Американски прелести – реж. Сам Мендес
• Ана Каренина – реж. Джо Райт
• Ангелско сърце – реж. Алън Паркър
• Английският пациент – реж. Антъни Мингела
• Апартаментът – реж. Били Уайлдър
• Апокалипсис сега – реж. Френис Форд Копола
• Апокалипто – реж. Мел Гибсън
• Африканската кралица – реж. Джон Хюстън
• Ах, този джаз – реж. Боб Фоси
• Барака – реж. Рон Фрике
• Бартън Финк – реж. Итън и Джоел Коен
• Берлин, симфония на големия град – реж. Валтер Рутман
• Бони и Клайд – реж. Артър Пен
• Бягството на пилето – реж. Ник Парк и Питър Лорд
• Великата илюзия – реж. Жан Реноар
• Великият диктатор – реж. Чарлз Чаплин
• Великолепната седморка – реж. Джон Стърджес
• Влюбеният Шекспир – реж. Джон Мадън
• Военен фотограф – реж. Крисчън Фрай
• Войната на семейство Роуз – реж. Дани де Вито
• Възнаграждение за страха – реж. Анри-Жорж Клузо
• Гладиатор – реж. Ридли Скот
• Гравитация – реж. Алфонсо Куарон
• Гражданинът Кейн – реж. Орсън Уелс
• Дилижансът – реж. Джон Форд
• До последен дъх – реж. Жан Люк Годар
• Догвил – реж. Ларс фон Трир
• Жега – реж. Майкъл Ман
• Жената от пясъците – реж. Хероши Тешигахара
• Животът е прекрасен – реж. Роберто Бенини
• Завръщането – реж. Алехандро Гонзалес Иняриту
• Иван Грозни – реж. Сергей Айзенщайн
• Играта на играчките – реж. Джон Ласитър
• Играчът – реж. Робърт Олтман
• Извънземното – реж. Стивън Спилбърг
• Изкуплението Шоушенк – реж. Франк Дарабонт
• Имало едно време в Америка – реж. Серджо Леоне
• Имало едно време на Запад – реж. Серджо Леоне
• Казабланка – реж. Тони Къртис
• Калина алена – реж. Василий Шукшин
• Коля – реж. Ян Сверак
• Космическа одисея 2001 – реж. Стенли Кубрик
• Крадци на велосипеди – реж. Виторио де Сика
• Кратка среща – реж. Дейвид Лийн
• Кръстникът – реж. Френсис Форд Копола
• Ловът – реж. Томас Винтенберг
• Метрополис – реж. Фриц Ланг
• Мефисто – реж. Ищван Сабо
• Механичен портокал – реж. Стенли Кубрик
• Микрокосмос – реж. Клод Нурисдани, Мари Перену
• Модерни времена – реж. Чарлз Чаплин
• Мостовете на Медисън – реж. Клинт Истууд
• Мулен Руж – реж. Баз Лурман
• Нанук от Севера – реж. Робърт Флаерти
• Не тъгувай! – реж. Георгий Данелия
• Небето над Берлин – реж. Вим Вендерс
• Невероятната съдба на Амели Пулен – реж. Жан-Пиер Жьоне
• Незавършена пиеса за механично пиано – реж. Никита Михалков
• Нетърпимост – реж. Дейвид Грифит
• Нещо от сърце – реж. Френсис Форд Копола
• Нос Страх – реж. Мартин Скорсезе
• Някои го предпочитат горещо – реж. Били Уайлдър
• Обикновен фашизъм – реж. Михаил Ром
• Пеейки в дъжда – реж. Джийн Кели
• Пепел и диамант – реж. Анджей Вайда
• Пепел и сняг – реж. Грегори Голбърт
• Песента на морето – реж. Том Мур
• Пианото – реж. Джейн Кемпиън
• Полет над кукувиче гнездо – реж. Милош Форман
• Поляната с дивите ягоди – реж. Ингмар Бергман
• Последният магнат – реж. Елия Казан
• Походът на пингвините – реж. Люк Жаке
• Принцеса Мононоке – реж. Хаяо Миядзаки
• Психо – реж. Алфред Хичкок
• Птиците – реж. Алфред Хичкок
• Първичен инстинкт – реж. Пол Верховен
• Пътят – реж. Федерико Фелини
• Пътят на отмъщението – реж. Сам Мендес
• Рашомон – реж. Акира Куросава
• Рим – открит град – реж. Роберто Роселини
• Седем – реж. Дейвид Финчър
• Сиянието – реж. Стенли Кубрик
• Солта на земята – реж. Вим Вендерс
• Среднощен каубой – реж. Джон Шлезинджър
• Строго охранявани влакове – реж. Иржи Менцел
• Телма и Луиз – реж. Ридли Скот
• Треска за злато – реж. Чарлз Чаплин
• Триумф на волята – реж. Лени Рифенщал
• Фани и Александър – реж. Ингмар Бергман
• Фаренхайт 9/11 – реж. Майкъл Муур
• Фотоувеличение – реж. Микеланджело Антониони
• Цар Лъв – реж. Роджър Алърс, Роб Минкоф
• Часовете – реж. Стивън Долдри
• Човекът с киноапарата – реж. Дзига Вертов
• Шофьор на такси – реж. Мартин Скорсезе

Класически български филми:

• 24 часа дъжд – реж. Владислав Икономов
• Kрадецът на праскови – реж. Въло Радев
• Авантаж – реж. Георги Дюлгеров
• Аз, Графинята – реж. Петър Попзлатев
• Време разделно – реж. Людмил Стайков
• Всичко е любов – реж. Борислав Шаралиев
• Вчера – реж. Иван Андонов
• Господин за един ден – реж. Николай Волев
• Един снимачен ден – реж. Борислав Шаралиев
• Звезди в косите, сълзи в очите – реж. Иван Ничев
• Илюзия – реж. Людмил Стайков
• Козият рог – реж. Методи Андонов
• Куче в чекмедже – реж. Димитър Петров
• Лачените обувки на незнайния войн – реж. Рангел Вълчанов
• Оркестър без име – реж. Людмил Кирков
• Отклонение – реж. Тодор Стоянов, Гриша Островски
• Последно лято – реж. Христо Христов
• Преброяване на дивите зайци – реж. Едуард Захариев
• Привързаният балон – реж. Бинка Желязкова
• Ти, който си на небето – реж. Дочо Боджаков

ПРЕПОРЪЧИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА

1. Аристотел. За поетическото изкуство. София: Наука и изкуство, 1975.
2. Бешков, Илия. Словото на Бешков. Варна: Георги Бакалов, 1981.
3. Герчева, Красимира. Феноменът българска анимация. София: Наука и изкуство, 1983.
4. Маринчевска, Н. Анимационните хибриди. София: Титра, 2015.
5. Маринчевска, Н. Българско анимационно кино 1915–1995. София: Колибри, 2001.
6. Маринчевска, Н. Квадрати на въображението. София: Титра, 2005.
7. Нейкова, Р. Комиксът на съвременния екран. София: Изд. „Проф. Петко Венедиков“, 2009.
8. Нейкова, Р. Съвременно детско кино. София: Изд. „Проф. Петко Венедиков“, 2016.
9. Попова, Невелина. Драматургичното пространство на анимацията. София: НБУ, 2016.
10. Проп, Владимир. Морфология на приказката. София: Захари Стоянов, 2001.
11. Animation World Network. Celebrating the Art, Craft and Business of Animation.
12. Laybourne, Kit. The Animation Book. New York: Three Rivers Press, 1998.
13. Purves, Barry. Stop Motion: Passion, Process and Performance. London: Focal Press, 2008.
14. Taylor, Richard. Encyclopedia of Animation Techniques. London: Focal Press, 1996.
15. Whitaker, Harold. Timing for Animation. London: Focal Press Limited, 1981.

ПРЕПОРЪЧИТЕЛНИ ФИЛМИ

1. Фантазия (Fantasia). Реж. Норман Фъргюсън, Джеймс Алгар, Самюел Армстронг, Форд Бийби, Джим Хандли, Уилфред Джаксън, Пол Сатърфийлд. САЩ, 1940.
2. Бамби (Bambi). Реж. Джеймс Алгар, Самюел Армстронг, Бил Робъртс, Пол Сатърфийлд, Дейвид Ханд, Греъм Хейд, Норман Райт. САЩ, 1942.
3. Гръмоотводът. Реж. Тодор Динов. България, 1962.
4. Маргаритка. Реж. Тодор Динов. България, 1965.
5. Умно село. Реж. Доньо Донев. България, 1972.
6. Тримата глупаци. Реж. Доньо Донев. България, 1972–1993.
7. Февруари. Реж. Стоян Дуков. България, 1978.
8. Пасторал. Реж. Слав Бакалов. България, 1980.
9. Консервфилм. Реж. Златин Радев. България, 1990.
10. Вертикални линии. Реж. Норман Макларън. Канада, 1960.
11. Старецът и морето (The Old Man and the Sea). Реж. Александър Петров. Русия, 1999.
12. Шрек (Shrek). Реж. Андрю Адамсън и Вики Дженсън. САЩ, 2001.
13. Валс с Башир (Waltz with Bashir). Реж. Ари Фолман. Израел, 2008.
14. Дневник. Реж. Неделко Драгич. Югославия, 1975.
15. Измерения на диалога. Реж. Ян Шванкмайер. Чехословакия, 1982.
16. Чико и Рита (Chico & Rita). Реж. Фернандо Труеба. Великобритания / Испания, 2010.
17. Отнесена от духовете (Spirited Away). Реж. Хаяо Миядзаки. Япония, 2001.
18. Триплетите от Белвил (Les Triplettes de Belleville). Реж. Силвен Шоме. Франция / Канада / Белгия, 2003.
19. Father and Daughter. Реж. Михаел Дюдок де Вит. Нидерландия / Великобритания, 2000.
20. Das Rad. Реж. Крис Щенер, Арвид Юибел, Хайди Витлингер. Германия, 2001.
21. Мадам Тутли-Путли (Madame Tutli-Putli). Реж. Крис Лейвис, Мациек Шчербовски. Канада, 2007.
22. Един обикновен ден. Реж. Бил Плимптън. САЩ, 1991.
23. Летящият човек (The Flying Man). Реж. Джордж Дънинг. Великобритания, 1962.
24. Парад. Реж. Христо Топузанов. България, 1960.
25. Параходчето Уили (Steamboat Willie). Реж. Уолт Дисни. САЩ, 1928.
26. Таралежче в мъглата. Реж. Юрий Норщейн. СССР, 1975.
27. Трио Белвил. Реж. Силвен Шоме. Франция / Канада / Белгия, 2003.
28. Потоп. Реж. Гинтс Зилбалодис. Латвия, 2024.
29. Персеполис. Реж. Маржан Сатрапи и Венсан Пароно. Франция, 2007.