Основана: 2016

Образователна степен: Бакалавър

Продължителност: 4 години (8 семестъра)

Форма на обучение: Редовно

 

Ръководител на специалността:

доц. д-р Валерия Крачунова-Попова

 

 

 

 

Преподавателски екип:

 

Преподавателски екип:

проф. д-р Станислав Семерджиев (Основи на драматургията, Световна култура), проф. д-р Дочо Боджаков (Основи на филмовата и телевизионна режисура), проф. д-р Светослав Овчаров (Основи на филмовата и телевизионна режисура), д-р Радослав Камбуров (Основи на филмовата и телевизионна режисура), Мартин Геновски (Основи на филмовата и телевизионна режисура), Мария Аверина (Основи на филмовата и телевизионна режисура), Боя Харизанова (Основи на филмовата и телевизионна режисура), доц. д-р Емил Рашев (Основи на филмовото и телевизионно операторство), проф. д-р Теодор Янев (Основи на филмовото и телевизионно операторство), проф. д-р Емилия Стоева (Основи на филмовото и телевизионно операторство, Терминологичен английски език), д-р Красимир Стоичков (Основи на филмовото и телевизионно операторство), Здравко Ружев (Основи на филмовото и телевизионно операторство), Христо Бозаджиев (Основи на филмовото и телевизионно операторство), Петър Ненов (Основи на филмовото и телевизионно операторство), д-р Андрей Рашев (Основи на филмовото и телевизионно операторство), Пламен Ботовски (Основи на филмовото и телевизионно операторство), доц. д-р Валентина Фиданова-Коларова (Основи на филмовия и телевизионен монтаж), доц. Росица Илиева (Основи на филмовия и телевизионен монтаж), инж. Димитър Стойчев (Основи на филмовия и телевизионен монтаж), доц. д-р Нина Алтъпармакова (Основи на филмовия и телевизионен монтаж), Андреа-Никол Костова (Основи на филмовия и телевизионен монтаж), Любослав Бонев (Основи на филмовия и телевизионен монтаж), Зина Начева (Основи на филмовия и телевизионен монтаж), доц. д-р Валерия Крачунова-Попова (Основи на филмовия и телевизионен звук, Звукозапис и монтаж на фоли ефекти, Слухов тренинг, Дублаж, Звуков дизайн на сценарния проект), доц. д-р Павел Стефанов (Основи на филмовия и телевизионен звук, Звукозапис и монтаж на музика, Елементарна теория на музиката, Инструментознание, Акустика), д-р Цветелина Цветкова (Основи на филмовия и телевизионен звук, Звукозапис и монтаж на музика, Многоканално смесване, Модулация на звуковите сигнали), Стефан Македонски (Основи на филмовия и телевизионен звук, Звукотехника, Студийна техника, Броадкастинг, Монтажен софтуер ProTools), Десислава Георгиева (Основи на филмовия и телевизионен звук, Елементарна теория на музиката, Инструментознание), Ивайло Нацев (Основи на филмовия и телевизионен звук), Георги Пенков (Основи на филмовия и телевизионен звук), доц. д-р Елена Тренчева (Основи на филмовия и телевизионен дизайн), д-р Бояна Бъчварова (Основи на филмовия и телевизионен дизайн), Христо Караиванов (Основи на филмовия и телевизионен дизайн), Десислава Банкова (Основи на филмовия и телевизионен дизайн), Ива Петкова (Основи на филмовия и телевизионен дизайн), Елена Мишева (Основи на филмовия и телевизионен дизайн), доц. Владислав Будинов (Основи на анимационното кино), доц. д-р Господин Неделчев (Основи на анимационното кино), д-р Пеню Кирацов (Основи на анимационното кино), Ивайло Сеферов (Основи на анимационното кино), доц. д-р Красимир Андонов (Основи на фотографията), доц. Иглена Русева (Основи на фотографията), доц. д-р Александър Нишков (Основи на фотографията), Крикор Ванлян (Основи на фотографията), Мариана Жижанова (Основи на фотографията), Таня Дечева (Основи на фотографията), Димитър Владимиров (Основи на фотографията), доц. д-р Ема Константинова (Основи на филмовото и телевизионно продуцентство), д-р Христо Бонев (Основи на филмовото и телевизионно продуцентство), д-р Аспарух Николов (Основи на филмовото и телевизионно продуцентство), Петър Харизанов (Основи на филмовото и телевизионно продуцентство), Иво Николов (Основи на филмовото и телевизионно продуцентство), проф. д.н. Мая Димитрова (Основи на екранните изследвания и журналистиката, Американско кино, Западноевропейско кино), Ирина Иванова (Основи на екранните изследвания и журналистиката), проф. д.н. Владимир Игнатовски (Теория на зрелищните изкуства), проф. д.н. Божидар Манов (Естетика на документалното кино), доц. Юрий Дачев (Принципи на ТВ журналистика), доц. д-р Красимира Герчева (Естетика на анимационното кино), доц. д-р Иван Иванов (Руско кино, Балканско кино, Източноевропейско кино), доц. д-р Андроника Мартонова (Азиатско кино), Боряна Матеева (Латиноамериканско кино), д-р Красимир Кастелов (Българско кино, Увод в историята на киното), д-р Яна Джарова-Караколева (ТВ риалити формати), проф. д-р Калин Гайдаров (Психология на личността, Детска психология, Социална психология), Нели Димитрова (Основи на драматургията), Николай Йорданов (Основи на драматургията, ТВ риалити формати), Александра Петкова (Основи на драматургията), проф. д.н. Мирослав Дачев (Семиотика, Световна култура), проф. д-р Светлана Стойчева-Андерсън (Световна култура), доц. д-р Ивайло Костов (Световна култура), доц. д-р Бойка Доневска (Световна култура), доц. д-р Румяна Евтимова (Световна култура), проф. д. н. Камелия Николова (Световна култура), проф. д-р Милена Братоева (Световна култура), доц. д-р Борис Минков (Световна култура), проф. д-р Юри Стоянов (Световна култура), проф. д-р Мадлен Данова (Световна култура), доц. д-р Валентина Ганева-Маразова (Световна култура), проф. д-р Юлиан Куюмджиев (Световна култура), доц. д-р Росен Русев (Световна култура), проф. д-р Калина Стефанова (Световна култура), доц. д-р Марияна Лазарова (Авторски и сродни права в аудиовизията), инж. Живко Иванов (Основи на визуалните ефекти), Иван Андреев (Микрофони и звукозаписна техника на терен), Александър Симеонов (Микрофони и звукова техника на терен), Георги Стрезов (Екранна музика);

 

1. ХАРАТЕРИСТИКА НА СПЕЦИАЛНОСТТА

Целта на обучението е да подготви звукорежисьори, звукооформители, микрофони техници, асистенти по звукозапис и звукообработка за всички жанрове на аудиовизията. След интердисциплинарното обучение в първи курс, приоритетите се фокусират върху работата със звука и музиката в документален и игрален филм, телевизионна реклама и музикални клипове, телевизионни риалити формати и студийни програми, и др.



Специализираната подготовка се фокусира в модули, посветени на: звукотехника, звукозапис и монтаж на фоли ефекти, звукозапис и монтаж на музика, студийна техника, броудкастинг, монтажен софтуер, микрофони и звукозаписна техника на терен, звуков дизайн на сценарния проект, екранна музика, инструментознание, акустика, дублаж, и др.

Надграждащите дисциплини са обединени в специализирани модули, включващи областите на философията, религията, литературата, театъра, музиката, изкуството, архитектурата, психологията, историята на киното, семиотиката и теорията на зрелищните изкуства.


 

2. ОБУЧЕНИЕ

Обучението е само редовно, с продължителност 4 години. Студентите, изпълнили задълженията си по учебния план на специалността, се явяват на устен и писмен държавен изпит по специалността, както и на практическа дипломна защита с работата си като звукорежисьори в проект на студент по специалност „Филмова и телевизионна режисура“, не по-къс от 20 минути.

 

3. КВАЛИФИКАЦИЯ И РЕАЛИЗАЦИЯ

Завършилите придобиват образователно-квалификационна степен “Бакалавър” с професионална квалификация  “Филмов и телевизио­нен звукорежисьор” и възможност за работа в творческо-производствения процес в България и чужбина в реализацията на игрални филми и телевизионни сериали и адаптации, документални, корпоративни и учебни филми, музикални и рекламни клипове, онлайн продукция, видео и мултимедийни проекти, както и за продължаване на обучението си в образователно-квалификационна степен “Магистър”.­ В курса на обучение студентите се запознават с моделите на световната практика и с англоезичната професионална терминология, което им позволява да работят адекватно с чужди продукции или копродукции у нас и в чужбина.

­

 

 


 

4. ПРИЕМ

При подаването на документите кандидатите задължително депозират комплектувано портфолио. То може да съдържа: сценарии, есета, стихотворения, разкази, пиеси, романи, картини, рисунки, фотографии, филми, авторска музика, изпълнения на песни и музикални инструменти, записи на музикални участия и други художествени материали по избор на кандидата. Литературните материали трябва да са във формат PDF и да не надвишават 5 страници. Изобразителните материали трябва да са във формат JPG. Аудиовизуалните материали трябва да са във формат MP-4 и да не надхвърлят общо времетраене от 10 минути. Звуковите материали трябва да са във формат МР-3 и да не надхвърлят общо времетраене от 10 минути. Целта на портфолиото е да представи максимално подробно възможностите на кандидат-студентите, техните интереси, художествени пристрастия и кръгозор. При приемане на документите, портфолиото се запечатва в плик с името на кандидата. Всички материали трябва да бъдат ъплоудвани и в облачното пространство Google Drive с лимит на обема до 3 GB.

 

І кръг – практически изпит (анонимен)

Първа част – тест за проверка на слуха на кандидатите. Продължителност: 15 минути. Тестът включва пет слухови задачи с продължителност до две минути всяка.

Примерни задачи:

  1. Проверка за идентифициране на музикални инструменти. Кандидатите слушат музикален откъс за соло инструмент и трябва да определят какъв е инструментът.
  2. Установяване на промени в темпото. На кандидатите се пуска запис на метроном с промяна в темпото (например: бързо-бавно-бързо). Кандидатите трябва да определят промяната.
  3. Установяване на корекции в динамичния диапазон на музикален откъс. Кандидатите слушат музикален откъс, в който има три умишлено монтирани промени в нивото (например: силна динамика – тиха динамика – силна динамика). Кандидатите трябва да определят корекцията.
  4. Откриване на дефекти във фонограмата. Кандидатите слушат три пъти един и същи запис – първият път без дефекти, следващите два пъти – с отчетливи дефекти (например: пукане, пращене, липсващи части и пр.) Кандидатите трябва да опишат дефектите.
  5. Откриване на промени в честотната характеристика на музикален откъс. Кандидатите слушат веднъж откъса без корекции, след това два пъти с нанесена с еквилайзер корекция в областта на ниски или високи честоти. Кандидатите избират между четири възможни отговора: а) корекцията повдига ниски честоти; б) корекцията повдига високи честоти; в) корекцията изрязва ниски честоти; г) корекцията изрязва високи честоти.

Втора част: тест за проверка на базови познания по физика и физиология на слуха. Продължителност 15 минути. Кандидатите отговарят на 10 въпроса, измежду материала, изучаван в часовете по физика в девети клас и свързан с познаване на физическата природа на звука. Проверяват се познанията на кандидатите за източници на звук, звукови вълни в различни среди, интензитет на звука, ултразвук и инфразвук, отражение и поглъщане на звука, звукът като носител на информация, и др.

Трета част: Кандидатите получават монтиран етюд без фонограма, с продължителност до 2 минути, както и набор от музикални композиции и звуци, които трябва да изберат и подложат под изображението, с техническата помощ на монтажист от НАТФИЗ. Монтираният етюд и музикално-звуковият набор са еднакви за всички кандидати. Продължителност: 120 минути.

Получилите обща оценка от трите части, по-ниска от среден (3.00) отпадат от участие във втори кръг.

 

ІІ кръг – устен изпит

Озвучените етюди на допуснатите до II кръг кандидати се гледат от комисия, задължително включваща ректора, декана на факултет „Екранни изкуства“ и ръководителите на всички специалности във факултета. Кандидатите присъстват на прожекцията, след която анализират резултатите и отговарят на въпроси, свързани с избора им на звуци и музика, вплитането им в драматургията на повествованието, евентуалните технически несъвършенства на резултата и причините за тях. Комисията разговаря с кандидатите и върху материалите от представеното портфолио. Целта на този кръг е да се получи задълбочена представа за възможностите, интересите, общата култура, самостоятелното мислене и художествена рефлективност на кандидатите. Получилите оценка по-ниска от среден (3.00) отпадат от участие в класирането.

 

 

ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ФИЛМИ за подготовка за всички профили в бакалавърска степен:

  • 12 разгневени мъже – реж. Сидни Люмет
  • Алегро нон тропо – реж. Бруно Бодзето
  • Амадеус – реж. Милош Форман
  • Амаркорд – реж. Федерико Фелини
  • Американска нощ – реж. Франсоа Трюфо
  • Американски прелести – реж. Сам Мендес
  • Ана Каренина – реж. Джо Райт
  • Ангелско сърце – реж. Алън Паркър
  • Английският пациент – реж. Антъни Мингела
  • Апартаментът – реж. Били Уайлдър
  • Апокалипсис сега – реж. Френис Форд Копола
  • Апокалипто – реж. Мел Гибсън
  • Африканската кралица – реж. Джон Хюстън
  • Ах, този джаз – реж. Боб Фоси
  • Барака – реж. Рон Фрике
  • Бартън Финк – реж. Итън и Джоел Коен
  • Берлин, симфония на големия град – реж. Валтер Рутман
  • Бони и Клайд – реж. Артър Пен
  • Бягството на пилето – реж. Ник Парк и Питър Лорд
  • Великата илюзия – реж. Жан Реноар
  • Великият диктатор – реж. Чарлз Чаплин
  • Великолепната седморка – реж. Джон Стърджес
  • Влюбеният Шекспир – реж. Джон Мадън
  • Военен фотограф – реж. Крисчън Фрай
  • Войната на семейство Роуз – реж. Дани де Вито
  • Възнаграждение за страха – реж. Анри-Жорж Клузо
  • Гладиатор – реж. Ридли Скот
  • Гравитация – реж. Алфонсо Куарон
  • Гражданинът Кейн – реж. Орсън Уелс
  • Дилижансът – реж. Джон Форд
  • До последен дъх – реж. Жан Люк Годар
  • Догвил – реж. Ларс фон Трир
  • Жега – реж. Майкъл Ман
  • Жената от пясъците – реж. Хероши Тешигахара
  • Животът е прекрасен – реж. Роберто Бенини
  • Завръщането – реж. Алехандро Гонзалес Иняриту
  • Иван Грозни – реж. Сергей Айзенщайн
  • Играта на играчките – реж. Джон Ласитър
  • Играчът – реж. Робърт Олтман
  • Извънземното – реж. Стивън Спилбърг
  • Изкуплението Шоушенк – реж. Франк Дарабонт
  • Имало едно време в Америка – реж. Серджо Леоне
  • Имало едно време на Запад – реж. Серджо Леоне
  • Казабланка – реж. Тони Къртис
  • Калина алена – реж. Василий Шукшин
  • Коля – реж. Ян Сверак
  • Космическа одисея 2001 – реж. Стенли Кубрик
  • Крадци на велосипеди – реж. Виторио де Сика
  • Кратка среща – реж. Дейвид Лийн
  • Кръстникът – реж. Френсис Форд Копола
  • Ловът – реж. Томас Винтенберг
  • Метрополис – реж. Фриц Ланг
  • Мефисто – реж. Ищван Сабо
  • Механичен портокал – реж. Стенли Кубрик
  • Микрокосмос – реж. Клод Нурисдани, Мари Перену
  • Модерни времена – реж. Чарлз Чаплин
  • Мостовете на Медисън – реж. Клинт Истууд
  • Мулен Руж – реж. Баз Лурман
  • Нанук от Севера – реж. Робърт Флаерти
  • Не тъгувай! – реж. Георгий Данелия
  • Небето над Берлин – реж. Вим Вендерс
  • Невероятната съдба на Амели Пулен – реж. Жан-Пиер Жьоне
  • Незавършена пиеса за механично пиано – реж. Никита Михалков
  • Нетърпимост – реж. Дейвид Грифит
  • Нещо от сърце – реж. Френсис Форд Копола
  • Нос Страх – реж. Мартин Скорсезе
  • Някои го предпочитат горещо – реж. Били Уайлдър
  • Обикновен фашизъм – реж. Михаил Ром
  • Пеейки в дъжда – реж. Джийн Кели
  • Пепел и диамант – реж. Анджей Вайда
  • Пепел и сняг – реж. Грегори Голбърт
  • Песента на морето – реж. Том Мур
  • Пианото – реж. Джейн Кемпиън
  • Полет над кукувиче гнездо – реж. Милош Форман
  • Поляната с дивите ягоди – реж. Ингмар Бергман
  • Последният магнат – реж. Елия Казан
  • Походът на пингвините – реж. Люк Жаке
  • Принцеса Мононоке – реж. Хаяо Миядзаки
  • Психо – реж. Алфред Хичкок
  • Птиците – реж. Алфред Хичкок
  • Първичен инстинкт – реж. Пол Верховен
  • Пътят – реж. Федерико Фелини
  • Пътят на отмъщението – реж. Сам Мендес
  • Рашомон – реж. Акира Куросава
  • Рим – открит град – реж. Роберто Роселини
  • Седем – реж. Дейвид Финчър
  • Сиянието – реж. Стенли Кубрик
  • Солта на земята – реж. Вим Вендерс
  • Среднощен каубой – реж. Джон Шлезинджър
  • Строго охранявани влакове – реж. Иржи Менцел
  • Телма и Луиз – реж. Ридли Скот
  • Треска за злато – реж. Чарлз Чаплин
  • Триумф на волята – реж. Лени Рифенщал
  • Фани и Александър – реж. Ингмар Бергман
  • Фаренхайт 9/11 – реж. Майкъл Муур
  • Фотоувеличение – реж. Микеланджело Антониони
  • Цар Лъв – реж. Роджър Алърс, Роб Минкоф
  • Часовете – реж. Стивън Долдри
  • Човекът с киноапарата – реж. Дзига Вертов
  • Шофьор на такси – реж. Мартин Скорсезе

 

Класически български филми:

  • 24 часа дъжд – реж. Владислав Икономов
  • Kрадецът на праскови – реж. Въло Радев
  • Авантаж – реж. Георги Дюлгеров
  • Аз, Графинята – реж. Петър Попзлатев
  • Време разделно – реж. Людмил Стайков
  • Всичко е любов – реж. Борислав Шаралиев
  • Вчера – реж. Иван Андонов
  • Господин за един ден – реж. Николай Волев
  • Един снимачен ден – реж. Борислав Шаралиев
  • Звезди в косите, сълзи в очите – реж. Иван Ничев
  • Илюзия – реж. Людмил Стайков
  • Козият рог – реж. Методи Андонов
  • Куче в чекмедже – реж. Димитър Петров
  • Лачените обувки на незнайния войн – реж. Рангел Вълчанов
  • Оркестър без име – реж. Людмил Кирков
  • Отклонение – реж. Тодор Стоянов, Гриша Островски
  • Последно лято – реж. Христо Христов
  • Преброяване на дивите зайци – реж. Едуард Захариев
  • Привързаният балон – реж. Бинка Желязкова
  • Ти, който си на небето – реж. Дочо Боджаков

 

 

ПРЕПОРЪЧИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА

  1. АВТОРСКИ КОЛЕКТИВ – Илюстрована енциклопедия на музикалните инструменти от всички епохи и региони на света, С., ИК “Кибеа”, 2000
  2. БЕЛТРАНДО-ПАТИЕ, Мари-Клер – История на музиката (в 2 тома), С., Музика, 1997 (І), 1999 (ІІ)
  3. ГРАМАДСКИ, Венелин – Невидимият компонент на филма /Звукът като творчески материал на филмовата и телевизионна режисура/, С., Агата, 2009
  4. ИГНАТОВСКИ, Владимир – Звукът – третото измерение, сп. “Киноизкуство” бр.4, 1985 г., стр. 36-46
  5. КОНОВ, Явор –  Музиката в аспекта на култура и история – Помагало за студентите от НАТФИЗ, София, 2010
  6. МАНОВ, Божидар – Зримият звук, сп. “Киноизкуство”, 1984 г., бр. 8, стр. 16-20
  7. МИЛЕВ, Неделчо – Нови вариации върху прастара тема. Музиката и звукът в киното”, сп.  Киноизкуство, 1984 г., бр. 5, стр. 21-29
  8. МИХЕЛС, У. Атлас Музика (в 2 тома), Пловдив, Летера, 2000
  9. ХАДЖИЕВ, Парашкев – Елементарна теория на музиката, С., Музика, 2009
  10. ЯНАКИЕВ, Александър – Енциклопедия Българско кино: А-Я, С., Титра, 2000
  11. Collins Classical Music Encyclopedia, London, Harper Collins Publishers, 2000